OffNews.bg

Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

Констатациите по-горе говорят за липсата на достатъчен контрол от страна служителите на Управление „Кредитиране“ на Банката във връзка с отпуснати кредити в обхвата на международната експертиза, за да се гарантира икономически целесъобразното изразходване на кредитните средства.

Последващо движение на паричните средства след отпускането на кредитите

Въз основа на преглед, извършен от международната експертиза на данни от системата на Банката за плащанията, наредени от сметките в КТБ АД на 62-та кредитополучатели в обхвата на международната експертиза, е установено, че при 82% от кредитите усвоените средства незабавно са били превеждани на някоя от общо 11 бизнес групи. Тези 11 бизнес групи обхващат 71 дружества в обхвата на извършения преглед, както и други дружества, свързани с тях. При това, само 9% от трансферите на усвоените средства са били към дружества, принадлежащи към същата (под)група като кредитополучателя, напр. техни дъщерни дружества, което би било нормално в ситуация, в която кредитополучателят е юридическото лице, изтеглило кредит, за да финансира дейността на цялата група, към която принадлежи – обичайна бизнес практика.

Прехвърлянето на кредитни средства към дружества от гореупоменатите 11 бизнес групи е било насочено предимно към определени дружества. 50% от преводите са към общо 17 дружества, като трите с най-голяма честота са ТЦ-ИМЕ АД, Кен Трейд ЕАД и Интегрирани пътни системи АД. Освен тях, останалите дружества са Синектик ЕООД, Евробилд Проект ЕООД, Юлинор ЕООД, Аквафинанс ЕООД, Рема Трейд ЕООД, Юлита 2002 АД, Афлик България ЕАД, Бромак Телеком Инвест АД, Вивес АД, Рауърт Овърсийз СА, Елтауър ООД, Критие ООД, Сайга Консулт АД и Фина-Ц ЕООД.

Подобна ситуация се наблюдава и при получените от кредитополучателите плащания от други дружества, които са използвани за плащания на главница и лихви към КТБ АД. Предвид на това, че повечето кредитополучатели в обхвата на извършената международна експертиза нямат собствени парични потоци от оперативна дейност, те се нуждаят от средства от други източници, за да обслужват кредитите си към Банката. Видно от данните за плащанията от системата на Банката, в повечето случаи кредитополучателите получават от друго дружество плащане точно в необходимия размер на или непосредствено преди датата, на която дължат плащане по кредитите си. В 92% от случаите такива плащания са били получавани от дружества от гореупоменатите 11 бизнес групи, но само в 3% от тези случаи тези дружества принадлежат към същата бизнес група като кредитополучателя. Най-честите платци на средства за обслужване на кредитите са общо 13 дружества, които осигуряват средствата на кредитополучателите в 48% от случаите. Списъкът на тези дружества в голяма степен се припокрива със списъка на най-честите получатели на плащания, осигурени с кредитните средства съгласно предходната констатация, като трите дружества с най-голяма честота отново са ТЦ-ИМЕ АД, Кен Трейд ЕАД и Интегрирани пътни системи АД.

Констатациите по-горе по отношение на трансферите на усвоените по кредитите средства и на средства, използвани за обслужване на тези кредити, говорят за следното:

Въпреки че първоначално са отпуснати на голям брой различни кредитополучатели, за да се финансират различни видове сделки, усвоените средства по повечето от кредитите в обхвата на изпълнената международна експертиза в крайна сметка се насочват към малка група други дружества. Последните принадлежат към общо 11 бизнес групи, формално несвързани помежду си, към които също така се причисляват и по-голямата част от кредитополучателите в обхвата на международната експертиза. Същите дружества или други дружества от тези 11 бизнес групи често впоследствие осигуряват и средствата за обслужване на кредитите. Голямата концентрация на изходящи и входящи паричните потоци към дружества от 11-те бизнес групи говори, че последните управляват голяма част от средствата по отношение всички дружества от тези 11 групи, както и по отношение на останалите (непринадлежащи към група) кредитополучатели в обхвата на международната експертиза.

Въпреки че 11-те бизнес групи, към които е установено, че принадлежат мнозинството от кредитополучателите в обхвата на извършената международна експертиза, не са формално свързани помежду си или с кредитополучателите, които не принадлежат към никоя бизнес група, значителните парични потоци, финансирани с кредити от КТБ АД, които преминават между тях, сочат към взаимозависимост и фактическа (икономическа) свързаност.

