1% от приходите в бюджета да бъдат за реклама иска туристическият бранш

1% от приходите в бюджета от туристическия сектор да се отделят за национална реклама, настояват от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Тези средства обаче трябва да се харчат правилно, особено в настоящия момент на безпрецедентна криза за индустрията, в противен случай от тези пари няма да има смисъл, подчертават от организацията.

От БХРА настояват само малка част от предвидените за национална туристическа реклама средства да се дават за имиджово промотиране на България като дестинация чрез клипове и спотове в големите международни масмедии. А по-голямата част да се изразходва за стимулиране интереса на туристите и туроператорите към България.

За да се случи това от БХРА предлагат и редица мерки:

Субсидиране на заета седалка за чартърни полети, автобуси и ж.п. превоз

Държавата да сподели с туроператорите риска от запълняемостта на самолетните чартъри, включвайки се в заплащането на част или на цялата стойност на чартъра, на база пристигнал турист. Подобна да бъде практиката и за автомобилен и ж.п. транспорт. Относно програмата за подпомагане на чартърните полети към България е нужно да се вземе една постоянна нотификация за мярката от ЕК, така че тя да има действие поне 2 години, а не както сега – да се иска зелена светлина от Брюксел на всеки 6 месеца.

Настоящата ситуация води до забавяне и несигурност при планиране на полетите, тъй като ранните цени за ваканции у нас вече са обявени, а все още няма яснота за това дали довеждащите туроператори ще получават и занапред тези 35 евро на заета седалка. Така реално клиентите не ползват това намаление, каквато е целта на мярката и ваканциите у нас не стават по-привлекателни.

Да се предоставят на туроператорите за маркетинг и реклама на България от 10 до 15 евро на пристигнал турист, независимо с какъв транспорт пристига.

БХРА настоява директната помощ да е не само за пристигнали туристи със самолет, а за всички чужди гости, избрали да почиват в България. Ние предлагаме да се дават между 10 и 15 евро на пристигнал турист, независимо с какъв транспорт идва той, ако той отседне в хотел или друго място за туристическо настаняване поне седмица. Подобна мярка може да се финансира именно от бюджета за туристическа реклама. Възможностите на големите туроператори да промотират дестинация България са много по-големи от тези на самата държава, тъй като те имат опита и каналите за това. И заделени за тази цел тези средства биха били похарчени много по-ефективно и биха довели до по-добър резултат от хвърляните сега милиони за телевизионни клипове.

Заплащане минимум на 50 процента от цената на издаваните входящи визи за туристи на основни пазари.

Третата предложена мярка от БХРА е да се отдели част от бюджета за национална реклама за покриване на поне 50 на сто от цената на издаваните входящи визи за основни пазари, както и да се въведат онлайн процедури.

Горепосочените три мерки всъщност биха имали незабавен ефект и биха довели до ръст в броя на пристигащите у нас гости, докато харчените за рекламни клипове и кампании в чужбина средства имат неясни, неизмерими и недоказани ползи.

Да се предоставят ваучери за здравна превенция, които да се ползват не само в държавните бази, а във всички места за настаняване.

Министерството на туризма да работи много тясно с българските журналисти и медии.

Според БХРА голяма част от представителите на медиите нямат реална представа за добрата възможност, за различните форми на туризъм, които предлага България, както и за качеството на туристическия продукт и в тази връзка е необходимо да се правят постоянни журналистически турове, на които да се показват възможностите, които предоставя туристическият бранш за почивки в България. БХРА, като най-голямата структура в бранша с изградени местни структури е готова да сътрудничи с министерството при организирането на тези журналистически турове. Освен това, готови сме да се включим и в бартер с българските медии – почивка срещу реклама.

Министерство на туризма да реагира бързо и адекватно на всички негативни коментари, материали и т.н. по отношение на българския туризъм, независимо дали материала е от български или чуждестранни журналисти.

В случай, че материалите са в резултат на действителни нарушения – виновните да се наказват. Но в случаите, в които истината е изкривена, следва да бъде защитен българският туристически бранш. Не бива ако някой не е предоставил качествена услуга, това да се прехвърля върху целия бранш, заявяват от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация