Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

А. СЪЩНОСТ И ФОРМИРАНЕ НА "МОДЕЛЪТ КТБ"

1. Генезисът на „Моделът КТБ“

Историята на модела, развит и разработен от обв. Цветан Василев („Моделът КТБ“), започва от финансова къща “Фина-С” АД през 1994 г. Това е зараждането на типа на управленско поведение, което обв. Василев използва. В усъвършенствания му, финален вариант, той се превръща именно в “Моделът КТБ”. Като фактически собственик и разпоредител на финансовата къща, обв. Василев ползва като оперативна банка „Централна кооперативна банка“ АД (ЦКБ АД), в която е открил банковите сметки на дружеството и чрез която сключва своите валутни и други сделки. По това време в ЦКБ АД работят и повечето от лицата, които в последствие обв. Василев ще привлече и интегрира в „Моделът КТБ“, като им определи функционални, макар и неформални задачи и отговорности. В края на м. октомври 1994 г. в ЦКБ АД постъпва на работа св. Бисер Лазов, който до тогава не познава обв. Цветан Василев, но в последствие ще се превърне в негов неформален финансист, отговарящ за небанковия сектор на дейността на модела, т.е. нещо като негова "дясна ръка". След постъпване на работа в ЦКБ АД, св. Бисер Лазов се запознава с обв. Василев, като обв. Василев е един от клиентите на ЦКБ АД.

През есента на 1995 г. обв. Цветан Василев постъпва на работа в ЦКБ АД като началник управление „Валутни операции и ликвидност“, а св. Бисер Лазов става началник отдел „Бек офис“ в рамките на същото това управление. Тогава за първи път обв. Цветан Василев фактически, в рамките на службата, става началник на св. Бисер Лазов. Освен със св. Бисер Лазов, по служба, обв. Цветан Василев се запознава и започва да работи и с други служители на ЦКБ АД, които по-късно стават част от „Моделът КТБ“. По това време в банката работят Вероника Гечева, Мина Дундова и Наталия Григорова (като служители в Бек офиса), св. Траян Кършутски, Пламен Григоров, Илко Чамов и Дочо Карадочев, които работят като валутни дилъри в дилинг-офиса на дирекция „Валутен пазар“, св. Орлин Русев и Валери Гаджев, които работят в дирекция „Левов пазар“ – всички тези дирекции са на подчинение на Валутното управление, ръководено именно от обв. Цветан Василев. Заместник-главен счетоводител на ЦКБ АД по това време е обв. Мария Димова, а нейна колежка в счетоводния отдел е обв. Борислава Тренева. В ЦКБ АД по това време работи обв. Снежанка Стефанова (впоследствие ръководител на Специализираната служба вътрешен одит) обв. Маргарита Петрова – като касиер, както и обв. Георги Христов като един от юрисконсултите на ЦКБ АД. Като кредитни инспектори в банката по същото това време работят обв. Георги Зяпков, св. Росен Кънев, обв. Александър Панталеев. Именно в ЦКБ АД обв. Цветан Василев се запознава с повечето хора, които в последствие ще използва в разработения и изграден "Модел КТБ" и в частност в КТБ АД.

Независимо от ръководната си работа в ЦКБ АД, паралелно обв. Цветан Василев продължава да ръководи и финансовата си къща „Фина-С“ АД. През 1995 – 1996 г. св. Траян Кършутски преминава на работа във финансовата къща, поканен от обв. Цветан Василев.

През 1998 г. обв. Цветан Василев поканва св. Бисер Лазов да стане главен счетоводител на същата тази финансова къща „Фина-С“ АД. Преди да приеме, св. Лазов отива в офисите на финансовата къща и вижда, че обв. Василев, макар и работейки в ЦКБ АД, продължава да ръководи пряко и нейните дела, въпреки че има формален изпълнителен директор – св. Емил Атанасов. Самият св. Емил Атанасов (в последствие директор на НУРТС) открито заявява на св. Лазов, че шеф и собственик на финансовата къща е именно обв. Цветан Василев и че оперативно той взема решенията по нейното управление. Това се потвърждава и от факта, че обв. Василев има работен кабинет в офиса на „Фина-С“ АД, в който не влиза никой в негово отсъствие. Всяка сутрин и всяка вечер обв. Василев отива в кабинета си във „Фина-С“ АД, възлага задачи и преглежда оставените му на бюрото отчети от служители по изпълнение на възложените преди това задачи – управленският механизъм, чрез който в последствие обв. Василев ръководи и управлява и самия „Модел КТБ“. Освен това, всеки понеделник във финансовата къща се провежда и оперативка, на която се поканват и юристите, външни за дружеството „Фина-С“ АД – св. Любомир Денев и Евгени Ойсолов, на която оперативка се възлагат задачи за седмицата и се отчита изпълнението от миналата или миналите седмици. Тази съвместна работа на обв. Цветан Василев – и като ръководител в банката ЦКБ АД, и като ръководител на външна за банката структура, но която взаимодейства с банката, представлява и “генералната репетиция” за „Моделът КТБ“. Това е една фактическа ситуация, която св. Бисер Лазов заварва при постъпването си като главен счетоводител на „Фина-С“ АД и която вече е изградена от обв. Василев.

През м. август 1998 г. св. Бисер Лазов започва работа на позицията главен счетоводител на финансова къща „Фина-С“ АД. Наред с чисто формалните функции на главен счетоводител, включващи контрол върху организацията на счетоводната дейност на дружеството, негово основно неформално задължение е да изготвя една справка за това най-общо „къде са парите“ на фирмата. Тази справка е особено важна, тъй като тя е основният информационен инструмент, чрез който самият обв. Цветан Василев узнава и следи резултата на разпорежданите от него операции. Смисълът на тази справка още тогава е, че обв. Василев иска да има подробна и детайлна информация какво се е случило през съответния ден до стотинка. Тази справка се изготвя с натрупване и представлява "снимка"/детайлен преглед/ на ситуацията по няколкото тогава негови дружества, които по-късно той започва да нарича с общото наименование „фирмата“. В този момент зад „фирмата“ стоят активите и дейността на финансова къща „Фина-С“ АД, на „Бромак“ ЕООД, „Бромак трейд“ АД (сега „Кен трейд“ АД) и още няколко търговски дружества, вече ликвидирани. Това е справката, която тогава изготвя св. Бисер Лазов, а по-късно, при развитието на „Моделът КТБ“, се изготвя от св. Венета Николова.

Информационното значение за обв. Цветан Василев на тази справка е огромно. Когато в тази справка се посочват пари по сметки, това е сумата от всички пари по всички банкови сметки на отделните дружества, които обв. Василев приема под общото нарицателно “фирмата”. Когато в справката се посочват паричните средства в брой, това означава, че парите се намират в единствената каса с касиер св. Юлия Илиева (която неизменно изпълнява функциите на касиер на обв. Василев и при развитието на „Моделът КТБ“). Независимо, че по счетоводните сметки „Каса“ на всяко от търговските дружества се водят различни стойности на касова наличност, реално фактическата сума от пари е една и тя се намира и съхранява от св. Юлия Илиева. В справката се посочват движенията през деня по отделните позиции, резултатите от извършените плащания и получавания на пари. Ако са изплатени суми, които нямат характера на окончателен разход, те се записват като актив в лявата страна на справката, като вземания, под посочените най-отгоре в ляво на справката налични парични средства в брой и по банкови сметки. Ако е заплатена сума, която има характера на окончателен разход, тя се описва като част от заплатените суми за деня в горната дясна част на справката или на отделно листче, което се закачва с основната справка в горната дясна част. При получени пари от движенията през деня, подлежащи на връщане, те се отбелязват в дясната част на справката като задължения. В резултат на това, справката придобива един вид на баланс на „фирмата“, както я нарича обв. Василев – в ляво показва активите – пари и вземания, в дясно – пасива на баланса-задълженията. Като цяло, справката дава една консолидирана информация, която един фактически собственик и ръководител иска да има като максимално пълна информация за активите и пасивите, които са негови и под негово управление, дори и да са разположение формално в отделни търговски дружества.

Тази справка се изготвя неизменно през всичките следващи години. Такава е изготвена и на самия 20.06.2014 г., която много ясно показва – в дясната страна като задължения сумата от 3,5 млрд. лева, осигурени като взети кредити от КТБ АД, а в ляво – отделните условно наречени по-долу “кухи” дружества и проекти, където тези пари са похарчени или се намират..

Обв. Цветан Василев изисква тази справка да му се изготвя ежедневно и да му се предоставя на бюрото. Начинът и технологията на изготвяне на тази справка е бил вече уточнен и въведен от обв. Василев, когато св. Бисер Лазов постъпва като главен счетоводител във „Фина-С“ АД, и той (св. Бисер Лазов) фактически поема функциите от предишния главен счетоводител да я изготвя ежедневно и да му я представя. Към онзи момент офисът на „Фина-С“ АД се намира на бул. „Васил Левски“ № 45.

При постъпването си във „Фина-С“ АД св. Бисер Лазов води разговор с обв. Василев, на който последният му очертава няколко императивно важни неща за него. Те са особено важни, защото съставляват сърцевината на ръководство и управление на модела, ползван от обв. Василев, прераснал по-късно в "Моделът КТБ". Такива разговори се водят с всеки служител, който влиза и започва работа във “фирмата” на обв. Василев.

В инструктивните разговори със служитулите си, обв. Цветан Василев ясно пояснява, че св. Бисер Лазов или който и да било друг служител ще има само изпълнителни функции, независимо какво е пишело или би било написано на визитните картички. Шефът, собственикът, разпоредителят е само обв. Василев. Работата на св. Лазов и на неговите колеги е само и единствено да получават конкретни задачи от него и да осигуряват информация за изпълнението им и за това къде са парите на „фирмата“, какво е станало през деня. Заради това в справките, които му се изготвят, информацията се представя с точност и равнение до стотинка, а не закръглено в лева, в хиляди лева или по друг начин. Същевременно обв. Василев ясно инструктира, че разпоредителната функция е негова, защото той самият носи цялата отговорност за вземаните решения. Дори и при някаква грешка на обв. Лазов или на някой друг от „фирмата“, когато тя е в изпълнение на поставена от обв. Василев задача, той самият поема и носи отговорността. Фактически, обв. Василев си носи според самия него отговорността и затова само и единствено той дава задачите и оторизира едно действие да се извършва или да не се извършва.

Квинтесенцията на този управленски модел обв. Василев многократно изразява в различни разговори, като казва: „В тази фирма няма началници. Началник съм само аз, а всеки от вас е толкова важен, колкото са му важни задачите.“ При изпълнение на задача, казва обв. Василев, всеки от служителите може да ангажира и да ползва целия ресурс на фирмата, след това е задължен да я отчете и след това той става равен с останалите служители на фирмата, доколкото няма нова поставена задача. Така описаната ситуация, като изграден модел на взаимоотношения, начин на работа и философия на управлението, обв. Цветан Василев прилага и в последствие, в "Моделът КТБ". По същността си, това е специфичен модел на авторитарно отношение и управление, при което служителите следва да се подчиняват и да не поставят под съмнение или въпрос възлаганите им задачи.