Крайно предназначение на средствата по отпуснатите кредити

Въз основа на данни от системата на Банката за плащанията, наредени от сметките в КТБ АД на кредитополучатели и други клиенти, е проследено крайното предназначение на средствата, предоставени с 105 от общо 162 кредита в обхвата на изпълнената международна експертиза.

С изключение на кредитите, чието крайно предназначение не може да бъде установено поради липса на съответствие на сумите, усвоени по кредитите, със сумите на последващите плащания, за останалите е установено, че кредитните средства са използвани, както следва:

Основната част от кредитите – 62% от тези, за които е проследено движението на средствата – частично или изцяло са използвани за финансиране на плащания на главница и лихви по кредити, отпуснати от КТБ АД. В повечето случаи това са кредити, отпуснати на други кредитополучатели, но в някои случаи с кредитните средства са обслужвани същия или други кредити на същия кредитополучател към КТБ АД.

Извън най-често срещания случай на използване на средствата за финансиране на плащания по кредити, кредитните средства, предоставени от КТБ АД по проследените кредити са били използвани и за финансиране на вноски в капитала на дъщерни дружества, покупки на акции, дялове, облигации и вземания (обикновено от други кредитополучатели на Банката или дори от самата КТБ АД), както и на покупки на недвижими имоти (в много случаи също от други кредитополучатели на Банката).

Осигурени от КТБ АД кредитни средства също така са използвани за финансиране на записани нови акции в и предоставяне на подчинен срочен дълг на Банката.

Проследяването на движението на кредитните средства до крайното им предназначение показва, че повечето новоотпуснати кредити от КТБ АД са използвани за обслужване на съществуващи кредити. В допълнение към това, извършен от международната експертиза анализ на общия размер на отпуснатите средства по кредити в обхвата на изпълнената международна експертиза по тримесечие демонстрира тенденция на нарастване, която осигурява достатъчно средства както да се обслужват по-рано отпуснатите кредити, така и да се финансира придобиването на още активи.

Свързаността между кредитополучателите, за която свидетелстват начините на крайно приложение на отпуснатите кредитни средства, както и неизбежната тенденция за нарастване на обема на кредитирането, наложена от необходимостта да се обслужват по-рано отпуснати кредити на кредитополучатели, които не разполагат със собствени източници на парични потоци, са известни на обв. Георги Зяпков и изпълнителните директори на Банката, съдейки по тяхното участие при отпускането на кредитите и съответно достъпът им до информацията за кредитополучателите и извършените плащания.

Митът SPV

Представляват ли дружествата – кредитополучатели на КТБ АД, свързани и идентифицирани като свързани с обв. Цветан Василев, SPV (special purpose vehicle) – дружества със специална инвестиционна цел? Оправданието, че раздадените без обезпечение кредити на високо рискови дружества, привидно създадени без стопанска дейност, без реална собственост и с номинални директори и собственици, представлява специфичното финансиране на дружества от типа на SPV всъщност изобщо не намира основание и потвърждение в реалната правна и икономическа конструкция, която SPV финансирането представлява.

Всъщност, SPV финансирането НЕ Е високо рисково финансиране, чрез което на високо рискови дружества се предоставя рисков кредит, но с очакванията при благополучно реализиране на икономическата идея на рисковото дружество, възвръщаемостта да е съотносимо по-голяма от обичайната. Такова финансиране предоставят специализирани инвестиционни дружества за рисков капитал, които се идентифицират именно като такива, и встъпващия в тях инвеститор изначало е наясно, че се касае за рисково финансиране. Никоя банка обаче няма правото да функционира като фонд за рисков капитал – това противоречи не само на същността на банката и банковото дело, но и на законовите уредби както у нас, така и в държавите, прилагащи моделите на Базелското споразумение.

По своята икономическа и правна същност, SPV финансирането представлява мостово финансиране, осъществено чрез секюритизация на имоти, което финансиране е напълно обезпечено с реално имущество.

Секюритизация на имот е процедурата за създавани и търгуване на финансови активи, получени от дългови и капиталови интереси върху недвижими имоти, управлявани от финансови професионалисти и котирани на пазарите на ценни книжа. Свързани с имоти и обезпечени с активи ценни книжа (СИОАЦК) са инвестиционни инструменти, обезпечени от обединения на активи, носещи парични потоци, и продавани на предпазени от неплатежоспособност дружества със специална цел (SPV). Тези инструменти могат да бъдат или ценни книжа, обезпечени с ипотека (ЦКОИ), или ценни книжа, обезпечени с имот, когато активът е самият имот. Някои инструменти са комбинация от двете, като СИОАЦК, базирани на приходи от имотен проект. По принцип има два вида ЦКОИ, отразяващи до голяма степен разликата между портфейл на дребно и на едро - ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотеки (ЦКОЖИ), базирани на жилищни ипотечни заеми, и ценни книжа, обезпечени с търговски ипотеки (ЦКОТИ), базирани на търговски ипотечни заеми.

