Мексико - Загадките на маите (Част 9)

Разходката ни в Мексико със Stas продължава към археологическата зона Ушмал. 

В 11.15 часа  пристигаме в района на археологическа зона Ушмал (UXMAL). Както вече споменах по-рано – това е град на маите, който е създаден и процъфтявал в късния класически период и съществувал в посткласическия. Тук са живели маи още около 400 г. преди н.е., но се счита, че градът е бил най-могъщ в периода 600-900 г. Някъде около 1450 г. е бил мистериозно изоставен, както и много други градове на маите.

Ушмал на езика на мая означава хубава, плодородна земя. Всъщност, ако се произнесе Ошмал, то тогава смисълът се променя на „Три пъти строен“. Няма как да разберем кое име е по-точно. Във всеки случай е ясно, че това е град, който в годините между класическия и посткласическия период от развитието на цивилизацията на маите е бил главен град, точно преди да го измести Чичен Итца. Достигнал е до 25 000 души население и е построен върху хълмове – пресечена местност, която изглежда значително по-красиво от равнината, на която се намира Чичен. Със сигурност водните източници тук не са били в изобилие като в Паленке и проблемът с водата е решаван посредством подземни резервоари и дълбоки кладенци – подпочвена вода е имало на много голяма дълбочина.

Недостигът на водни ресурси кара жителите на града да се молят и да почитат особено бога на дъжда и водата. Негови изображения се виждат почти на всяка постройка.

Слязохме от буса на паркинга. Около входа на археологическата зона, разбира се, имаше доста магазинчета за какво ли не. Бяхме длъжни да ги проверим!

На входа Джойс купи билети и ни изчака да се съберем. Той не бил специалист по историята на Ушмал и нае местен екскурзовод, който да ни разведе вътре. За съжаление, дали по наша вина, дали по вина на самия гид, но това, което ще ви пиша по-нататък е значително по-бедно като информация в сравнение с разказите на Джойс – определено този местен водач не ми хареса.

Влизаме в комплекса и се спирам пред схема на зоната. До схемата имаше и допълнителна табела с пояснителен текст, който давам в превод, доколкото мога.

Ушмал е разположен в долината Света Елена на юг от планинския район Пуук в югозападната част на полуостров Юкатан. Районът първоначално е бил заселен през 500 г. пр.н.е., но чак между IX и XII век става средище на политическата и икономическата сила на маите от региона Пуук.

Предполагаемото население от 25 000 души е било разпръснато на територия от 37,5 кв.км с огромен селскостопански потенциал, но с осезаем недостиг на постоянни водни източници. Поради тази причина маите са строили и използвали подземни пещери-кладенци или резервоари. Имали са специфични техники за оползотворяване на дъждовната вода.

Архитектурата в този комплекс е един от най-автентичните примери на стила Пуук. Декоративни елементи като триизмерните маски на бог Чак, колони, двуглав ягуар и другите иконографски символи показват позицията на Ушмал сред най важните културни и търговски райони през класическия период на културата на маите.

Заобиколеният със стена административен град заема територия с размери 1000 м х 600 м. Дворцовите структури са подредени около дворове формирайки правоъгълници. Украсите по стените са може би най-богатите и най-разнообразните от всички археологически зони, включително представянето на боговете, важните особи, животните и различните геометрични форми. В зоната има и жилищни сгради.

След прочетеното на информационната табела до входа влизаме и първата гледка пред нас представлява голяма пирамида със специфични заоблени ъгли (типичен Пуук стил).

Тази структура се нарича Храм на магьосника, но екскурзоводът я нарече още на юношата. Легендата е, че е построена за една нощ от юноша, син на магьосница, роден от яйце на игуана. Това се е случило някъде около 600 г. Необичайната овална форма е влияние от различните периоди, в които е била достроявана. Има общо 121 стъпала и е висока 35 метра.

