Водата на четвърт България, или струва ли си рискът от газа под Добруджа

Четири месеца след като административният съд във Варна отмени решение от 2018 г. на местната РИОСВ да даде отрицателно становище на проект за добив на газ в община Генерал Тошево, казусът, свързан в най-голяма степен със съдбата на питейните повърхностни и подпочвени води на Североизточна България, а не толкова с евентуален добив на газ в Добруджа, стигна до Върховния административен съд.

Делото е касационно, насрочено е за 11 ч. на 31 май, а заради огромния обществен интерес и внесена подписка от жители на Добрич и Генерал Тошево ще бъде излъчвано online в Youtube канала на съда.

Решението на висшите магистрати ще сложи край или ново начало на история, започнала през 2003 г. и свързана с получено от руската фирма “Башкиргеология“ разрешение за проучване. По ред причини до него така и не се стига, но няколко години по-късно проектът е купен от компанията „Русгеоком БГ“.

До 2014 г. тя извършва пробен сондаж в района на с. Рогозина, общ. Генерал Тошево, и обявява, че сондажът е на дълбочина до 2900 м (запомнете цифрата), където е регистрирала геоложко откритие и запаси от газ. Следва искане за 35-годишна концесия, с аргумент за доказани запаси от 1,097 млрд. куб. м газ и потенциал за два и половина пъти повече.

Предисторията на всичко това обаче датира назад във времето - още от първото десетилетие на социалистическата власт в България, когато започват масови геоложки проучвания в търсенето на местни суровини.

По ирония на съдбата, развръзката настъпва точно на 31 май 1951 г.

След 23 сондажа, от 24-тия на дълбочина 350 м в района на шабленското с. Тюленово бликва нефт.

Първо избил газ (той е по-лек), а после и нефт. Понеже природният газ е лесно запалим, за известно време на хората в селото било забранено да палят огън (хлябът все още се печал в пещи по домовете), а сондьорите нямали право да използват железни чукове - можело да излязат искри.

Някъде тогава се раждат и легендите за „огромните залежи на газ и нефт в Добруджа“. На практика, запасите се оказват доста скромни, особено на фона на надеждите и вложените средства.

И днес немалка част от местните жители все още помнят добива на нефт в района, част от тях – вече пенсионери, са участвали на различни етапи в работата, помнят и думите на част от инженерите от него време, че „газ в Добруджа няма“.

След приключване на пробния сондаж в с. Рогозина, от компанията инвеститор разработват проект за добив на газ в землищата на 18 населени места в Генерал Тошевско. Обявяват го през 2017 г.

Общият брой на планираните сондажи е 41 в участъците „Рогозина“, „Чернооково“, „Рогозина изток“ и „Калина“. Те са обединени в т.нар. находище „Спасово“, блок „Добрич“ (Рогозина, Чернооково, Калина, Спасово са села в община Генерал Тошево). Следва доклад за оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) и последвали обществени обсъждания в селата на добруджанската община.

ОВОС-ът предизвика масови вълнения и дълго продължили протести на местното население, както и редица опасения за замърсяване на почвите и водите, свързани както със спомените за липсата на газ в Добруджа от соцвремената, но и с неуточнената до край технология, която ще се използва и неопределеното естество на планирания за добив газ.

В края на 2017 г. на местен референдум в Генерал Тошево 97 на сто от жителите гласуваха против. Отдалечеността от София на „ничията земя“ край българо-румънската граница обаче така и не получи дължимото внимание от властта – въпреки че референдумът беше валиден с 52% гласували жители (за разлика от референдумите за петролопровода Бургас-Александруполис, тези в Трън или Обзор), и местните притеснения се засилиха.

За живущите в най-североизточната част от страната, правилото „далеч от очите, далеч от сърцето“ се оказва най-приложим. А и далеч по-бързо се стига до Лондон или Брюксел, отколкото до селата край границата на Южна Добруджа.

