Оперен туризъм в България? Има го и е много успешен
Миналата година бе доста силна за българския туризъм. След слабата 2015 г. когато бяха регистрирани отливи както на чуждестранни летовници по черноморието ни, така и на скиорите в зимните курорти, тенденцията се обърна. Ръстове има и на двата важни сегмента за отрасъла, но голямата промяна дойде от съвсем нов вид туристи, които буквално "долетяха" у нас благодарение на окупирането на авиационния пазар у нас от нискотарифни превозвачи.
Достатъчно е да се види статистиката на летище София.
Най-голямата ни аерогара всеки месец громи рекорди по обслужени пътници след агресивното навлизане там на нискотарифната Ryanair трафикът се увеличи с над 40 на сто. Принос за това имат и други авиокомпании, които попадат в категорията "лоу кост" като "Уиз еър", "Мистрал Еър", "Изиджет" и туристическите чартъри, чийто брой също расте.
На практика ниските цени на самолетните билети направиха възможно развитието на съвсем нови туристически възможности, които досега оставаха неизползвани. Това са различните видове краткосрочни туристически пътувания - уикенд шопинг в София, уикенд ски - предимно на Боровец, но също така и културен туризъм - посещения на забележителности, музеи, изложби.
През декември градските хотели в столицата, и то от всички възможни категории, на практика се пукаха по шевовете. Бе трудно дори да наемеш нощувки в приличен апартамент и то на цени, близки до тези за хотелско настаняване.
От ведомството на туристическия министър Стела Балтова все по-отчетливо дефинират като самостоятелен сегмент и нещо съвсем ново - т. нар. "оперен туризъм".
По правило в него няма нищо лоу кост, а е свидетелство за това, че изкуството не познава граници и не робува на стереотипи.
"Чудесно е, че от Министерството на туризма вече отчитат това, което ние правим от години. Националната опера е на картата. Наистина посрещаме все повече туристи, които идват в България специално, за да посетят опера", заяви пред OFFNews Христина Станева, зам.-директор по административните въпроси на Софийската опера и балет.
Тя посочва, че привличането на чуждестранни почитатели на оперното изкуство е стратегия на академик Пламен Карталов, в която са хвърлени много усилия през последните години и която вече дава забележителни резултати.
"По негова инициатива ние отдавна работим в тясно сътрудничество с туроператори, част от които специализирани в културния туризъм", посочва Станева.
Според нея привличането е на значителен брой зрители от чужбина е започнало с поставянето на отделните части на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" от Рихард Вагнер. Началото е поставено през 2010 г., а три години по-късно - от 2013 г. творбата се изпълнява в пълния цикъл.
"При нас идват специално организирани "Вагнерови общества" от цял свят. Имаме организирани посещения от 15 държави. Идват хора от Австралия, ЮАР, САЩ, Китай, Япония, Германия, Италия. От Холандия също специално дойдоха много посетители специално за постановката на "Пръстенът на нибелунга", обяснява зам.-директорът на операта.
Станева обяснява и много интересно наблюдение, а именно, че през 2014 г. и 2015 г. същите хора отново са се върнали в България, за да гледат същата опера.
"Мисля, че това е много радващ прецедент - да гледаш една и съща постановка три години последователно", казва тя.
Според Станева така Софийската опера помага много съществено на икономиката на България, защото тези хора използват транспортни, висококачествени хотелски и ресторантски услуги при престоя си у нас.
"Вагнеровите общества" по правило са от по-висок клас. Те държат на най-хубавите петзвездни хотели, най-луксозните ресторанти и много често търсят препоръка къде да отседнат", обяснява тя.
Станева разказва и че не само състоятелни хора от чужбина идват на опера у нас. Тя обяснява, че съвсем наскоро на "Петрушка" и "Жар птица" е дошла организирана група от любители на операта от Испания, за която това изкуство е трудно достъпно в родината им заради високата цена на билетите.
Освен това се увеличават и самостоятелните посетители от чужбина.
"Все повече нараства делът на билетите закупени онлайн от чужденци. За "Пръстена на нибелунга" около 65-70% от посетителите не са българи", обяснява зам.-директорът на операта.