Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

С оглед разпоредбата на подставените лица по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ е трябвало БНБ да има разработена методология, правила, индикатори за измама, индикатори за финансови операции с цел избягване на надзорната регулация. Такива правила е трябвало да се приемат и поради задължаването на управителния съвет на БНБ да приеме наредби за прилагането на Глава единадесета, към която принадлежи посочената разпоредба (вж. § 13 от ПЗР на ЗКИ.)

Според чл. 7, ал. 1, т. 10 от Правилника за функциите и отговорностите на структурните звена и за компетентностите на ръководните длъжностни лица в БНБ всеки подуправител е отговорен за изготвянето на проекти за нормативни актове, отнасящи се до ръководеното от него управление. Подуправителят, ръководещ управление “Банков надзор”, не е разработил и предложил такъв проект, отнасящ се до прилагането на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ.

Следователно, по отношение на неизпълнение на задължението за приемане на правилата и методологията за идентифициране и разследване на банковите сделки с подставени лица, отговорни са управителният съвет на БНБ, който е овластен с нормотворчески правомощия, както и надзорния подуправител, който е трябвало да предложи приемането на такива правила и методология.

Но това обстоятелство не означава, че при липса на правила и методология отпада задължението съответно на индивидуална основа, за всеки отделен случай да се изследва за наличие на хипотези по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ. Обратното ще означава, че поради виновното неприемане на такива права и методология надзорната институция сама е ограничила приложното поле на надзора и така е извлякла ползи от неправомерното си поведение, в нарушение на генералния правен принцип. С други думи, въпреки липсата на правила и методология за проверяване за измами при банковите сделки БНБ е била длъжна да провери и да изследва всяка съмнителна сделка. Това не е направено и именно това представлява пряко нарушение на служебни задължения на оправомощените длъжностни лица и най-вече на надзорния подуправител. Върху тях тежи отговорността да бъдат ефективни разкриватели на банкови измами.

Независимо от липсата на правила, методология и индикатори, тъй като задължението за изследване сделките с подставени лица, заобикалящи закона във всеки отделен случай е в действие, то следователно за това е отговорен конкретно надзорният подуправител, както и директорът, който е отговорен на инспекциите на място. В случая това е очевидно директор ННКИ. Те би трябвало да изискват при всяка надзорна инспекция проверяването на хипотезата за наличие на сделки с подставени лица.

В крайна сметка нарушенията, установени в „Банков надзор“ на БНБ, нарушават принципите, съставляващи минималните стандарти за надзор на Базелския комитет. Вярно е, че тези нарушения имат юридическо значение само доколкото Базелските стандарти са въплътени в конкретни изисквания (забрани и задължения) в действащото банковото законодателство, за спазването на които трябва да следи банковият надзор (вж. например чл. 103, ал. 1 от ЗКИ). Без да има пряко нарушение на нормативен текст, тези нарушения могат да се третират само като недобра практика. С други думи, надзорът не е задължен да следи за прилагането на базелски изисквания, които все още не са част от действащото законодателство.

Но и безспорно вярно е, че отговорните длъжностни лица от БНБ – обв. Цветан Гунев, обв. Румен Симеонов и обв. Славияна Данаилова-Велева, с това, че не са изпълнили, респ. са нарушили служебните си задължения по упражняване на надзор върху дейността на КТБ АД, в крайна сметка са способствали неправомерните практики в КТБ АД са се самовъзпроизвеждат неконтролируемо в геометрична прогресия и са се разраснат в мащаби, довели до поставянето на Банката под специален надзор и до несъстоятелността й, с последвали щети, измерими в милиарди левове.

Благоразположението на звеното за банков надзор на БНБ към КТБ АД има и своите лични субективни измерения. Така например, обв. Цветан Гунев е един от първите инспектори от “Банков надзор”, извършвали надзорни проверки на място в КТБ АД, още преди да стане подуправител на БНБ. По думите на обв. Цветан Василев, споделени пред св. Бисер Лазов, още от това време обв. Василев и обв. Гунев имат добри отношения. В края на 2013 г. в офиса на обв. Цветан Василев на 12-ти етаж на бул. „Цар Борис III“ № 159 св. Лазов е извикан и тогава обв. Цветан Василев го запознава с обв. Цветан Гунев в качеството му на подуправител на БНБ. На срещата се обсъждат параметри по предстоящи нови капиталови изисквания, които ще бъдат въведени от 2014 г. След това, в началото на 2014 г., св. Лазов присъства на още една среща на същото място, която отново протича в приятелски тон. Безспорно е обаче, че тези неформални, приятелски отношения създават у външния наблюдател впечатлението, че всичко в КТБ АД е наред, че не се извършват лоши банкови практики, дори напротив – фактът, че БНБ одобрява покупката на „Креди агрикол“ от страна на КТБ АД дава на практика един ясен индикатор, че КТБ АД е в добро състояние и с добра банкова практика и дейност.

