ВКС: За часовете нощен труд в МВР не важи Кодексът на труда

При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не важат разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и трябва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи.

Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело по искане на бившия правосъден министър Данаил Кирилов от ГЕРБ.

От ВКС обясняват, че има две становища в съдебната практика. Първото е, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите от системата на вътрешното министерство, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение. Според второто становище в ЗМВР и приложимите към него наредби е налице празнота на закона, липсва регламентация относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143.

Върховните магистрати смятат, че в случая ЗМВР не съдържа празнота за продължителността на работното време в МВР. За разлика от останалите работници полицаите е допустимо и нормално да работят по 8, а не по 7 часа през нощта и няма да се върне специалният коефициент от 1,43, по който до 2016 г. се умножаваха часовете за нощен труд в МВР. Това различие се аргументира с основните функции на МВР.

От ВАС обясняват още, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. "Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни", се казва в мотивите на тълкувателното решение.

"При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия, пенсиониране при условията на І категория труд и др.", изтъкват върховните магистрати.

Според тях това разрешение съответства и на правото на Европейския съюз. И напомнят, че съдът в Люксембург прие, че то допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 8 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел.