Съдебна система за приказ: Високи заплати - ниска ефективност

Високи заплати и ниска ефективност - такава е оценката на обществото за работата на съдебната система в България. Недоверието расте заради забавени дела, корупционни скандали и липса на отчетност. И един "дребен" детайл - Висш съдебен съвет с отдавна изтекъл мандат и един главен прокурор със съмнителен статут, чиито разпореждания дори българските съдилища не приемат. 

Правосъдието е затънало в безвремие, но продължава да работи като чели напук на протестите, лишено от легитимност и съмнения за политическата обвързаност.

В началото на февруари, въпреки липсата на гласуван бюджет за 2026 г., Bиcшият cъдeбeн cъвeт не се поколеба да вдигне зaплaтитe нa мaгиcтpaтитe и нa cлyжитeлитe c 5% със задна дата - oт 1 янyapи. Слаба утеха е, че в неприетия проектобюджет се предвиждаше скок с 18%, което прави шокиращите 1 млрд. евро за съдебната система. Просто в случая се използва единствената възможност през индексация заради инфлацията за "материално стимулиране" на магистратите. 

B yдължитeлния зaĸoн за бюджета ce посочва, чe дocтигнaтитe paзмepи нa ocнoвнитe мeceчни зaплaти ĸъм 31 дeĸeмвpи 2025 г. в бюджeтнитe opгaнизaции нe мoгaт дa бъдaт нaмaлявaни или yвeличaвaни в paмĸитe нa зaeмaнaтa длъжнocт c изĸлючeниe нa зaeтитe нa минимaлнa paбoтнa зaплaтa и eднoĸpaтнa индeĸcaция в paзмep нa нaтpyпaнaтa ĸъм 31 дeĸeмвpи 2025 г. гoдишнa инфлaция зa вcичĸи ocтaнaли.

Ha 21 янyapи т.г. Mиниcтepcĸият cъвeт пpиe peшeниe, че гoдишнaтa инфлaция e 5 процента cъглacнo индeĸca нa пoтpeбитeлcĸитe цeни пo дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт. Toвa e и пpичинaтa pъcтът нa зaплaтитe нa мaгиcтpaтитe и cлyжитeлитe дa e доста по-скромен.

И така върховните съдии и прокурори, както и следователите от НСлС вземат вече по 4874 eвpo. Магистратите на апелативно ниво - 4032 eвpo, тези на окръжно ниво в София - 3606 евро, а в страната - 3334 евро. В Софийския районен съд и прокуратура става 2928 евро, а на колегите им в страната - 2630 евро.

Но това не е всичко. Не малко пари се получават за ранг, облекло, бонуси, тринайсета и четиринайсета заплата и пр. Забележете - само за облекло се полагат 2832 евро годишно. 

Как се формират заплатите

Според Закона за съдебната власт членовете на Висшия съдебен съвет, шефовете на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. 

Възнаграждението на председателя на КС пък се формира като средноаритметично от заплатите на президента и председателя на Народното събрание. Заплатата на държавния глава се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на НС е с 55% повече от депутатската заплата.

Колко получават народните избраници е уредено в чл. 5 от финансовите правила по бюджета на парламента към Правилника за организацията и дейността на НС. Според разпоредбата "народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на НСИ. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Кадровиците на Темида не смятат за необходимо да съобщават конкретната сума, която получават ежемесечно, но за сметка на това се възмутиха, че медиите тиражират невярната сума от 20 000 лв. месечно в края на миналата година.

Правният сайт "Лекс" изчисли заплатата на членовете на ВСС въз основа на последните данни на НСИ за второто тримесечие на 2025 г., които показват, че средната работна заплата в обществения сектор за юни е била 2645 лв. Това означава, че депутатите получават 7935 лв. основно възнаграждение, а председателят на НС – 12 300 лв.

Заплатата на президента съответно е 15 870 лв., а на председателя на КС – 14 085 лв.

Според изчисленията членовете на ВСС, тримата големи в съдебната система, шефът на НСлС и главният инспектор получават 12 677 лв. основна заплата.

Какви са следните заплати в страната

Заплатите на магистратите в България значително надвишават средните в страната, което често предизвиква обществено недоволство заради възприеманата липса на пропорционална ефективност и справедливост. 