Св. Орлин Русев също се е запознал чрез обв. Цветан Василев с подуправителя обв. Цветан Гунев. Запознанството на св. Русев с обв. Цветан Гунев става в кабинета на обв. Цветан Василев (на бул. „Цар Борис III“ № 159), когато по време на срещата се дискутира придобиването на „Креди агрикол“, понастоящем банка „Виктория”. Тогава обв. Цветан Гунев е представен от обв. Василев като подуправител на БНБ. Обв. Цветан Гунев се интересувал от намеренията за банка „Креди агрикол“, сега „Виктория“, как ще бъде капитализирана и други въпроси. Не е обсъждано придобиването, а какво ще се прави с банката след това. Срещата продължила около половин час и св. Русев си тръгнал, обв. Василев и обв. Гунев останали заедно. Комуникацията с обв. Гунев се осъществявала чрез обв. Цветан Василев – в следващ разговор обв. Василев казал на св. Русев, че ако има някакви въпроси, свързани с работата на банката и с обв. Гунев, да се обръща към него (обв. Василев), който сам щял да подържа връзка с обв. Гунев. Очевидно добрите лични отношения между обв. Василев и обв. Гунев са довели до занижаване на извършвания банков надзор, което е благоприятствало съществуването и функционирането на модела КТБ АД.

2.Изпълнени надзорни инспекции от БНБ

За периода 01.01.2009 – 30.06.2014 г., обхванат от настоящата международна експертиза, БНБ извършва две инспекции на КТБ АД, които включват надзор по отношение на управлението от страна на Банката на капиталовата адекватност и различните видове рискове, свързани с банковата дейност – кредитен, ликвиден и пазарен. През същия период има извършени и други инспекции на КТБ АД от страна на БНБ, чиито обхват, обаче, не включва управлението на рисковете. Съответно, тези други инспекции не са разгледани в рамките на изпълнената международна експертиза, която е насочена главно върху действията на Банката, свързани с управлението и отчитането на кредитния риск.

Първата от двете гореупоменати инспекции е приключена на 03.11.2010 г. и обхваща периода до 30.09.2010 г. Въпреки че определя като добри финансовото състояние на Банката и управлението на риска, в доклада за инспекцията БНБ прави констатации за определени нарушения, свързани с рисковата класификация на някои кредитни експозиции и дава 11 препоръки, както следва:

1. Да осъвремени вътрешно-нормативната база, регламентираща управлението на активите, във връзка с настъпилите структурни изменения и доразвие процедурите за управление на съдебните кредити

2. Да се осигури независимост на Кредитния комитет, като орган за наблюдение, оценка и класификация на рисковите експозиции от процеса по разрешаване и управление на кредитите

3. Да се преразгледат и прецизират критериите, заложени в методологията за изготвянето на вътрешен кредитен рейтинг и комплексен кредитен рейтинг на кредитополучателите

4. Да разшири обхвата на информацията за кредитополучателите, отразена в становищата при първоначалната оценка и последващия мониторинг на сделките

5. Да осигури подобряване на администрирането на кредитните сделки

6. Да се въведен практика за писмено оформяне на юридическото становище към всяка кредитна сделка

7. Да прецизира критериите за определяне на отрасловата принадлежност на кредитополучателите

8. Да въведе необходимия контрол върху подаваната информация към Централния кредитен регистър (ЦКР)

9. Да въведе практиката на писмено излагане на аргументи при вземането на решения за покупка на ценни книжа, включващи анализ на качеството и доходността им

10. При изчисленията за капиталовите нужди относно риска в кредитния портфейл относно отраслова концентрация освен водещите три отрасла, а именно „Преработваща промишленост“, „Търговия и ремонт“, „Строителство“, е препоръчително банката включи и следващия по обем отрасъл „Операции с недвижими имоти“

11. Предвид специфичния профил на институцията в кредитирането е необходимо да се разгледат реалистични сценарии, при които се правят различни допускания от гледна точка на влошаване на „големи“ експозиции според рисковия профил на кредитополучателите и независимо от принадлежността им към определен отрасъл.

Както се вижда, като цяло, тези препоръки включват разширяване обхвата на информацията, отразена в становищата на кредитните специалисти при първоначалната оценка и последващия мониторинг на кредитните сделки, писмено оформяне на юридическите становища по кредитните сделки и преразглеждане и прецизиране на методологията за изготвяне на кредитен рейтинг на кредитополучателите.

Втората инспекция на БНБ за периода със същия обхват е извършена през 2013 г. като приключва на 08.07.2013 г. и обхваща периода до 31.03.2013 г. В доклада си за инспекцията БНБ дава добра цялостна оценка на финансовото състояние на Банката и на осигуряването на действаща вътрешно-контролна система и управление на рисковете от страна на управлението. Дадените в резултат на инспекцията от 2010 г. препоръки са отчетени като изпълнени, с изключение на препоръка номер 2, която е в процес на изпълнение.

Следва да се отбележи, че в доклада на БНБ за инспекцията от 2013 г. не са посочени конкретните проверки и доказателства, въз основа на които инспекторите са направили заключението за изпълнение на препоръките. Информацията, предоставена от БНБ на СГП и прегледана във връзка с изпълнената международна експертиза включва и кореспонденция между БНБ и КТБ АД, както и вътрешна за банката кореспонденция, от която става ясно, че направените препоръки са въведени от 05.08.2011 г. с влизането в сила на съответни промени в Правилата за кредитна дейност и Правилата за дейността на Кредитния комитет. Следователно заключението на БНБ за изпълнение на препоръките би следвало да отнася за кредити, отпуснати от тази дата до края на периода, обхванат от следващата инспекция, т.е. 31.03.2013 г.

В доклада на БНБ за надзорната инспекция от 2013 г. на Банката са дадени шест нови препоръки, както следва:

1. Да извърши преглед на всички кредитни сделки в кредитния си портфейл и да промени статуса на „предоговорени“ на онези сделки, при които има промяна в първоначално договорените условия

2. Да завиши контрола по своевременното актуализиране и качеството на данните, попълвани от кредитополучателите в декларациите за икономическа свързаност

3. Да се допълнят извършваните анализи на концентрацията на кредитния риск с анализ по цел на кредита – реален сектор и дейност, които са финансирани

4. Да продължат усилията за намиране на по-усъвършенстван ВААК модел, отговарящ и на дейността, и на бизнес модела на Банката

5. Да се отчита влиянието на резултатите от стрес тестовете върху капиталовата позиция на Банката и необходимостта за предприемане на действия във връзка с нея

6. Да бъде обединена и изнесена функцията compliance от няколко различни организационни звена в едно

Като част от надзорните инспекции, БНБ преглежда извадка от кредити, отпуснати от КТБ АД. Въз основа на предоставената документация за тези прегледи (т.нар. „кредитни карти“ – попълнени стандартни форми като част от работните книжа за извършената инспекция), при инспекцията, извършена през 2013 г. БНБ е прегледала 80 от кредитите, които са и в обхвата на изпълнената международна експертиза. Към първоначалните договори за тези 80 кредита има впоследствие сключени общо 97 анекса.

49 от прегледаните от инспекторите на БНБ през 2013 г. кредити, които са и в обхвата на изпълнената международна експертиза, са първоначално отпуснати след 31.07.2011 г. Също така, 31 от анексите към прегледаните кредити в обхват са сключени през периода 01.08.2011 – 31.03.2013 г. Тези кредити и анекси са сключени през периода от докладваното от КТБ АД въвеждане в сила на направените от БНБ през 2010 г. препоръки до крайната дата, обхваната от инспекцията на БНБ от 2013 г. Съответно, за тях би следвало да са спазени въведените при изпълнението на препоръките изисквания, за да бъдат отчетени тези препоръки като изпълнени.

Определени кредити, прегледани при изпълнената международна експертиза, са били прегледани и от БНБ по време на надзорната проверка през 2013 г. Направените от експертите констатации за несъответствия в процеса по одобрение и отпускане на кредитите не подкрепят извод за надлежно изпълнение на съответните направени от БНБ препоръки. В този смисъл не е установено на какви основания БНБ потвърждава изпълнението на тази част от препоръките.

Надзорната инспекция от 2013 г., назначена със Заповед № РД-22-0823/23.04.2013 г. на подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“, приключила с доклад №1720-0087/25.07.2013 г., протича изключително благоприятно за КТБ АД благодарение на ръководителката на надзорната инспекция – обв. Славияна Данаилова-Велева. Надзорната инспекция протича при извършване на редица нарушения, които по същество обезсмислят целта на извършването на самата инспекция. При подготовката на надзорната инспекция, ръководителката й в Писмо от 23.04.2013 г. до КТБ АД за изискуемите данни от банката дава указание за подготвяне и представяне на предварително попълнени кредитните карти от служители на проверяваната кредитна институция. При съставяне на предварителната извадка на основните кредитни експозиции, същата не дефинира експозициите на КТБ АД към свързани по ЗКИ и лица, носители на общ икономически риск и оказващи влияние върху дейността на длъжника, съгласно § 1, т. 4 от Наредба № 9 на БНБ като критична област и не ги включва в обхвата на инспекцията. При прегледа на кредитните досиета не проследява паричните потоци, свързани с основанието за усвояване на средствата и не извършва проверка на източниците за погасяване на отпуснатите кредити, съобразно критериите за оценка и класификация на рисковите експозиции по Наредба № 9 на БНБ. При оценка на качеството на кредитния портфейл не проверява за наличието на валидно учредени обезпечения при отпускане на кредити. Не изисква извлечения от информационната система на банката за движенията по заемните и разплащателните сметки на кредитополучателите за оценка на извършените усвоявания и погасявания.

Накрая, рисково базираният доклад не отразява негативните тенденции в КТБ АД, изразяващи се в нарушенията на Правилника за кредитна дейност от страна на длъжностни лица в банката при отпускане на кредити, като липса на основна информация за кредитните сделки и финансовия статус на кредитополучателите в кредитните досиета, както и липсата на обосновани юридически становища. Предоставя и погрешна информация в надзорното си мнение, че са изпълнени препоръките, дадени в резултат на предходната надзорна инспекция на място от 2010 г., по т. 4, т. 5 и т. 6, без същите да са били изпълнени.

3.Какво не направи банковият надзор на БНБ по отношение на КТБ АД

Банковият надзор, извършван над дейността на КТБ АД, не направи основно две неща:

Първо, не установи, че са налице големи експозиции към свързани лица и концентрации на бизнес групи.

Второ, не установи, че предоставените кредити са високо рискови и следователно подлежат на по-голяма обезценка за надзорни цели, от отчетената.

Ако това беше направено своевременно, КТБ АД трябваше да бъде поставена под особен надзор и лицензът й за извършване на банкова дейност да бъде отнет още на 01.01.2012 г. Размерът на всички предоставени след тази дата банкови кредити, които остават невъзстановени към 20.06.2014 г. представлява общата сума на вредата, която неправомерната дейност на банковия надзор на БНБ нанася на икономиката и държавата като цяло.

Освен това, услужливо, ръководителят на управление “Банков надзор” пропуска да констатира установени нарушения на регулаторни изисквания, а именно такива по чл. 22, ал. 5, вр. ал. 1 от Наредба № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции, (ред. ДВ., бр. 95 от 2.12.2011 г.,), по чл. 8, ал. 4, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките (ред. ДВ, бр. 85 от 29.10.2010 г.), Писмо № 91 ТБ – 0061/14.03.2012 г. и Писмо № 91 ТБ - 0028/01.03.2013 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков Надзор“ до всички банки, (задължително предписание съгл. чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ), с които са определени: „1. Капиталът от първи ред във всеки един момент да не бъде по-нисък от 10%“ и „2. Съотношението, измерващо покритието с ликвидни активи на привлечени средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинствата да не бъде по-ниско от 25%“

За времето от 31.03.2012 г. до 29.06.2012 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че съотношението, измерващо покритието с ликвидни активи на привлечени средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинствата е на ниво 23,29 %, т.е. по-ниско от 25 %.

За времето от 30.06.2012 г. до 30.09.2012 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че съотношението, измерващо покритието с ликвидни активи на привлечени средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинствата е на ниво 23,33 %, т.е. по-ниско от 25 %.

За времето от 31.12.2012 г. до 30.03.2013 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че отношението на адекватност на капитала от първи ред е на ниво 8,88 %, т.е. по-ниско от 10 %.

За времето от 31.03.2013 г. до 15.06.2013 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че отношението на адекватност на капитала от първи ред е на ниво 9,13 %, т.е. по-ниско от 10 %.

