Защита на граждани и юридически лица от недобросъвестни кредитори
Във времена на интензивни икономически промени - както възходи, така и падения - на все повече хора и фирми се налага да прибягват до услугите на различни по вид кредитни институции.
Не са малко обаче случаите, при които кредитополучателите се затрудняват при погасяване на задълженията си. Когато това се случи, кредиторите (банки, фирми за бързи кредити и други кредитни институции) продават своите вземания на агенции за събиране на вземанията. Агенциите притискат длъжниците, като в повечето случаи се прилагат и не толкова добросъвестни методи. Те разчитат основно на незнанието и неосведомеността на длъжниците, независимо дали са граждани, или фирми.
От друга страна, чл. 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс създава привилегии в полза на банките, тъй като позволява на кредитора да поиска издаване на заповед за изпълнение, а длъжникът разбира, че е осъден, след като получи съобщение от частен съдебен изпълнител. Длъжникът би могъл да защити правата си едва след получаване на съобщението. Всичко това означава, че имуществото на длъжниците бива осребрявано и разпродавано преди да има влязло в сила съдебно решение.
Навременната правна подкрепа при подобна ситуация е от изключително голямо значение за запазване на правата и на законните интереси на заинтересованите. Важно е да бъде поискано спиране на изпълнението, тъй като, ако това не се случи, предстои налагане на запори на банкови сметки, движими вещи (включително МПС-та), както и налагане на възбрани на недвижими имоти. Редно е обаче да се има предвид, че решението за спиране на принудителното изпълнение се взима от компетентния за това съд, въз основа на приложените доказателства по делото.
Статистиката показва, че по-голяма част от длъжниците предприемат действия, след като вече са осъдени, а претенциите на техните кредитори вече са на фаза частен съдебен изпълнител. На тази фаза длъжниците най-често сключват споразумение за изплащане на задължението на месечни вноски, като кредиторите се задължават да не предприемат действия. Реалността обаче е малко по-различна. Скоро след като споразумението е подписано, кредиторът започва да упражнява натиск върху длъжника за увеличаване на вноската, тъй като политиката на дружеството е сменена, а споразумението не отговаря на новосъздалата се ситуация. Възможността това да се случва е и причината, поради която съществуват недобросъвестни кредитори в лицето на различни кредитни институции или купувачи на вземания. Подобни действия са незаконосъобразни и неморални. Редно е да се знае, че тези практики не се изпълняват от всички кредитни институции и агенции за събиране на вземанията. По-голямата част от тях действат правилно, обосновано, в интерес на своите клиенти. Тази статия е насочена към онази малка част от недобросъвестни кредитори, петнящи името на целия бранш, както и към тези, които биха имали нужда от правна помощ.
Вече споменахме, че навременната правна защита би могла да има решаващо значение за длъжника. Преди време една адвокатска кантора провежда анкета с хора, имащи задължения към агенция за събиране на вземанията. Едно от лицата споделя много интригуваща история, а после се свързва с тях, за да получи адекватна правна помощ. Ето какво споделя човекът:
„Собственик съм на фирма за превоз на товари. Преди време бизнесът ми вървеше, затова реших да изтегля кредит, с който да закупя 3 нови камиона. В началото всичко беше наред, но постепенно работата намаля – започнах да изпитвам финансови затруднения. Установих, че лихвата нараства, а в резултат на това нямах възможност да обслужвам кредита, който бях изтеглил. Стигна се до намесата на частен съдебен изпълнител. Той - по волята на кредитора (вземането е продадено на 3-то лице) – започна да описва имуществото, което притежавам, за да го продаде, въпреки моето желание да погасявам кредита. Ето защо реших да потърся юридическа помощ. Свързах се с адвокатска кантора „Иванчов и партньори“, тъй като юристите имат опит в сферата. Доверих им се. Първоначално те извършиха анализ на задълженията, доходите и имуществото ми, а след това ми дадоха подробно разяснение относно правата, които имам, както и действията, които следва да се предприемат.
Банката имаше право да променя лихвата – това беше упоменато в договора за кредита, който бях подписал. Проблемът беше, че аз нямах право да се откажа от този договор. Ако се откажех, щеше да се наложи да изплащам допълнителни такси. Юристите възразиха. Съдът прие техните аргументи срещу банката. Той реши, че в договора има неравноправни клаузи, а след това заемът беше преструктуриран. Условията по договора бяха променени - бяха съобразени с моите финансови възможности така, че да не изпадам отново в невъзможност да погасявам кредита.
Освен това юристите от адвокатска кантора „Иванчов и партньори“ изготвиха концепция за развитието на бизнеса ми. Те ми предложиха индивидуална оферта, която беше изцяло съобразена с дейността на моята фирма. Какво бих посъветвал кредитополучателите, които са изпаднали в подобно положение? Да се консултират с опитен юрист, защото много голяма част от тях не са наясно какви са техните права.“
Това не е единственият подобен случай. Много са. Всички те показват, че кредитополучателите не са безсилни - те имат права, но е редно да потърсят навременна правна подкрепа.