Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

2.Икономическа същност на кредитното посредничество

Операциите на кредитното посредничество се считат за основни банкови операции. Те включват в своя обхват дейността на банките по мобилизиране на временно свободните парични капитали в обществото и тяхното използване чрез предоставяне на кредити. Кредитното посредничество изразява както активни, така и пасивни операции на банките. Пасивните операции включват всичките форми на набавяне на обществен паричен капитал, а именно: формиране на депозити от граждани и юридически лица (държавни, частни, кооперативни, акционерни и др.), получаване на кредити от централната банка, от търговски банки, специализирани финансови институции и чуждестранни банки, емитиране на облигации от банките, емисия на пари от централната банка и т.н. Активните операции изразяват операциите по отпускането на банкови кредити: пряко – чрез директното им предоставяне на банковите клиенти и косвено – посредством предоставя на банкови гаранции, акцепти, авали.

Основната задача на банките при кредитното посредничество е преразпределението на свободния паричен капитал между отделните отрасли, производства и фирми с цел насочването му към производства и дейности с по-висока норма на възвръщаемост. Осъществяването на тази функция от банките е обусловено от особеностите на оборота на капитала, инвестиран в производството, намиращ израз в освобождаването на финансови ресурси в едни стопански субекти и граждани и възникване на потребност от такива ресурси в други. Изравняването на търсенето и предлагането на паричен капитал по време и място се извършва от банките именно чрез операциите на кредитното посредничество.

С преразпределението на свободните парични капитали и пренасочването им под формата на кредити към нуждаещите се стопански звена банките постигат следните резултати:

1) Освобождават кредиторите и дебиторите от непосредствени преки връзки помежду си и създават на тази основа стабилност, сигурност и възможност за най-ефективно използване на паричния капитал. Отпадат необходимостта кредиторите да си търсят сами дебитори и зависимостта им от ликвидността на последните. Банките по-добре, отколкото клиентите им, познават стопанската конюнктура, тенденциите на развитие на техническия прогрес, международния пазар и всички необходими елементи на съвременното пазарно стопанство и по тази причина по-добре биха насочили свободните парични капитали в производството.

2) Чрез кредита се създават предпоставки за своевременно и пълно приложение на постиженията на науката и техниката. Стопанските звена могат да разширяват и технически да усъвършенстват производството си в размери, по-големи от собствените им натрупвания. Те биха могли да внедряват новости в производството, без да изчакват натрупването на собствени средства до определени размери.

3) Чрез кредитното посредничество банките поставят всички предприятия при равни условия по отношение внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес. Всяко предприятие може да получи кредит, стига да работи рентабилно, да е ликвидно и да създава ефективни инвестиции. Чрез тази си функция банките създават предпоставки за превръщане на всяко стопанско звено в конкурентоспособен субект на пазара.

4) Кредитът е съществен икономически инструмент за регулиране на икономическата активност и темповете на икономически растеж от страна на държавата посредством централната банка. Той не е само източник на финансови средства. Чрез увеличаване или намаляване на неговото участие в стопанската дейност на предприятията се ограничава или разширява производството и следователно се повишават или задържат темповете на икономически растеж. За кредитополучателите кредитът е само източник на капитал за създаване на активи и финансиране на дейността им, но за държавата, за институциите, участващи в регулирането на икономическите процеси той е инструмент за регулиране на паричното търсене, паричното предлагане, равнището на лихвените проценти, паричната маса и накрая икономическия растеж.

Осъществяването на тази роля, търговските банки под надзора на държавата в лицето на централната банка, създават точни и ясни правила за кредитиране, които да гарантират законосъобразното и целесъобразно разпределение на акумулирания обществен паричен ресурс чрез дейността в областта на кредитното посредничество.

