Шокът от спирането на тениса беше огромен. Всички сме заедно в тази ситуация, не можем да мислим само за себе си

Носителят на 19 титли от Големия шлем Рафаел Надал разказва в интервю за Eurosport как се справя с карантината заради коронавируса. Променя ли тя дългосрочните планове на Краля на клея за кариерата му? Подкрепя ли той инициативата на Новак Джокович за подпомагане на тенисистите, които са извън първите 100 и за които отмяната и отлагането на турнири по тенис е и финансово предизвикателство.

Публикуваме разговора, предоставен ни от телевизията.

- Като човек, който е бил активен почти нон-стоп през последните няколко години, как ти се отрази карантината във физически, психически и емоционален план?

- Ако трябва да съм честен, беше трудно. Но за щастие хората имаме способността да се адаптираме. Първите няколко седмици бяха много тежки, тъй като постоянно слушахме лоши новини. Вирусът удари навсякъде, но в Испания ситуацията беше много тежка. Всеки ден се събуждаш и слушаш за всички тези хора, които страдат, всички тези семейства, които губят близки, без да имат възможността да се сбогуват. Аз съм чувствителен човек и затова не ми беше никак лесно да приема всичко това. В същото време не можех и да изляза и да се позабавлявам, за да се разсея от целия този негативизъм. В началото постоянно следях новините, след това ги гледах все по-рядко. Опитвах се да направя ежедневието си възможно най-нормално. За хората като нас, спортистите, които не са свикнали да работят в офис и да прекарват много време в затворени пространства, беше още по-трудно. Ситуацията беше много тежка за всички. Съпругата ми преживя този период по-лесно от мен, защото работеше от вкъщи, денят ѝ минаваше в същия график, както обикновено. Аз обаче не съм свикнал да стоя вкъщи и да бездействам. Винаги си стремя да съм навън, да върша нещо, да имам някакви планове. Но след това нещата малко по малко се нормализираха, започнах да възвръщам формата си както физически, така и психически. Намерих няколко стари фитнес уреда вкъщи, от академията също ми изпратиха уреди и принадлежности, така че напоследък отново се върнах към нормалния си ритъм, поне доколкото е възможно.

- Ти си настоящият шампион на "Ролан Гарос" и US Open. Тази година датите за тези два турнира са много близки. Какъв ще бъде твоят подход? Колко трудно ще бъде да защитаваш титлите на два турнира от Шлема, които са почти веднага един след друг?

- Това наистина е много странна ситуация. Има моменти, в които дори не се чувствам като настоящия шампион. Имам чувството, че всеки път, когато се връщам, започвам от нулата. Не мисля за титлите от предходния сезон. Всяка година започвам с нагласата, че тръгвам от нулата. Не знам как точно изглежда календарът в момента, така че не мога да кажа със сигурност. Виждате, че ситуацията е много динамична. Постоянно идва нова информация - един турнир се отменя, друг се отлага, трети е под въпрос… Затова не искам да казвам нищо, тъй като вие сами виждате, че понякога нещата се променят буквално за часове. В момента здравето е водещият приоритет. Трябва да проявим още малко търпение, за да можем да осигурим възможно най-безопасните условия както за играчите, така и за феновете. Аз също нямам търпение да се завърнем на корта, но не бива да насилваме нещата. Трябва да останем спокойни и предпазливи.

- US Open остава на дневен ред и все още има шансове турнирът да се проведе. Ще се чувстваш ли комфортно да играеш в Америка, имайки предвид не само пандемията, но и всичко останало, което се случва там в момента?

- Точно в момента не, определено не. След няколко месеца може би. Надявам се тогава положението да е по-добро, отколкото е в момента. Както казах, всички искаме да играем, но не бива да насилваме късмета си.

- Какви според теб ще бъдат дългосрочните последици от пандемията върху тура? Ще видим ли отпаднали от календара турнири, оттеглящи се спонсори, понижаване на наградните фондове?

- Най-важното е да не забравяме, че всички сме заедно в тази ситуация. Не можем да мислим само за себе си. Трябва да бъде разумни. Необходимо е играчите и организаторите да седнем и да стигнем до общо решение, което ще удовлетворява всички ни във възможно най-голяма степен. Ако продължим да настояваме на всяка цена наградните фондове да се запазят, това може да затрудни организаторите и да доведе до неприятни последствия в дългосрочен план. Играчите и организаторите трябва да постигнем разбирателство, да си влезем в положението едни на други. Напълно е възможно тази година да приемем намаляване на наградните фондове, а догодина, когато ситуацията вече се е нормализирала, организаторите да ни компенсират. Необходимо е да проявим гъвкавост. Трябва да се отнесем с разбиране и уважение едни към други. Всички искаме едно и също – спортът да бъде успешен. Ако тенисът печели, печелим всички.

- Повдигна се въпросът да бъде оказана финансова помощ на играчите, които са по-ниско поставени в ранглистата. Какво е твоето мнение?