Дружество със специална цел (SPV) е юридическо лице, изрично създадено за придобиване и финансиране на конкретни активи. То обикновено се учредява от институцията-държател на базовите активи. Често може да има специално предвиден юридически статут, за да се гарантират задълженията му, дори ако компанията-майка изпадне в неплатежоспособност – в този случай дружеството се нарича „предпазено от неплатежоспособност“.

Секюритизацията на имоти принципно представлява важен източник на финансови инструменти на капиталовите пазари и средство за кредитните институции и други свързани с имота лица да се финансират. Секюритизацията на имот може да се дефинира като процес на преобразуване на свързани с имота активи в търгуеми ценни книжа чрез обединяване на дългови или капиталови интереси върху недвижимия имот (като ипотечни заеми) във форма, която може да се продаде заедно с доходите, които носи имота, и след това може да се прехвърли на инвеститори. Създателят на актива (обикновено кредитна институция) прехвърля интересите върху дружество със специална цел (SPV), което след това емитира ценни книжа на капиталовите пазари и там те обикновено се купуват от финансови институции (като застрахователни компании, пенсионни фондове или кредитни институции).

Създателят на ценните книжа печели от отписването на свързаните с имота активи от баланса. Това помага да се подобрят финансовите коефициенти, повишава възвращаемостта на капитала и осигурява съответствие с базирани на риска капиталови стандарти (като Базел II, Директива 2006/48/EО и национални нормативни актове).

Тези ценни книжа предлагат на своите купувачи шанс да разнообразят финансирането си и да постигнат по-добро съответствие между срока на своите заеми и този на своето финансиране.

Когато ценни книжа, базирани на имот, са създадени от ипотеки (или когато ипотеките са използвани като обезпечение), инвеститорите по принцип са изложени на рискове при промени в базовата стойност на имотите, използвани за обезпечение на ипотеките, и доходността от тези ипотеки. Поради това инвеститорите обикновено разчитат на външно присъдени рейтинги за оценка на кредитното качество, структурната цялост и други атрибути на конкретно обезпечение. Тъй като всяко инвестиционно решение е базирано на способността на имота да носи приходи в дългосрочен план до падежа на ценните книжа, оценката на имота е от съществено значение за секюритизацията му.

Извън обхвата на банковото финансиране, дружеството от типа SPV представлява дружество, което предприятието майка контролира и поддържа отделно от себе си. Компанията майка след това прехвърля активи, най-често недвижими имоти, на SPV дружеството, като по този начин се изолира активите от себе си. След това, имотът се ипотекира, за да се наберат повече капитали за дружеството-майка, създавайки определени количества обезпечен дълг. Инвеститорите дават на заем пари на самото SPV като част от ипотечната структура, и интересът се обръща към тях, към тяхната собствена способност да генерират паричните потоци.

Причината за изграждането на тази структура е, че тя дава възможност на дружеството майка да получи капитал с ниски лихвени проценти, при предпоставката, че дългът е с нисък риск за SPV инвеститорите. Ключът към постигането на нисък риск е отделеност; чрез третиране на SPV дружествата, като изцяло независими от предприятието-майка и всеки друг, рискът е изолиран - независимо от факта, че същите дружества, са по същество свързани под шапката на предприятието-майка. По този начин последното има способността да финансира своите дейности, без да се налага да компенсира инвеститорите за рисковете, свързани с други негови дъщерни дружества.

В същото време, интересът за инвеститорите е, че ниския риск може да бъде гарантиран от структурата на финансова устойчивост. SPV дружеството по принцип са проектирани да бъдат избягващи фалита, което показва, че вероятността кредитополучателят да подложи SPV дружество в производство по несъстоятелност, е незначителен. Съответно, ако дружеството майка е изправена финансово затруднение и в процедура за несъстоятелност, това събитие трябва да има никакъв ефект върху финансовата стабилност на SPV дружеството. Следователно, структурата осигурява увереност на инвеститорите по отношение на отделността на предприятието, успокоява всякакви страхове, че финансовите компоненти на предприятието-майка или нейните клонове могат да повлияят на тяхната собствена възвръщаемост. Това също така позволява на инвеститорите степента на риск да се съсредоточи върху на активите в предприятието със специално предназначение, а не на върху предприятието-майка и цялата структура.