4.Големите експозиции и експозициите към свързани лица, които БНБ не видя

Въз основа на анализ на свързаността, извършен като част от изпълнената международна експертиза, е установено, че отчетите, подадени от КТБ АД до БНБ съгласно Наредба 7 за експозициите по чл. 44 и 45 от ЗКИ, не отразяват коректно концентрациите на кредитен риск на Банката през периода 2011–2014 г.

При определяне на големите експозиции по чл. 44 от ЗКИ Банката не е групирала заедно всички кредитополучатели, принадлежащи към една и съща бизнес група въз основа на общи собственици и/или общо управление. В резултат на това отчетените от КТБ АД за периода 2011–2014 г. големи експозиции, които включват кредитополучатели в обхвата на настоящата международна експертиза, не надхвърлят 22% от капиталовата база на Банката, докато определените от нас експозиции въз основа на анализа на свързаността достигат над 100%.

При докладването на експозициите по чл. 45 от ЗКИ (свързани с Банката лица) КТБ АД не е класифицирала като такива експозиции нито една от 11-те бизнес групи, към които принадлежат мнозинството от кредитополучателите в обхвата на настоящата международна експертиза; Банката не е класифицирала като такива и никои от останалите кредитополучатели, непринадлежащи към никоя от 11-те бизнес групи. Въз основа на направения от международната експертиза анализ, е констатирано, че при прилагане на критериите за свързаност съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1-6 от ЗКИ идентифицираните 11 бизнес групи и оставащите извън тях кредитополучатели не следва да се класифицират като свързани с Банката лица. Въпреки това, се установени значителни непреки свидетелства, въз основа на които може да се твърди, че поне 3 от 11-те бизнес групи – Група ТЦ-ИМЕ, Група Кен Трейд и Група Юлинор – са били свързани с КТБ АД по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗКИ. Тези непреки свидетелства включват:

• Притежание през различни периоди на акции от страна на ТЦ-ИМЕ АД и дружества от групата, контролирана от него, в КТБ, както и притежание от страна на КТБ АД на акции в ТЦ-ИМЕ АД

• Притежание на акции от страна на Фина-Ц ЕООД (с едноличен собственик обв. Цветан Василев) в Кен Трейд ЕАД

• Финансиране на КТБ АД с подчинен срочен дълг от страна на ТЦ-ИМЕ АД (контролиращо Група ТЦ-ИМЕ) и Евробилд 2003 ЕООД (присъединено към Група Юлинор през 2013 г.)

Следва да се отбележи, че трите бизнес групи, по отношение на които са констатирани горните непреки свидетелства за свързаност с КТБ АД, обхващат 21 от 62-та кредитополучатели в обхвата на изпълнената международна експертиза.

5.Концентрации на бизнес групи (чл. 44 от ЗКИ)

Въз основа на анализ на свързаността, извършен като част от изпълнената международна експертиза, е установено, че в отчетите си за експозициите по чл. 44 и чл. 45 от ЗКИ, подадени до БНБ съгласно Наредба № 7, Банката не представя пълната картина на свързаността между своите кредитополучатели през периода 2011–2014 г. В някои случаи свързани помежду си кредитополучатели са групирани в една експозиция, но в много случаи при групирането не са включени всички свързани кредитополучатели, въпреки че информацията за свързаността им е била налична в декларациите, подадени във връзка с кандидатстването за съответните кредити, както и в други документи, включени в кредитните досиета.

Обект на анализа, в резултат на който е направена констатацията по-горе, са отчетите на КТБ АД по Наредба № 7 към 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г. и 30.06.2014 г.

Установено е, че към 31.12.2009 г. и 31.12.2010 г., отчетените от КТБ АД големи експозиции отговарят на изчислените при изпълнената международна експертиза. От 31.12.2011 г. нататък обаче, отчетените от Банката пред БНБ експозиции като процент от капиталовата база са били до 22%. Изключение прави пряко свързаната с обв. Цветан Василев експозиция, за която към 30.06.2014 г. е отчетен размер от 33%. Този висок процент обаче, не се дължи на кредитополучатели в обхвата на международната експертиза, а на Бромак ЕООД. Изчислените в резултат на изпълнената международна експертиза експозиции за към същите дати са значително по-високи от отчетените от Банката и стигат над 100%. Това е при положение, че идентифицираните от международната експертиза бизнес групи, въз основа на които са изчислени големите експозиции, не включват всички свързани лица, тъй като обхващат само кредитополучатели в обхвата на международната експертиза и техните преки и непреки собственици, но не други дружества под общ контрол, които не са кредитополучатели.

