Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

При бурното и динамично разрастване на КТБ АД, осъществявано в годините след 2002 до 20.06.2014 г. (поставянето на банката под специален надзор от БНБ) се използват похвати за финансиране на дружества, формално несвързани с Банката, но фактически сделките са на хора от Банката – средствата на Банката излизат по разпореждане на мениджмънта, преминава през описаните подчинени техни търговски дружества (формално собственост и под управление на хора от „Фина-С“ АД) и в последствие резултатът от сделките е на разпореждане и в полза на хората от Банката, имащи разпоредителните права за паричните й ресурси. До напускането на св. Янко Иванов през м. декември 2004 г. решенията в Банката се взимат общо от обв. Василев и св. Иванов. След напускането на св. Иванов обв. Василев въвежда авторитарния едноличен стил на вземане на решения.

В есенция, общият модел на управление изглежда по следния начин: обв. Цветан Василев решава да финансира определен инвестиционен или друг (включително политически) проект. Не желае обаче да го финансира директно. Желае да закупи нещо или да похарчи пари за нещо, но не иска да става ясно, че той е инвеститорът. Било защото официално няма всъщност тези пари, било защото иска да ползва парите на Банката, присвоявайки ги за употреба по взетите от него решения за инвестиционни действия.

За да осъществи модела, обв. Цветан Василев възлага на св. Бисер Лазов да му осигури възможността за това – да му осигури човек или компания, която да „финансира“ (т.е. парите официално да бъдат отпуснати като кредит от КТБ АД) и с допълнителни парични трансфери парите да отидат там, където е необходимо, където е инвестиционното намерение и предназначение да отидат парите: за закупуване на актив или за разходването им за определена цел. Същевременно той разпорежда и на отговорните лица в КТБ АД да кредитират дружествата по „другото“ направление, т.е. в контролирана от него посока. Това е ключов момент – от една страна илюстрира нагледно дуалната роля на обв. Цветан Василев, а от друга показва ясно къде е ключът за излизането на парите от КТБ АД. За реализирането на този модел съответно се ангажират хора. В някои от случаите в началото обв. Цветан Василев лично е разговарял с хората, а в много от случаите в последствие св. Бисер Лазов разговаря с хората от негово име, като им обяснява, че „господин Василев е помолил за една доверена услуга”. Услугата се изразява в това: „Ще създадем фирма, на твое име или която ти ще представляваш, Василев ще осигури от банката финансиране на тази компания, ще поеме всички разноски по фирмата (такси, счетоводство, одитиране, ако е нужно данъчни ревизии) и ангажимента за това къде най-вече отиват парите е на Цветан Василев”. Съответно, с подробните уверения, че самият обв. Цветан Василев много добре знае какво прави, че той поема и носи отговорността и той “стои зад нещата”, както и че в тази дейност няма нищо нередно – обв. Василев и Банката стоят най-отзад.

Самият св. Бисер Лазов е участвал в няколко търговски дружества, част от които имат финансиране от страна на КТБ АД. Хората, включително и самият св. Лазов, които се съгласяват да участват в тази схема, го правят от уважение и през доверието към самият обв. Цветан Василев. За тях това е един въпрос за изпълнение на доверителна сделка, напомняща популярната фидуциарна операция. Един модел, в който ключовият въпрос е кой носи отговорността.