При осъществяването на кредитното посредничество, банката се задължава да извърши идентификация на клиента и провери идентификационните данни, като се снабди с определените в ЗМИП информация и документи. В допълнение се прилагат и останалите мерки, предвидени в закона, като например установяване на целите и характера на отношението с клиента, вида дейност, извършвана от него, произхода на средствата, с които предвижда да оперира през банковите си сметки. Събраната първоначална информация за клиента е основание за решение от страна на банката дали да установи отношения с него. Информацията е и основа за изграждане на първоначалния рисков профил на клиента и за класифициране в съответна рискова категория. Рисковата класификация следва да се извърши от отдела в банката, разполагащ с най-много информация. Обичайно това е отделът, който пряко контактува с клиента при изпълнение на неговите операции и сделки. Освен класифицирането на нови клиенти чрез определяне на техния рисков профил, банката се задължава да извърши класификация и на съществуващите клиенти. Първоначалният рисков профил на клиента се основава на информацията, определена в ЗМИП и ППЗМИП, и освен идентификационните данни може да включва също и информация за социалното положение и финансовото състояние, характера и мястото на извършване на дейността, данни за неговите контрагенти. Видът и обхватът на мерките за превенция ще зависят от степента на установения риск. При изграждане на клиентския профил банката изисква такава информация, която е необходима за преценка на риска и не затруднява допълнително клиента с нейното предоставяне. Данните, съдържащи се в клиентския профил, съставляват банкова и търговска тайна и не се разкриват пред трети лица, освен в определените от закона случаи.

Банката класифицира своите клиенти в три основни групи, към които принадлежат съответно лица, носители на нисък, нормален или висок риск. Банката може да използва и допълнителни поднива към основните групи.

Докато е в бизнес отношения с клиента, банката периодично би следвало да прилага мерките за комплексна проверка, за да поддържа актуални данни в клиентското досие и да проверява дали клиентът отговаря на критериите, съответстващи на определената му рискова група. Това означава например, че след като банката установи, че клиентският бизнес значително се различава от наличната информация в банката, то последната трябва допълнително да анализира новите дейности, извършвани от клиента и, при възможност, да установи причините за тази промяна. Цел на допълнителния анализ също е да се прецени необходимостта от промяна на рисковата категория.

Всяка банка разработва процедура за периодичен преглед на събраните данни за клиентите и за последваща оценка/преоценка на рисковия профил.

При определяне на рисковия профил се препоръчва прилагането на по-консервативния подход. Това означава, че ако даден клиент, на базата на целия набор от рискови фактори, попада в повече от една рискова група, окончателната класификация за клиента съответства на най-високата рискова група, определена за него.

Класификацията на клиента в определена рискова категория е от изключителна важност за характера на бъдещите отношения и обхвата на прилаганите мерки за комплексна проверка от банката.

Вместо да изпълнява своята роля и функция на търговска банка, предписана от закона, КТБ АД изцяло противозаконно на практика се превръща в един фонд за осигуряване на финансиране на рисков капитал. Противозаконността е в две насоки – на първо място, една търговска банка НЕ МОЖЕ да бъде фонд за рисков капитал, защото това деформира до степен на пълна функционална неефективност на икономическото предназначение на банката като посредник на обществените пари в процеса на кредитното посредничество. На второ място, рисковият капитал се предоставя от информиран и желаещ поемането на риска инвеститор, който инвестира собствените си средства. Самоидентифицирайки се като собственик на обществените пари на КТБ АД, обв. Цветан Василев всъщност се превръща в един инвеститор на рисков капитал, който обаче не инвестира собствени средства, а обществените пари на банката, които е отъждествил за свои и се разпорежда с тях като със свои. В същото време, фактическият инвеститор – вложителите на обществените пари, нито са информирани, нито желаят техните пари да се ползват за рисково финансиране. Всъщност, обв. Василев е изродил дори и самата икономическа концепция за рисковото финансиране – при обичайните условия, инвеститорът е информиран за риска, но и при реализиране на финансов резултат, получава печалбата. Влогодателите на КТБ АД понасят риска от загуби, но са лишени от възможността да реализират изгодите от евентуално благополучие на рисковото финансиране – те ще получат евентуално договорените лихви, а горницата се акумулира от дружествата на самия обв. Василев.

