Цацаров отхвърли искането на ВМРО за закриване на Българския хелзинкски комитет

Главния прокурор Сотир Цацаров счете за неоснователен подадения от ВМРО сигнал за упражняване на правомощията на прокуратурата по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНСЦ/ и да предяви иск до съда за прекратяване на сдружение „Български хелзинкски комитет".

В подадения сигнал от депутата Александър Сиди и българския представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки се настоява за започване на разследване на дейността на БХК поради съмнение за пряка и косвена намеса в работата на съдебната власт и нарушаване на принципа на независимост и безпристрастност на българските магистрати.

Настоява се също за иницииране на производство пред окръжния съд за прекратяване на БХК заради нарушаване на разпоредбите на чл.117 от Конституцията на Република България и Етичния кодекс за поведение на българските магистрати.

Според ВМРО "Сдружение „Български хелзинкски комитет" се намесва в независимата съдебна система на Република България, както пряко (чрез становища по дела, лобистки призиви до съда в полза на подсъдимите, осъществяване на процесуално представителство на подсъдими лица), така и косвено (чрез организирането на безплатни семинари и удостояване с награди)".

Цацаров се аргументира с разпоредбата на чл. 13 ЗЮЛНЦ, която "урежда лимитативно хипотезите, при наличието на които регистрацията на юридическо лице с нестопанска цел се прекратява, дори и в случаите, когато то осъществява общественополезна дейност. Принудителното прекратяване на правен субект е възможно най–тежката санкция и затова предвидените хипотези в чл. 13 ЗЮЛНЦ следва да се прилагат ограничително. И това е така, тъй като юридическите лица с нестопанска цел, определени да извършват общественополезна дейност са създадени, за да подпомагат развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, науката, културата, да подпомагат социално слабите, инвалидите и лицата, нуждаещи се от помощ, да защитават човешките права, околната среда и други цели /чл. 38 ЗЮЛНЦ/".

Според главния прокурор в сигнала не се твърди, че дейността на сдружението обуславя включването му в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или да е насочена към подпомагане на тероризма.

Липсват твърдения и относно останалите две основания по чл. 13, ал.1, т.3, б. „а" и б. „г"[1] при наличието на които всяко заинтересовано лице, в т. ч. подателите на сигнала, а и съответния прокурор, може да поиска от съда по регистрация прекратяването на ЮЛ с нестопанска цел. В тези случаи, в съответствие с функционалната си компетентност, съгласно чл.127 от Конституцията прокуратурата е оправомощена да предяви конститутивен иск за прекратяване на юридически лица.

Конституционното право на гражданите да се сдружават, прогласено в чл. 12, е ограничено единствено от забраната за извършване на политическа дейност, присъща за политическите партии и поставяне на политически цели, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата на свободите на гражданите, създаването на тайни или военизирани структури, или такива, които се стремят да постигнат целите си с насилие.

Според обвинител №1 твърденията за оказан „пряк и косвен ...натиск и влияние върху българските магистрати" в нарушение на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, с оглед осъществяваните дейности под формата на организирани безплатни обучителни семинари за магистрати и осигуряването на процесуална защита на определени лица, като част от легитимно заявените цели при регистрацията на сдружението, не сочат на забранена от Конституцията и законите дейност.