Фактическият и бенефициален собственик и разпоредител на тези сделки обаче е самият обв. Цветан Василев и подставените лица много добре осъзнават това – знаят и разбират, че сделките с техните търговски дружества, макар и формално подписани от тях, са всъщност сделки на самия обв. Цветан Василев. Обв. Василев е реалният поръчител на финансирането от Банката и фактически е реален бенефициент, той дава насоката къде да отидат средствата от финансирането и реално той се разпорежда с резултата от така излезлите средства от Банката. Това е онагледено дори само с „Договор, сключен между „СИ ЕФ ДЖИ КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС“, в качеството си на купувач и обв. Цветан Василев в качеството си на продавач, във връзка със споразумение, постигнатото между страните относно следното: Покупко-продажба на контролиращо дялово участие в структурата на телекомуникационен оператор, доставчик на телекомуникационна инфраструктура, телевизионни канали, мултиплексни дружества и дружества, специализирани в областта на отбраната, действащи на територията на България“, с който той продава реално придобити чрез присвоените средства от КТБ АД, реално представливящи и контролирани от него активи. Подставените лица се използват, за да може средствата да излизат към формално несвързани лица и по този начин формално да не бъде нарушен Законът за кредитните институции. Като илюстрация, че подставените лица - макар и формално собственици и управляващи търговски дружества с парични ресурси от кредити или други активи, придобити с тях - нямат реално никаква възможност да се възползват от тези ресурси като свои е фактът, че немалка част от тези лица (основно охранители към „Фина-С“ АД) имат дребни потребителски кредити основно от други банки. При разпити те не знаят и не могат да обяснят факти и действия, които са извършили от името на дружествата, които представляват за взаимоотношенията на търговските дружества с КТБ АД, но много добре отграничават и знаят за техните действителни задължения и ангажименти. Тази илюстрация показва ясно, че „Моделът КТБ“ много стриктно е контролиран от лице, имащо информация от КТБ АД, откъдето парите излизат, също така имащо информация и от „небанковата част на модела“, където парите са преминали и са използвани по предназначение. При наличието на такъв контрол вероятността за ползване на средства от Банката на подставените лица е практически невъзможна. Както е известно, съгласно закона, Банката е въвела свои ограничения по отношение на размера на експозициите към едно лице или група свързани лица с цел да се намалява рискът за Банката. Чрез използването на формално несвързани дружества, при тяхното финансиране се заобикаля и привидно се изпълнява изискването отделните експозиции да не надвишават нормативните размери. На практика обаче реалната експозиция към обв. Цветан Василев и от там реалният риск за Банката се увеличава, тъй като общият размер на всички кредити по негова линия е огромен и макар видимо да се спазва законът, предпазната му цел не се постига. Управлението на риска се поставя в ръцете на един човек, който използва доверието на служителите си да създадат дружества и реално ползва парите на Банката, управлявайки ги по собствен почин и преценка. Вероятно до един момент този риск е управляван разумно от обв. Цветан Василев. Но именно в това се крие и заплахата – без диверсификация на кредитния портфейл на Банката, с неговото съсредоточаване под еднолично управление, грешките в това управление довеждат до срив и неблагополучие на цялата система. Така се случва и на практика в приложението на "Моделът КТБ", когато решенията за кредитиране и разходване на средствата се вземат от един човек. Това променя обстановката и като логично следствие започват да се проявяват симптомите (след 2006 г.) на недобро управление, недобра банкова практика, покриване на загуби с лека ръка и наливане на пари в откровено губещи проекти. Средствата първоначално се осигуряват чрез залагане на активи, свободни от други залози, което поне гарантира възвръщане на даденото. След това обаче, при развитието на „Моделът КТБ“ в крайната му фаза – в годините след 2010 г., дружествата с реална стопанска дейност започват да бъдат дофинансирани с кредити, които не се ползват реално за тяхната дейност, а по „друго“ направление, по указание на обв.Василев за подхранване на „Моделът КТБ“. Това са предприятия като „Дунарит“ АД, „Гипс“ АД, „Телиш“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД, „Интегрирани пътни системи“ АД и други.

Като краен резултат чрез описаните практики фактически се изгражда, формира и започва да функционира един специфичен механизъм за финансиране на инвестиционните идеи на обв. Цветан Василев чрез средства от КТБ АД и управлението на тези проекти, който механизъм представлява именно част от "Моделът КТБ".

2. Функционална същност на „Моделът КТБ”

Управленският и функционален „Модел КТБ” се заражда в периода след напускането на св. Янко Иванов през 2004 г., когато обв. Цветан Василев съсредоточава реално цялата разпоредителна и контролна власт както в Банката, така и в дружествата на подставените лица извън нея. В окончателния си вариант, с ясно изразеното функционално разпределение на отговорностите между обв. Василев и останалите лица, обслужващи модела, същият функционира от 2009 г., като в последните две – три години преди поставянето на Банката под специален надзор, този модел е изроден до арогантност, дала властта на един човек да управлява и се разпорежда с имущество, представляващо значителна част от икономиката на страната. През 2013 г. и в началото на 2014 г. няма друго физическо лице, което да управлява реално и еднолично толкова голям дял от икономиката на страната.