Рисковият капитал представлява средства, инвестирани за реализиране на високорисков проект, обещаващ значителни доходи, свързан с риск за инвеститора. Рисковият капитал задоволява новите пазарни изисквания, на които съществуващите фирми не са в състояние да отговорят. Типично рисково финансиране е венчър капитала, с който обикновено се изграждат малки фирми с подчертана иновационна насоченост, динамично развиващи се на основата на собствена технология. По този начин се осъществява тясно сътрудничество между изследователите, притежаващи оригинална перспективна идея, и евентуалния инвеститор, готов да вложи средствата си за практическата ѝ реализация.

Рисков капитал е всяко вложение, за което е характерно участие на инвеститори, които закупуват акции, облигации и други ценни книжа, а също така и когато инвестициите имат дългосрочен характер със срок на откупуване минимум 5-10 години, през който период печалбата може да е минимална. Продажната цена на акциите на рисковите фирми често е 50-100 пъти по-висока от номиналната, което намалява интереса на инвеститорите към рисковия капитал.

Рискът при тези начинания е голям. Обичайно, при 15% от случаите авансираният рисков капитал се губи напълно, при 25% рисковите дружества губят от дейността си по-продължително време от предвиденото, при 30% печалбата е умерена и в останалите 30% успехите многократно възстановяват първоначално вложените средства. Казано по друг начин, от 10 предложени проекта за инвестиране с рисков капитал 7 се провалят, но останалите 3 носят норма на печалба 25 — 35%.

Дейността на самия обв. Цветан Василев може да се характеризира като дейност на един венчър-капиталист. За разлика от традиционните рискови инвеститори, инвеститорите на венчър капитал се ангажират с допълнителни отговорности, свързани с дейността на рисковото дружество, като определяне насоките на неговото развитие, управление на финансите, определяне начините за пласмент на продукция и други. Те са „активни“ инвеститори – те търсят възможности за създаване на малки перспективни фирми, намират хора с нови идеи, които се нуждаят от средства, съвети, контакти и „комплектуват“ фирмата. По този начин те добавят стойност към инвестицията си.

Венчър капиталът, понякога не съвсем точно отъждествяван с рисков капитал, е схема за инвестиране в нови предприятия. Обикновено венчър капиталисти са хора, които имат голямо количество свободни средства и търсят да ги инвестират с по-голяма възвръщаемост. Докато банките обикновено отпускат средствата под формата на заем, венчър капиталистите се интересуват от дялово участие в бизнеса. За предприемачите такова дялово финансиране е по-изгодно от кредитиране, защото венчър капиталистите полагат повече усилия да опазят инвестицията си. Редовна практика е предприемачът да поеме само частта от бизнеса, за която има иновативна идея или ноу-хау, а венчър капиталистът да организира всички други аспекти в новото предприятие – определяне насоките на нейното развитие, управление на финансите, определяне начините за пласмент на продукция и други. Обикновено предприемачът запазва контролния пакет дялове, за да запази и мотивацията си да развива бизнеса.

Преди да вземе решение да инвестира в рисково начинание, венчър-инвеститорът прави преценка на степента на оригиналност на новата технология или уникалност в прилагането на съществуващите технологии. Изследват се пазарните ниши и техните възможности за „поглъщане“ на новия продукт, както и оценяване на „цената“ на съществуващия риск. Инвеститорът на рисков венчър капитал трябва да работи търпеливо с фирмата през всички фази на нейното развитие, докато тя престане да бъде рисково предприятие и започне да привлича финансови средства от „пасивни“ инвестиционни източници като банки, по-големи фирми, специализирани фондове и др.

Всичко това прави обв. Цветан Василев, когато отпуска “кредити” от “своята” банка – той не просто осигурява банковото кредитиране, но и чрез подставени лица, придобива дял или контрол в кредитираното предприятие, включвайки се директно в неговото управление.