На върха има 3 постройки (храмове 2, 3 и 4), които са декорирани от двете страни с изображения на бог Чак (Chac), бога на водата. Най-отгоре е храм 5, а долу вляво, в основата на структурата, е храм 1. На всеки 52 години пирамидата се е достроявала и това е асоциацията с Ошмал (3 пъти строен). При всяко дострояване се е появявал нов храм.

Това е храм 1:

За да разгледаме пирамидата от всички страни, трябваше да я заобиколим и минавайки покрай храм 1 се натъкваме на припичащи се на слънце игуани.

Порадвахме им се и както се оказа, щяхме да имаме такава компания от влечуги в целия комплекс. Пълно беше!

Заобиколихме и влязохме в просторен двор, точно на гърба на пирамидата. Отвътре нещата като че ли изглеждаха по-различни. Спираме се и разглеждаме пирамидата.

Покрай стълбите нагоре има нещо като маски – това са изображения на бога на водата.

Най-горе в типичен стил за Ушмал е направен красив вход към храмовете 2, 3 и 4.

Храм номер 5 е над тях и не ми стана ясно как се влиза в него. Така или иначе катеренето по пирамидата беше забранено, така че се ограничавам с разглеждане отдолу.

Намираме се зад пирамидата в големия двор. Това място е било предназначено за училище за благородници според гида. Има множество малки помещения, които са били вероятно нещо като стаи за обучение. В средата на двора има остатъци от нещо като олтар.

Силно впечатление правят детайлите от камък по фасадите на постройките – изображения на различни животни и богове на маите. Всяко едно със свой смисъл, който аз така и не разбрах. Снимах и мисля, че снимките показват добре за какво става дума.

На последната снимка е атрактивната „Къща на маймуните“. Наречена е така заради изображенията на маймуни, а по цялата дължина се забелязва и змия, която завършва с глава – това е богът на маите – Кукулкан. Вътре в самите помещения няма нищо, а структурата на постройката е като в Паленке – със специфични арки, които, както знаем, са много точно изчислени и придават здравина на структурата.

Ето фасадата на Къщата на маймуните:

Северния храм на следващата снимка играе ролята на олтар. При него също има специфични фигури от камък.

Преди да продължим към следващите обекти в Ушмал, снимам общ план на голямото правоъгълно пространство с красиви постройки и неизяснено предназначение.

Излизаме и тръгваме по пътека между руините. Обърнете внимание на арката на входа – прилича на тези в Паленке.

Минаваме през игрище за пелота, за което не получихме почти никакво обяснение. Всъщност случайно забелязахме ринговете за играта и по това се разбра, че това наистина е игрище.

Покрай нас имаше и разни други постройки, които останаха тайна за мен, но пък гледката си е красива и аз си снимам...

Стигаме Двореца на губернатора на Ушмал.

Той е разположен върху изкуствено създадена платформа с височина 8-12 метра и с размери 187 х 170 метра. Самата постройка е дълга 98 метра и широка 12. Видимо е разделена на 3 секции от напречни сводове. Сградата се слави, че е един от най-красивите примери за архитектурата и скулптурите на маите. В четирите ъгъла има маски на бог Чак, а по средата трон с величествено седнал владетел, заобиколен от змии и маски на бога на водата. Археолозите считат, че дворецът е построен някъде между 900-1000 г.

От територията на двореца на губернатора се открива красива гледка към целия Ушмал и пирамидата на магьосника, заобиколена от зеленина.

Обикаляйки двореца забелязах от другата страна една пирамида, по-голяма от тази при входа на комплекса. Изненадах се, че екскурзоводът не ни беше споменал за нея и реших, че на всяка цена трябва да отида и до това място.

До двореца имаше дръвчета и по няколко камъка под тях, на които туристите сядаха и екскурзоводите им разказваха приказки. Сянката и камъните под нея бяха много удобни като за цели групи. Всичко беше наред и група френски туристи се наслаждаваха на обстановката.

Слизайки от двореца вървях и зяпах на всички посоки и случайно погледът ми попадна на нещо, което се движеше на около метър от мен. Погледнах и... змия!