В основата си „Моделът КТБ“ се гради на два фундаментални стълба – дуалната функция на обв. Цветан Василев и практически безконтролната и неограничена възможност да взима каквито желае решения във всяка от тях. След придобиване на КТБ АД обв. Василев се оказва в една двойна функция – от една страна, управител на банка, с достъп до кредитиране, от друга страна – собственик на частна фирма – „Фина-С“ АД, и предприемач с идеи как това кредитиране да се използва за инвестиране. Банковите регулации и добрата банкова практика обаче не позволяват обв. Василев еднолично да отпуска кредити на себе си или на пряко свързани с него дружества, тъй като такава концентрация на кредити към едно лице поставя в риск обществено събраните ресурси в банката от нейни клиенти и вложители. Обв. Василев обаче очевидно е смятал, че е достатъчно грамотен сам да контролира и управлява този риск, което многократно е заявявал на своите служители и подчинени.

Св. Орлин Русев при изпълнение на неговите задължения по управлението на банковата дейност редовно е уведомявал обв. Цветан Василев за поддържането на минималните задължителни резерви, за свободните парични средства при БНБ и чуждестранни банки, портфейлите от ценни книжа (включително купени и продадени такива и печалбите от тези сделки), както и обемите на клиентските разплащания за деня, за което се е интересувал ежедневно в края на всеки работен ден. Съответно, обв. Цветан Василев е давал насоки при изработването на бюджета на Банката за следваща календарна година. Реалният контрол върху Банката се е осъществявал от обв. Василев, макар същият формално да е Председател на Надзорния съвет на КТБ АД и да няма функции по оперативно управление на Банката. Той е бил реалният собственик на Банката посредством дружеството „Бромак“ ЕООД, на която е бил едноличен собственик. По този начин той упражнявал пълен контрол върху Банката. За всички в Банката е било ясно, а и нееднократно е било декларирано от самия обв. Цветан Василев, че решенията за важните неща се взимат еднолично и само от него. Който не е бил съгласен с този подход, е напускал работа като св. Любомир Весов.

Практически важните решения са свързани основно с кредитната дейност. Практиката е да се изпращат имейли с конкретни проблеми до обв. Цветан Василев чрез неговите секретарки – св. Бахчеванова и св. Димитрова. След като разпечатат имейла, те го предоставят на обв. Василев, който взема решение и полага резолюция с конкретни указания какви действия следва да се предприемат. После документът се сканира и се изпраща на всички за изпълнение - до изпълнителни директори, до служители на Банката и изобщо до всички, за които се отнася. Св. Русев също е получавал и изпълнявал така нарежданията на обв. Василев по въпроси извън кредитирането (като например назначаване на служители в Банката, уволняване и други). Всички служители на Банката са изпълнявали в крайна сметка това, което е разпоредил самият обв. Василев и в съответствие с политиката на Банката, която той е приел за правилна. Всички, работещи в Банката, са били наясно с тази ситуация.

Стилът на управление на обв. Цветан Василев – еднолични решения за голяма част от оперативната дейност в началния период от развитието на Банката, макар и в нарушение на законовите разпоредби, е възможно да е имал и ползотворно влияние. Не така се развиват нещата обаче след разрастване на банката особено след достигането й до четвъртата по големина в България. За да осъществи "инвестиционните" си намерения (с публичен ресурс – пари на вложители в КТБ АД), обв. Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев. По този начин, макар и несвързани, Банката и дружествата се оказват включени в един патримониум, оглавяван от обв. Василев – нещо, което и самият обв. Василев многократно е заявявал. Всъщност, не го и отрича и след обявяването на Банката в несъстоятелност, когато в множество публични изяви и ”задочни писма” опитва да изясни успешността на неговата икономическа политика. Влизането му в КТБ АД на практика просто увеличава управлявания от него патримониум, като в него се добавя и Банка, която може да финансира негови проекти и намерения.