Тази дейност на обв. Цветан Василев като венчър-капиталист би била наистина похвална и предизвикваща положително въздействие върху икономиката, ако инвестираните рискови средства бяха лично негови, или набрани от лица, които са информирани и желаят рисковото венчър финансиране. Обв. Василев обаче не набира средствата за финансиране на начинанията си чрез финансова структура за рисков капитал, а просто присвоява тези пари от обществения ресурс на КТБ АД, в създаването и управлението на един противозаконен модел на кредитна дейност, който под привидната форма на кредитирането, позволява на обв. Василев да свои обществения ресурс и да разполага с него по собствено усмотрение.

3.Истинската същност на кредитната дейност на КТБ АД

Профил на кредитополучателите

В хода на изпълнената по делото международна експертиза установява, че от общо 71 изследвани юридически лица, 62 имат непогасени кредити към КТБ АД към 30.06.2014 г. Към датата на нейното затваряне тези 62 кредитополучатели имат общо 162 непогасени кредити към Банката, чиито кредитни досиета са били обект на извършения от международната експертиза преглед.

Прегледаните от международната експертиза 162 кредита представляват общо 3.60 млрд. лева усвоени кредитни средства и 2.82 млрд. лева балансова кредитна експозиция (преди обезценка) към 30.06.2014 г., или 52% от кредитния портфейл на КТБ АД към датата на затварянето й.

Въз основа на преглед на информацията за кредитополучателите, съдържаща се в кредитните досиета за прегледаните от международната експертиза 162 кредита, е установено, че повечето кредити са били предоставени на дружества, които не генерират парични потоци от оперативна дейност както към датата на предоставяне на кредитите, така и след това. Под оперативна дейност се разбира дейност, генерираща продажби на стоки и/или услуги, вкл. производство, търговия и извършването на услуги, различни от финансови услуги. Съответно, 74% от общата сума на предоставените от КТБ АД кредитни средства по прегледаните 162 кредита и 77% от съответната обща кредитна експозиция към 30.06.2014 г. се отнасят за наскоро учредени дружества (учредени по-малко от 12 месеца преди предоставянето на кредита) или на дружества, които не извършват оперативна дейност. Нито едно от дружествата, които са били наскоро учредени към датата на отпускане на кредитите, не е започнало да извършва оперативна дейност след това и до края на разглеждания период. Повечето от онези кредитополучатели, които извършват оперативна дейност и реализират постъпления от продажби през разглеждания период, са отчитали приходи от лихви в по-голям размер, отколкото приходи от оперативна дейност.

Липсата или малкият размер на паричните потоци от оперативна дейност при кредитополучателите, обхванати от международната експертиза, означават, че за погасяването на предоставените кредити Банката е разчитала на парични потоци, генерирани от дейности, извършвани извън получателите на тези кредити. Това предполага наличието на механизми, чрез които кредитополучателите са се ползвали от парични потоци, на които не са били собственици (напр. получени под формата на фирмени заеми), но от които е зависела способността им да обслужват кредитите си.

При прегледа на кредитните досиета за кредитите в обхвата на международната експертиза са установени още следните практики, които са нетипични при банковото кредитиране:

Повечето кредити са отпуснат за срок от 2 до 3 години, но с продължителен гратисен период от 12 до 18 месеца. Почти във всички случаи договореното погасяване е на равни месечни вноски след изтичане на гратисния период. Договорите за кредит позволяват предсрочно погасяване на кредитите по желание на кредитополучателя без допълнителни такси. При някои от разгледаните от международната експертиза кредити тази опция е била използвана. През м. юни 2014 г. са сключени анекси за допълнителни гратисни периоди от по 3 – 4 месеца за голям брой от кредитите, включително за кредити, по които първоначалният гратисен период вече е изтекъл и е започнало погасяване.

Всички разгледани кредити са усвоени по разплащателни сметки в банката на кредитополучателите. Повечето кредити са усвоени незабавно след подписване на договора за кредит, въпреки че не са изтекли договорените срокове за учредяване на обезпеченията.

