ВАС окончателно остави Павел Попов за и.ф. кмет на Варна

Върховният административен съд отхвърли окончателно жалбата на общинския съвет във Варна срещу заповедта на Благомир Коцев, с която той назначи Павел Попов за изпълняващ функциите кмет.

Коцев бе задържан по обвинение за участие в организирана престъпна група и корупционно престъпление заедно с двамата общински съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов и бизнесмена Ивайло Маринов. Арестът на варненският кмет от "Продължаваме промяната-Демокртатична България" предизвика няколко мащабни протеста в София и страната, а въпросът стигна до Брюксел.

На 8 юли Благомир Коцев определи за и.ф. Павел Попов. Административният съд във Варна отказа да се занимава с жалбата на председателя на Общинския съвет Христо Димитров и така проблемът стигна до ВАС, след като с частна жалба на ОбС се отправи искане определението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Освен това се настояваше ВАС да се произнесе по искането за спирането на изпълнението на заповедта.

Върховните магистрати обаче приемат изводите на първоинстанционния съд с аргумента, че заповедта на кмета няма белезите на индивидуален административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Актът е вътрешноведомствен, тъй като "с него е обективирано волеизявление на орган на местната изпълнителна власт, с което се създават права и задължения за орган, подчинен на издателя на акта, и със заповедта не се засягат законни интереси на граждани или юридически лица".

Оспореният акт е издаден на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и с него нито се засягат права на жалбоподателя, нито се създават задължения за него, включително и в качеството му на председател на Общинския съвет, са категорични от ВАС. Върховните магистрати смята, че оспорването е недопустимо, а жалбата на Христо Димитров - неоснователна.

Административно процесуалният кодекс допуска изключение, ако с вътрешноведомствения акт се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

"Засягането трябва да е на установени в правото субективни права и законни интереси. Трябва да е лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване. Засягането трябва да е пряко, т. е. нарушаването или застрашаването на права и законни интереси трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. Такова засягане по отношение на оспорващия в случая не се установява", заключава ВАС.

Следете новините ни в GoogleNews