Извадих апарата, който вече бях изключил и тръгнах да я снимам. Забавих се малко и едвам успях да щракна един кадър. Това, обаче, беше достатъчно, за да се загледат две франзузойки върху обекта, който преследвах. А змията пък се насочи директно към купчината камъни, без да се съобразява, че тя вече е населена с французи. След кратък писък и няколко думи, цялата група французи изпълни командата „разпръсни се!“ като войници от Френския чуждестранен легион! Влечугото спокойно се пъхна под камъните, доволно, че е стигнало убежището си, а под сянката вече нямаше нито един човек.

След тази случка вече вървях значително по-внимателно и си гледах в краката. Не ми се щеше да настъпя нещо, което да ми развали екскурзията.

Разгледах самостоятелно Големия храм (Templo Mayor) и Групата на гълъбите (El Grupo del Palomar). Това бяха обекти, които трябваше да посетим с гида, но за които той си замълча. Нищо, до всеки от тях имаше табелка с обяснение, която аз снимах и после си преведох.

Първо се качих на Големия храм или Голямата пирамида. Този паметник е висок 30 метра.

Стъпалата водят до върха, на който има храм, наречен Macaw Temple. Красивите маски, украсяващи ъглите са по-закръглени от останалите в Ушмал. Всичко това е от VIII век. според пояснителния текст в основата на пирамидата.

От върха на пирамидата, на която не пропуснах да се кача, се открива отново чудесна гледка.

А от тук видях и другия обект, който смятах да разгледам – Къщата на гълъбите от Групата на гълъбите.

Слязох  по стълбите и заобиколих пирамидата гледайки внимателно в краката си.

Кръстили са я групата на гълъбовите къщи заради украсата, която представлява нещо като къща за гълъби издялана в камъка. В центъра на групата има вътрешен двор, който е бил заобиколен от дворец – сгради, от които само северната съществува все още. На нея, човек може да разгледа поредица от 9 структури с триъгълна форма и резба върху камък. Разположени са върху редица стълбове, които са били покрити с циментови отливки на хора, полулегнали на пиедестали. Сградата е датирана между 900-1000 г.

Време е да се присъединя към групата, която вероятно вече ме чака някъде около входа на комплекса. Тръгвам с бърза крачка.

Минавам покрай някакви постройки, които, разбира се, отново си остават загадка за мен. Преди да напусна комплекса щраквам още веднъж характерната за Ушмал пирамида.

Около изхода хлътвам в магазините за сувенири – намерих си една маска от дърво и различни дребни сувенири. Нямаше много време за мотаене, тъй като по план днес трябваше да стигнем до град Мерида.

След като тръгнахме от Ушмал, по предложение на Джойс спряхме за обяд в едно крайпътно ресторантче. Групата ни със задоволство прие офертата поради зверския глад, който ни беше нападнал! Мястото беше красиво и типично мексиканско като обстановка. Типичността ни обещаха да допълнят и с характерно пиене на текила след храненето – коктейл кукарача.

Пред ресторантчето продаваха от най-елеменарните мексикански шапки – сомбреро (от исп. = шапка). Дали да си купуваме... или пък не...? Доста са обемисти. Джойс беше в отлично настроение и ни направи кратка демонстрация – за който иска да види как биха седели на главата.

Докато групата ни обядваше, седнах на една маса с екскурзовода и шофьора. Не бях гладен и използвах времето за разговори на общи теми като например как се държат полицаите с шофьорите, как Джойс е съсипал няколко автомобила и един бус с безразсъдното си лудо каране и въобще беше весело. Постепенно времето напредна, спътниците ми се нахраниха, пълничкият сервитьор наля текилата по чашите...

Наля ги до средата, после допълни с ликьор от кафе и накрая сипа малко газирана вода. Това беше кукарача! Върху чашата се слага салфетка, след което се удря три пъти по масата с броене – уно, дос, трес! Газираната вода започва да кипи и това нещо трябва да се изпие на екс! Най-накрая главата на пияния се разтърсва три пъти. Аплодисментите на публиката са задължителен съпровод.

*    *    *

Предстои да видим Мерида, но това ще е в следващата част от пътеписа..