Обикновено SPV дружеството запазва своята идентичност като структура, избягваща несъстоятелността не само чрез прехвърляне на активи от дружеството майка, но и чрез редица разпоредби, които намаляват вероятността от фалит. Например, често пъти условията на учредяване на SPV дружеството ще включват формално изискване за фактическа отделеност, включващо поддържане и управление на отделни дългове, операции, търговски книги и други задължения. Друг типичен атрибут е изискване за един или повече независими директори в борда. В резултат на такава разпоредба, най-малко един член на управителния съвет на SPV дружеството не трябва да бъде и член на борда на дружеството-майка, нито може този директор да има всякакви материална принадлежност със самото дружество майка. Тези условия гарантират, че директорът има в предвид при вземането на решения най-добрите интереси по отношение самото SPV дружество и неговите инвеститори. Независимостта е особено важно, тъй като е налице вътрешен конфликт на интереси, ако дружеството майка е в затруднено финансово положение, а SPV дружеството има положителен паричен поток, които родителят може да искате да използва, и съответно директорът е свързано с дружеството-майка. Друго ограничение, което често се включва, е изискването да има единодушно съгласие на директорите преди SPV дружеството да поиска процедура по несъстоятелност или ликвидация. Тази конкретна разпоредба дава мощен глас на независимия директор в борда, предотвратяване SPV дружеството да бъде въвлечено в производство по несъстоятелност, когато не в най-добрите негови интереси. Всички тези разпоредби са предназначени за гарантиране на инвеститорите, че рискът да се премине към умишлен фалит и процедура по несъстоятелност, е малък.

Нищо от посоченото не е налице в кредитната дейност на КТБ АД. Единственият много далечен белег между SPV дружеството и кредитополучателите на КТБ АД е, че представляват специално създадени дружества, с цел получаване на финансиране. С това общите белези приключват.

SPV дружеството е част от финансова структура, с ясно идентифициран собственик (предприятие-майка), като получения от него кредит е ИЗЦЯЛО обезпечен с недвижими имоти (или по друг начин, съобразно вида на секюритизирано имущество). Въобще не се поставя въпроса механизмът на SPV дружествата да се ползват за финансиране на рискови проекти, при това – без обезпечение.

Кредитополучателите на КТБ АД са дружества, привидно създадени като търговски такива, но с целевото предназначение да получат банковия кредит и да го разпоредят чрез номинирани подставени лица в полза на волята на бенефициалния им собственик обв. Цветан Василев, като получените кредити НЕ СЕ обезпечават с реално имущество от реалния краен получател и ползвател на отпуснатия кредит.

Ако наистина бяха SPV дружества, то зад всеки кредитополучател на КТБ АД щеше да стои ясно идентифициран бенефициален собственик, и полученият кредит щеше да е обезпечен с реално недвижимо имущество на този бенефициален собственик. На практика обаче, както са установили експертите от международната експертиза, при 85 (52%) от общо 162 кредита в обхвата на международната експертиза кредитните средства не са използвани за целта, предвидена в договора за кредит. Обезпеченията, изисквани съгласно договорите за кредит, не са били валидно учредени при 43% от прегледаните кредити. При други 12% от прегледаните кредити има слабости, които биха могли да доведат до проблеми с при евентуалното предявяване на обезпеченията. При 21% от кредитите, за които е установено валидно учредени обезпечения, тези обезпечения се свеждат до залог на настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по банкови сметки в КТБ АД или върху бъдещи вземания на кредитополучателя по неконкретизирани търговски договори. Общо при 76 % от кредитите има проблеми с обезпеченията, а моделът на SPV финансирането задължително изисква пълно и ликвидно обезпечение, обикновено с недвижими имоти. Експертите установяват още, че при основна част от кредитите – 62% от тези, за които е проследено движението на средствата – частично или изцяло са използвани за финансиране на плащания на главница и лихви по кредити, отпуснати от КТБ АД. Всъщност, изобщо не става въпрос за кредитиране на една инвестиционна дейност, а за една “пирамидална” финансова структура, която имитира финансова дейност и резултати от нея, с претенцията източниците на възвръщаемост на кредитите да е реалната дейност на кредитополучателите – а в действителност, това са средства, произлязли от самата банка. SPV кредитирането изисква да се кредитират дружества, които извършват реална инвестиционна дейност, дори и да е рискова. Но кредитирането на дружества, които реално не извършват никаква дейност, освен да ползват получените кредити, за да ги върнат обратно на кредитодателя, не е стопанска дейност, а съвкупност от финансови операции, прикриващи липсата на такава дейност и имитиращи я.