Процесът по отпускане на кредитите

Правилата и процедурите във връзка с одобряването и отпускането на кредити от КТБ АД са регламентирани с Правилата за кредитната дейност на Банката и приложенията към тях. Съгласно писмо с изх. No 6714 от 26.11.2015 г., изпратено от синдиците на КТБ АД до СГП, не са констатирани допълнителни вътрешни за Банката документи като заповеди, инструкции и други подобни, приложими по отношение на кредитната дейност. Процедурите са приложими както за одобряването на нов договор за кредит, така и за всяка промяна в съществуващ договор (анекс).

Въпреки направени от БНБ препоръки за някои подобрения в резултат на регулаторна инспекция през 2010 г., Правилата за кредитна дейност на Банката като цяло са в съответствие с действащите през разглеждания период регулаторни изисквания съгласно ЗКИ. По силата на делегираните от ЗКИ права и задължения на централната банка в качеството й на банков регулатор, по отношение на Правилата за кредитна дейност на КТБ АД и всички техни последващи изменения се е изисквало и е било дадено одобрение от БНБ.

Правилата за кредитна дейност на КТБ АД в сила през разглеждания период са изисквали извършването на определени процедури от служителите и изпълнителните директори на Банката, за да може даден кредит да бъде одобрен и отпуснат. Съществуването на вътрешни правила и процедури за кредитната дейност е изискване към Банката в съответствие със ЗКИ, който задължава банките да извършват дейността си, така че да не застрашават интересите на вложителите и стабилността на банковата система. По силата на делегираните от ЗКИ права и задължения на централната банка в качеството й на банков регулатор, по отношение на Правилата за кредитна дейност на КТБ АД и всички техни последващи изменения се е изисквало и е било дадено одобрение от БНБ.

Като част от извършената международна експертиза, експертите са прегледали всички документи и цялата информация, съдържащи се в кредитните досиета за кредитите в обхвата на международната експертиза. Една от задачите на този преглед е да се установи доколко досиетата съдържат доказателства за извършването на процедури за одобрение, отговарящи на изискванията на Правилата за кредитна дейност. В резултат на този преглед е установено, че одобряването на кредитите не е било в съответствие с Правилата за кредитна дейност, най-вече по отношение на следното:

• Документи, които кредитоискателите са били задължени да предоставят заедно с искането за кредит, не са налични при 68% от прегледаните кредити.

• Документи, удостоверяващи извършването на ключови вътрешни процедури по одобрението на кредитите, не са налични при 77% от сключените договори за кредит.

• По отношение на кредитите, за които са налични документи, удостоверяващи извършването на изискваните от Правилата за кредитна дейност вътрешни процедури за одобрение, документираните процедури като съдържание не изпълняват всички приложими изисквания.

• Документи, удостоверяващи извършването на финансов анализ от страна на Банката, за да идентифицира източниците за погасяване на кредитите, не са налични при 89% от кредитите.

• По отношение на предоговарянето на кредити, за нито един от общо 185 анекса, сключени към договорите за кредити в обхвата на международната експертиза, не са налични документи, удостоверяващи извършването на всички ключови вътрешни процедури за одобрение; само за 19 анекса са налични документи, удостоверяващи извършването на част от тези процедури.

• При 8 кредита са били усвоени и общо 116 млн. лв. над договорените с договори за кредит и/или анекси суми.

Констатираните нарушения на Правилата за кредитна дейност при процеса по одобряване на отпускането от Банката засягат над 70% от кредитите в обхвата на извършената международна експертиза. Нарушенията дотолкова преобладават като практика, че говорят за липса изобщо на реален контролен процес. Следва да се има предвид, че Правилата за кредитната дейност на Банката не са просто вътрешни правила на една стопанска организация. Прилагането на такива одобрени от Централната банка правила е регулаторно задължение за една банка с цел да се подсигури инвестиране на средствата на вложителите в нея при ограничено и контролирано поемане на риск. Системното неспазване на Правилата за кредитна дейност от страна на КТБ АД по отношение на кредити, които представляват основна част от кредитния й портфейл, сочат към начин на разполагане със средствата на вложителите, който не се вписва в дефиницията за нормална банкова дейност.