- Подкрепям напълно тази идея. Както казах, сега е необходимо да бъдем задружни и да се подкрепяме. Спортът изживява трудни времена и трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да подобрим положението. Някои от по-нископоставените играчи няма да успеят да се справят без помощ, а това би могло да доведе до ефекта на доминото, тъй като по този начин ще пострадат турнирите и организаторите, някои спонсори също може да се отдръпнат. Мисля, че ако имаме възможност да помогнем, сме длъжни да го направим.

- По време на карантината ти и Роджър Федерер организирахте чат на живо в Instagram и феновете бяха много щастливи. Планираш ли да повториш с някой друг от играчите в тура?

- Често си говоря с останалите играчи, просто не го правя публично. Знаете, че не съм голям фен на тези неща. Ако трябва да бъда честен, малко съм скаран със социалните мрежи. Изпитвам затруднения, когато се налага да правя подобни неща. Вчера си говорих с Пау Гасол, но като цяло не ми допада идеята да съм постоянно на линия, непрестанно да се чудя какво и кога да публикувам, кое ще се хареса най-много… Опитвам се да използвам социалните мрежи възможно най-рядко в ежедневието си.

- Разкажи ни за деня в Индиън Уелс, когато обявиха началото на паузата. Какви решения трябваше да вземеш на момента, как се промениха плановете ти?

- Всъщност аз разбрах малко преди останалите. Няколко часа преди изявлението Лари Елисън ми каза, че ще отменят турнира. В първия момент помислих, че се шегува, но след това разбрах каква е ситуацията и изобщо не ми беше смешно. Шокът беше огромен. Бяхме наясно, че положението в Италия е много тежко, но въпреки това не очаквахме да отменят "Индиън Уелс". След изявлението си резервирах билет за обратния полет, който беше два или три дни след това. Но само след няколко часа реших, че не мога да чакам. Италия и Испания изобщо не са далеч, вирусът можеше да стигне много бързо до нас и затова трябваше да се прибера при семейството си възможно най-скоро. Това бяха мислите, които ми минаха през главата в онзи момент. На следващия ден се прибрах в Испания и няколко дни по-късно правителството обяви извънредно положение.

- Прекъсването промени ли дългосрочните планове за кариерата ти? Смяташ ли, че тази дълга почивка ще ти позволи да се съхраниш физически и да останеш на корта по-дълго от предвиденото?

- Изобщо не съм мислил за това. И преди съм отсъствал доста дълго заради контузии, така че от тази гледна точка това не е нещо ново за мен. Разбира се, ако исках да си взема почивка и да остана извън играта си известно време, нямаше да предпочета да става по този начин. Щях да го направя по собствена инициатива. Не мисля, че това ще ми помогне да играя по-дълго. Играчите от тура сме свикнали да сме постоянно в движение и когато спрем за малко по-дълго на едно място, физическата ни кондиция рязко спада и след това ни е необходимо известно време да възвърнем формата си. Трябва ти много дисциплина, за да си на 100% след подобна пауза. Това са моите планове – да продължа да тренирам упорито и да се грижа за себе си. В момента единствената по-дългосрочна цел пред мен и да съм готов за големите турнири през есента.

- Роджър Федерер е категоричен, че иска да види фенове на корта, особено на турнирите от Големия шлем, но това може да се окаже невъзможно. Как се чувстваш при мисълта да играеш пред празни трибуни?

- На мен също не ми харесва да играя без фенове, определено. Но за съжаление това е положението и ни се налага да го приемем. Въпреки това искрено се надявам ситуацията да се подобри, защото тенисът, а и спортът като цяло, губи много голяма част от красотата си без фенове.

- Поради липсата на нови мачове, ни се наложи да гледаме стари. Миналата седмица “Евроспорт“ припомни на зрителите най-великите ти мачове на "Ролан Гарос". Кой от тях ти е най-любим?

- Много е трудно да избера само един. През 2008 г. играх много силно. Първите два сета срещу Джокович на полуфинала бяха много силни за мен. Със сигурност това е един от най-добрите ми мачове. Турнирът през 2017-а също беше невероятен. Не съм сигурен, но мисля, че дори не загубих сет тогава. Но наистина ми е трудно да отлича един мач. През 2008-а се чувствах чудесно на корта. Не искам да казвам „непобедим“, защото никога в кариерата си не съм се чувствал така, но през 2008 наистина се чувствах прекрасно както физически, така и психически.

- Сред мачовете, които показахме, беше и този срещу Федерер през 2006 г. – вашият първи сблъсък на финал от Големия шлем. Какво си спомняш от този мач?

- Това беше много важна година за мен. Преди това отсъствах дълго заради контузия. През 2006-а не играх на Australian Open заради сериозна контузия в стъпалото. Краят на 2005-а и началото на 2006-а беше тежък период за мен. Беше много важно да се представя добре на "Ролан Гарос". Победата в онзи финал беше една от най-емоционалните в кариерата ми.