На практика, всички са били наясно, че кредитната дейност на Банката не финансира SPV дружества. През всички години обв. Цветан Василев е финансирал с банкови кредити своя извънбанков бизнес– различни търговски дружества, чрез които инвестирал в различни сфери на икономиката на страната. Той още тогава в разговори наричал тези дружества SPV, дружествата със специална цел, които закупували активи с банкови кредити. SPV би трябвало да означава, че е ясно дружеството майка, което гарантира с активите си инвестицията, която се прави от кредитополучател, който е ново дружество. Когато обаче не е ясно дружеството майка и инвестицията не се извършва, а се отпуска кредитния ресурс като фирмен заем, както е в случая с КТБ АД и свързаните с нея дружества, става дума за нещо друго, а именно присвояване на публичния ресурс, привлечен чрез системата на влогонабирането на обществени пари в хода на осъществяване на банковата дейност. Това се е правело само с оглед и единствено да се заобиколят регулациите на БНБ и нормативната уредба в страната.

Следва да се посочи, че все пак в дейността си КТБ АД използва еднократно и моделът на SPV финансирането – и анализирането на този модел показва много ясно различията от кредитната практика на Банката. Става въпрос за емитираните доларови облигации от SPV специално създадената за целта финансова компания Northern Lights Bulgaria B.V. през 2012 г. В проспекта към предлагането на облигациите е записано, че регистрираното в Холандия дружество има единствената задача да набави средства от международните пазари, с които да кредитира Банката. Отново там е записано, че парите могат да бъдат използвани за финансиране на сделката по покупко-продажбата на БТК АД. Това идва да покаже, че обв. Цветан Василев и администраторите на Банката много добре познават теоретичната и икономическа същност на SPV финансирането и определено са наясно, че противоправното необезпечено раздаване на кредити на свързани дружества не е модел на финансиране, а присвояване.

Д. УЧАСТИЕТО НА БАНКОВИЯ НАДЗОР В „МОДЕЛЪТ КТБ”

1.Банков надзор – функции и задачи

Българската банкова система е обект на законодателната рамка за прилагане на новото капиталово споразумение - Базел III в Европейския съюз, чрез въвеждането на пакет РКИ/ДКИ IV. Пакетът съдържа Регламент за капиталовите изисквания (Регламент (ЕС) № 575/2013) - пряко приложим за държавите членки, и Четвъртата директива за капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС), транспонирана в националното законодателство чрез Закона за кредитните институции и актовете по прилагането му, които формират правната рамка, уреждаща правилата за достъп до осъществяване на дейност за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и приложимите за тях надзорна рамка и пруденциални правила. Дейността на кредитните институции се регулира и чрез регламенти, приети от Европейския парламент и Съвета, както и делегирани регламенти на Европейската комисия, които са част от eвропейска правна рамка, пряко приложима за РБългария. Тези регламенти имат задължителен характер и следва да се прилагат в своята цялост във всички страни от ЕС. Контролът по тяхното прилагане се извършва както от БНБ, така и от официалните европейски институции (ЕБО, Комисията и др.). Последователното прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики се осигурява и чрез издаваните от Европейския банков орган насоки и препоръки.

БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и на клоновете на чуждестранните банки у нас. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място. При упражняване на надзорните си правомощия подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, прилага самостоятелно и независимо предвидените законови мерки за въздействие и санкции.

Издаването и отнемането на разрешение за банкова дейност (лиценз) се извършва с акт на Управителния съвет на БНБ по предложение на управителя и подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“. Единствено БНБ може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност на банка.

БНБ определя с наредба размера на задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях.

БНБ регистрира и наблюдава финансови институции, извършващи дейности по чл. 3 от ЗКИ. Във фокуса на внимание на банковия надзор е също така спазването на други регулаторни изисквания и прилагане на добрите практики в дейността на кредитните и финансови институции.