Като илюстрация на констатацията по отношение на отчетите по Наредба № 7 може да се представи подробен анализ на двата основни случая на непълно отчетени от Банката големи експозиции към 31.12.2013 г., както следва:

Евробилд 2003 ЕООД и Евробилд Проект ЕООД: Към 31.12.2013 г. в е отчетена голяма експозиция на група, включваща дружествата Евробилд 2003 ЕООД, Техно Резиденшъл Парк 2 АД, Лайв Дизайн ЕООД и АГП Дивелопмънт АД. При изчисляването на експозицията е изключено дружеството Евробилд София АД, въпреки че, видно от декларацията му за свързаност с дата 09.12.2013 г., налична в кредитното му досие, Евробилд 2003 ЕООД е собственик на 100% от акциите му. Експозицията към Евробилд София АД към 31.12.2013 г. е 39.3 млн. лв. и причисляването на дружеството към групата би увеличило общата отчетена експозиция от 89.9 млн. лева на 129.2 млн. лева, съответно от 13.9% от капиталовата база на Банката (преди обезценка) на ок. 20%. Също така, при определянето на гореупоменатата голяма експозиция към Евробилд 2003 ЕООД и свързани с него дружества към 31.12.2013 г. не е отчетен фактът, че краен собственик на Евробилд 2003 ЕООД е било Юлинор ЕООД (чрез Акванада ЕООД и Синектик ЕООД, като Акванада ЕООД е посочено като собственик на Евробилд 2003 ЕООД в декларация, налична в кредитно досие на последното, от 25.04.2013 г.). Предвид общия контрол от страна на Юлинор ЕООД, за целите на изчисляване на експозицията Евробилд 2003 ЕООД е следвало да бъде групирано заедно с Евробилд Проект ЕООД и Интегрирани пътни системи АД. Тези две дружества, обаче, са били отчетени от Банката като отделна голяма експозиция към 31.12.2013 г. на стойност 73.5 млн. лева или 11.4% от капиталовата база на Банката. Коректното групиране на двете експозиции и причисляването на Евробилд София АД към тях би довело до определянето на голяма експозиция в размер на 202.7 млн. лева, представляваща 31.4% от капиталовата база на Банката.

Дружества под общ контрол на ТЦ-ИМЕ АД: Като големи експозиции са отчетени отделно и Родина Пропъртис ЕАД и Хедж Инвестмънт България АД, съответно 94.3 млн. лева и 69.5 млн. лева Тези две дружества да били под пряк общ контрол от страна на ТЦ-ИМЕ АД и експозициите към тях е следвало да бъдат групирани. Към общата експозиция поради същата причина е следвало да бъдат добавени и експозициите към ТЦ-ИМЕ Вест АД, Технотел Инвест АД, Си Ди Дивелопмънтс АД (изобщо невключени в отчета за големите експозиции), на обща стойност 117.9 млн. лева, увеличавайки я до 281.7 млн. лева. Също така, към 31.12.2013 г. ТЦ-ИМЕ АД се явява краен, макар и непряк, собственик на 100% от капитала още на Витро Инвест АД (отчетено като отделна голяма експозиция в размер на 77.8 млн. лева), Болкан Глас АД, Пасифик Инвест АД, Рент Мениджмънт АД (невключени в отчета за големите експозиции, на обща стойност 100.7 млн. лева). Коректното групиране и на тези дружества към експозицията би довело до отчитане на обща експозиция от 460.2 млн. лева или 71.3% от капиталовата база на Банката. Към експозицията да е следвало да бъдат добавени и дружествата Алфа Кепитъл АД, Оптима Интертрейд АД и Равас Инвест АД, в които ТЦ-ИМЕ АД е било пряк или непряк собственик на поне 50% от акциите и съответно в значителна степен е споделяло техния икономически риск. Добавянето на тези дружества към експозицията би я увеличило до 669 млн. лева или 103.7% от капиталовата база на Банката.

Следва да се отбележи, че, като е отчела занижен размер на големите експозиции съгласно чл. 44 от ЗКИ в регулаторните си отчети до БНБ, Банката е нарушила задължението си по същия закон за подаване на вярна и пълна информация към регулатора. При установяване на такова нарушение Банката би била обект на надзорните мерки на БНБ, най-тежката от които би била отнемане на банковия й лиценз.

6.Експозиции към свързани лица (чл. 45 от ЗКИ)