ВАС отказа да се произнесе дали билетчето в София е незаконно

След процедурна хватка от страна на Столичния общински съвет (СОС) Върховният административен съд (ВАС) прекрати делото за наредбата, с която се определя новата цена на билета за градския транспорт в София. Решението е от 9 юли и с него се обезсилва решението на Административен съд – София-град, с което наредбата е отменена. 

Причината за това решение е, че ВАС е, че междувременно Столичният общински съвет е отменил спорната наредба и е приел нова.

За това в мотивите на съда се посочва, че „след като нормативният административен акт е отменен, той е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващите не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, респективно от продължаване на съдебното производство, което е образувано по оспорването.“ С други думи предметът на делото е отменен. 

Решението обаче е подписано с особеното мнение на председателя на състава съдия Жанета Петрова. Според нея прекратяването е недопустимо с позоваване на юридически акт, настъпил след неговото постановяване. Според съдийката с мотива, че правният интерес на жалбоподателите е отпаднал. Според нея:

Ако жалбоподателите нямаха интерес, те сами биха искали прекратяване на производството. Всъщност те имат имат безспорен интерес да установят незаконосъобразността на подзаконовия нормативен акт, независимо от последвалата отмяна.

Според нея решението на ВАС е обвързващо за общинския съвет, "който не би могъл да издаде повторно същия нормативен акт, без да се съобрази с решението на съда".

В особеното мнение се казва:

Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Затова, когато компетентният орган отмени издадения от него нормативен акт в течение на висящо съдебно производство, в което се оспорва неговата законосъобразност, съдът следва да вземе предвид възможната злоупотреба с право. Отмяната на акт, извършена единствено с цел да се препятства влизането в сила на неблагоприятно за органа съдебно решение, е противоправна и не може да обоснове прекратяването на делото. Конституционната норма на чл.57, ал.2 забранява злоупотребата с права, ако се накърняват права или законни интереси на други. Десезирайки се, след като е постановено валидно и допустимо решение, по причина, че оспореният акт бил последващо отменен, съдът отказва търсеното от него правосъдие. Отмяната на оспорения подзаконов нормативен акт от неговия издател след образуването на съдебно производство не прави недопустимо произнасянето на съда. Спорът не се лишава от предмет, тъй като нормата на новия нормативен акт, с която предходният се отменя, проявява действие занапред. Това означава, че съдът има правото и задължение да се произнесе по законосъобразността на породилия действие от момента на приемането му до момента на отмяната му подзаконов нормативен акт.