Надеждният и ефективен банков надзор, заедно с адекватната макроикономическа политика, е от решаващо значение за финансовата стабилност на всяка държава. Регулирането и осъществяването на надзор върху дейността на кредитните институции в Република България е една от основните функции на БНБ, с която се цели поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.

Наблюдението на всяка от кредитните институции се извършва на базата на регулаторни отчети (т.нар.дистанционно наблюдение) и инспекции на място и обхваща финансовото състояние и управлението на присъщите рискове в кредитната и другите дейности. От ключово значение е поддържането на необходимите капиталова адекватност, капиталови буфери, качество на активите и ликвидност. На микрониво задача на надзора е да се увери, че всяка банка функционира по безопасен и разумен начин и притежава достатъчен капитал и резерви да посрещне рисковете, възникващи от дейността й. Същевременно се извършват анализи и проучвания на процесите и тенденциите в банковия сектор като цяло (макрониво) с оглед предотвратяване и редуциране на системния риск, избягване пренасянето и разпространението на неблагоприятни ефекти, за да може секторът да бъде устойчив фактор за икономически растеж.

По отношение на КТБ АД обаче, банковият надзор и длъжностното лице, отговарящо за неговото функциониране и прилагане на надзорни мерки – подуправителят, ръководещ управление “Банков надзор”, определено са претърпели неуспех както в наблюдението и идентифицирането на лошите банкови практики, така и в неприлагането на адекватни надзорни мерки. На практика, надзорът над КТБ АД е извършван формално, установяваните правонарушения са прикривани от длъжностните лица, извършващи проверки на място, а длъжностното лице, отговорно за прилагането на надзорни мерки – съответния подуправител на БНБ, просто не е приложил такива.

Основният пропуск на надзора на БНБ е, че не е установил и регулирал чрез надзорни мерки и даване на предписания порочната практика да се отпускат кредити на дотолкова свързани лица, че това е превърнало кредитирането в привидна дейност, съставляваща инструментариум за присвояване на обществените пари за лично владение и разпореждане. Нормата на чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗКИ гласи, че банката може само с единодушно решение на колективния й управителен орган да формира експозиции към трети лица, действащи за сметка на лицата по т. 1 – 6 – това са т. нар. Вътрешни лица. Те действат за сметка на други лица, свързани юридически и икономически с банката – администратори, акционери с повече от 10 % и други. Това означава, че такива експозиции са допустими от закона. Те не нарушават регулацията.

От друга страна обаче, нормата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ гласи – сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ може да доведе до прилагане на надзорни мерки.

КТБ АД е сключвала именно такива сделки (отпускане на кредити за получаване на подчинен срочен дълг), като целта на длъжностните лица от КТБ АД е да се заобиколи регулацията на закона. Подуправителят на БНБ, отговарящ за „Банков надзор” обаче не е приложил надзорни мерки.

Очевидно е, че голяма група лица като кредитополучатели са действали за сметка на основния акционер, съответно администратор на КТБ АД. Тези кредити е трябвало да се третират като вътрешни и към тях да се приложи съответния режим по ЗКИ. Тези кредити не са забранени, при условие, че са оповестени като такива, приложени са ограниченията по чл. 45 ЗКИ и за тях са уведомени надзорниците от БНБ, както изисква чл. 71, ал. 1, т. 5 от ЗКИ.

Съответно надзорните органи на БНБ обаче, независимо дали са уведомени за това, са имали задължението да установят наличието на такава свързаност и да третират тези кредити като вътрешни, съответно да приложат надзорни мерки, ако са нарушени лимитите и изискванията по чл. 45 от ЗКИ. В случай на оповестяване на тези вътрешни кредити от страна на основния акционер/администратора и при спазване на изискванията на чл. 45 и чл. 71 от ЗКИ, те не биха се третирали като заобикаляне на закона. В обратния случай, както е при КТБ АД, тези кредити са просто инструмент за измама и присвояване, придавайки на престъпното деяние привидната форма на обичайна банкова дейност.

Органите за банковия надзор са задължени от разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ да проверяват и съответно да прилагат надзорни мерки при наличието на банкови сделки, които чрез подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, подзаконовата уредба и актовете на БНБ. Това безспорно означава задължение, което изисква приемане и прилагане на специални правила, методология и съответно индикатори за проверяване и разследване. С други думи тези органи и длъжностни лица на БНБ са обвързани от задължението да бъдат разкриватели на евентуални измами при осъществяване на банкови дейност. Очевидно е, че такива правила, методология и индикатори просто няма.