Средната брутна заплата в страната през 2026 г. се очаква да достигне 1400–2000 евро, В София 1755–1900 евро и по-ниски нива в провинцията (1355–1555 евро в големите градове). Минималната работна заплата е 620 евро.

Статистиката сочи, че България харчи най-много от страните от Европейския съюз за правосъдие на глава от населението, с най-много прокурори, но ефективността е ниска. А икономически активното население е намаляло в последните години с 19%.

Коментарът на специалистите

През октомври м.г., когато се обсъждаха държавните харчове за 2026 г., правният експерт Иван Брегов коментира, че големият проблем не са високите заплати на магистрати, а раздутият щат в системата - над 700 незаети щатни бройки, а се обявява конкурс за нови 150 назначения.

"Средната заплата на съдия, прокурор или следовател в системата в момента е 8730 лв., без да се включват допълнителните четири заплати бонус, които могат да бъдат получени всяка година, както и 5500 лв. за облекло годишно", уточни той.

Брегов посочи още, че срещу това липсва ефективен механизъм за отстраняване на членове на ВСС, които не изпълняват своите задължения. На въпрос как си поръчваш правосъдие, отговори:

"Като държиш мръсните тайни за личния живот и професионалното израстване на магистратите. Именно тези мръсни тайни са оръжието".

През 2022 г. бюджетът на съдебната власт е бил 960 млн. лв. Четири години по-късно вече се иска 1 млрд. евро - удвояване, изтъкна Брегов.

А професорът по конституционно право Пламен Киров изтъкна, че качеството и ефективността на съдебната система намаляват, въпреки високите възнаграждения. И даде пример - приключените дела през 2025 г. е с 18% по-нисък, отколкото преди 10 г.

И според Киров проблемът не е в това, че магистратите получават високи заплати, а че останалите в публичния сектор – включително университетските преподаватели, са значително по-ниско платени.

"Един младши прокурор получава повече от професор по право преди неговото пенсиониране", подчерта Киров.

По думите му ефективността на съдебната власт остава под въпрос и даде пример с продължаващото с години дело "Дебора", което "все още е на стартова позиция", след като 4 г. е на първа инстанция. Делата за пътнотранспортни произшествия пък се точат по 7–8 години.

Иван Брегов бе по-краен: 

"Има две мрежи, които изпълняват функцията на Висш съдебен съвет - едната е на Мартин Божанов-Нотариуса, който беше отстрелян. Ние не знаем какво се случва по това дело, от прокуратурата мълчат убедително. Другата е мрежата на Пепи Еврото, който беше реалният ВСС. В кръчмата "Осемте джуджета", където се понижаваха магистрати, повишаваха, решаваха се дела..."

В края на 2024 г. Институтът за пазарна икономика коментира, че с 36,2% ръст на разходите само за една година бюджетът на съдебната власт бележи нови рекорди по абсурдност и отдалеченост от реалността. В номинално изражение това е увеличение от над 442 млн. лв. само за 2025 г., разпределено основно в ръст на възнагражденията и допълнителните плащания за персонала, които остават обвързани с резултатите от работата на съдебната власт само на теория.

"Представеният от ВСС проект на бюджет на съдебната власт страда от всички недостатъци на бюджетирането на целия проектозакон за държавния бюджет за 2025 г. Независимостта на съдебната власт е основополагащ принцип на върховенство на правото. Това обаче не изключва необходимостта от отчетност, напротив – за да се гарантира реална независимост, са нужни ясен коректив, обратна връзка от гражданите и останалите институции. Съдебната власт също така не съществува във вакуум, без оглед на икономическите условия", изтъкнаха от ИПИ.  

Към тези угнетителни коментари трябва да прибавим и случващото се около смъртта на шестима души в хижа "Петрохан" и под връх Околчица, където полуистините и откровените спекулации добиват абсурдни измерения. Прокуратурата свиква пресконференция, казва каквото е намислила и отказва да отговаря на въпроси. 

Какво очаква обществото

Обществото очаква високите заплати да съответстват на висока ефективност, прозрачност и бързина в разследванията. Но критиките сочат обратното: високи разходи за "неправосъдие". 
​

Офф Медия" АД изпълнява инициатива Media Resilience, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Следете новините ни в GoogleNews