В района все още има живи свидетели на Крайовската спогодба от 1940 г. - последната бежанска вълна от изселени набързо българи. За много от тях Румъния е родина на родителите им и място за пазар, интернетът е най-често „с бисквитки“, мобилните мрежи прескачат, пътищата често стигат доникъде или направо липсват, а там, където ги има – асфалтът понякога е полаган в разцвета на социалистическото строителство.

„Русгеоком БГ“ получи отказ за проекта си от РИОСВ Варна, обжалва го по съдебен път и така в началото на 2018 г. се стигна до делото във Варненския административен съд.

Четири години, 11 съдебни заседания и десетки хиляди страници информация - мнения, проучвания у нас и по света, експертизи, анализи, заключения и пр. дават бегла представа за обхвата.

В края на януари 2022 година съдът във Варна отмени отказа за ОВОС на екоинспекцията по законосъобразност на първа инстанция и след последвала жалба от страна на РИОСВ Варна, делото беше прехвърлено във ВАС.

В обжалваното от екоинспекцията решение на варненските магистрати пише, че на съдебен контрол подлежи не съдържанието и качеството на доклада за ОВОС, а законосъобразността на решението, с което РИОСВ Варна отказва одобряването му. Според съда са допуснати и противоречащи си становища, като се визират първоначалните мнения на институции и последвалите втори такива след обществените обсъждания на ОВОС и въпросите, възникнали след това.
Пета година основният сред тях е свързан с технологията на добив. Въпреки изказванията, че не е неконвенционална (у нас все още действа мораториум върху използването на неконвенционалните методи за добив – бел. авт.), тя така и не беше детайлно представена.

Това поставя под риск най-големият надежден и сигурен източник на води за бедната в това отношение Североизточна България – водоносният хоризонт Малм Валанж (най-големият в страната). Той осигурява водите за питейно-битови нужди, промишлено и селскостопанско водоснабдяване.

От качеството и чистотата на водоносния хоризонт зависят всички в района северно от линията Бяла – Смядово – Велики Преслав - Търговище и отвъд. Обхванати изцяло и частично са няколко области. Районът, който е силно земеделски, включва едни от най-плодородните почви у нас, вкл. Добруджа.
От геоложка гледна точка масивът Малм Валанж в плътен, включва скали, образувани през два геоложки периода – Горна юра и Долна креда, съдържанието на газ, доколкото го има, е малко и за да се стигне до него, се предполагат поставените под мораториум в България неконвенционални методи. Разположен е на дълбочина до около 2000 метра (нали помните дълбочината на сондажа в Рогозина от началото на текста?).

Геоложките разрези сочат, че шистовият слой е на дълбочина от около 3400 м, а пясъчникът между 2200/2300 до 2700 м.

Иначе казано, проучването и потенциалният добив на газ ще бъде на по-голяма дълбочина от водите, и сондите и веществата, които ще се използват за извличането на газ, ще преминават през водоносния пласт.

Предвид геологията, няма яснота дали в находище „Спасово“ в Генерал Тошево реално има газ, подлежи ли на конвенционален добив, доколко икономически съобразен би бил той и струва ли си рискът с евентуално увреждане на природата или замърсяване на водните ресурси на тази част от България и превръщането му в пустиня.

Според изводите на здравната експертиза, представена през април 2021 г., при евентуалната реализация на инвестиционен проект съществува потенциално недопустим висок риск за здравето на хората. Възможно е да се получат обширни зони от азотни оксиди, има и вероятност да съществува радиационен елемент. Възможни са и последващи проявления от въздействието на токсико-химичен фактор върху водите, които могат да доведат до повишен риск за населението.

За безводната Добруджа, най-осезаемата част за значението на водоносния хоризонт Малм Валанж - освен това е най-скъпата питейна вода на кубик в страната (сондажите за нея са средно на около 120 м) - са и все по-редките и малки по обем дъждове, както и необратимо съхнещите полезащитни горски пояси.

Затова и търсенето на нестандартни методи за повече вода (и борба със сушата, разбира се) става все по-популярно.