В допълнение към тези констатации, свързани с несъответствието на кредитите с Правилата за кредитна дейност, в резултат на прегледа на кредитните досиета експертите са установили също така и следното:

Кредитите са били одобрявани средно за 1.7 дни, въз основа на периода между датата на искането за кредит и датата на сключения договор за кредит; 75 от прегледаните 162 кредита са одобрени в деня, в който са били поискани според датирането на документите. Краткият срок за одобрение поставя под сериозно съмнение дали служителите на Банката са могли да отделят достатъчно време, за да бъдат изпълнени надлежно и изцяло процедурите по одобрение, изисквани от Правилата за кредитна дейност. Заедно с констатациите за липса на документация за ключови вътрешни процедури по одобрението на кредитите по предходния раздел от настоящото резюме, както и с констатацията за недостатъчност на документирания анализ, този кратък срок дава основания да се смята, че в много случаи изискваните от Правилата за кредитна дейност процедури изобщо не са били извършвани.

По отношение на 78% от кредитите в обхвата на извършената международна експертиза, за която в кредитните досиета е бил наличен такъв документ, са били отпуснати въз основа на становища за кредитоспособността на кредитоискателите, изготвени от обв. Георги Зяпков. През разглеждания период обв. Зяпков е заемал позицията Началник на Управление „Кредитиране“ на КТБ АД. Същевременно, Правилата за кредитна дейност на Банката изискват въпросното становище – една от основните процедури по одобрение на даден кредит – да се изготви от кредитен специалист от Управление „Кредитиране“, т.е. от позиция на едно ново по-надолу от позицията на обв. Зяпков. Прякото поемане от страна на обв. Зяпков на оперативната функция по изготвяне на становища, и то за такава голяма част от кредитите в обхвата на настоящата международна експертиза, е индикация за специално отношение към тези кредити. Възможни причини са желание за максимален контрол при процеса на одобряването на кредитите и ограничаване на кръга от служители, запознати с тях.

При много от кредитите, за които са налични в кредитните досиета, становищата на кредитния специалист от Управление „Кредитиране“ и на кредитния специалист от Дирекция „Кредитен риск“ на Банката (като второто е друга основна процедура по одобрение) представляват един и същи документ, подписан и от двамата служители. Следва да се отбележи, че функциите на двата вида кредитни специалисти по принцип неслучайно са разделени и са в потенциален конфликт, тъй като вторият се предполага критично да анализира и да се произнесе върху анализа, извършен от първия, с цел обективност при процеса по одобряване на даден кредит. Предвид това, изготвянето на общо становище на двамата кредитни специалисти като част от процеса по одобряване и отпускане не би следвало да се разглежда като нарушение на основния принцип на вътрешния контрол за разделение на задълженията.

Горните констатации представляват допълнителни индикации, че същността на извършените от КТБ АД процедури по одобрение и отпускане на кредитите в обхвата на настоящата международна експертиза не е била в съответствие с принципите и целите на управление на кредитния риск и добрите банкови практики.

Обезпечения на кредитите

Като част от извършената международна експертиза са прегледани доказателства за учредяването на ипотеките и/или особените залози върху обезпеченията, предвидени в договорите за кредитите в обхвата на международната експертиза.

Обезпеченията, изисквани съгласно договорите за кредит, не са били валидно учредени при 43% от прегледаните кредити. При други 12% от прегледаните кредити има слабости, които биха могли да доведат до проблеми при евентуалното предявяване на обезпеченията. При 21% от кредитите, за които е установено валидно учредени обезпечения, тези обезпечения се свеждат до залог на настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по банкови сметки в КТБ АД или върху бъдещи вземания на кредитополучателя по неконкретизирани търговски договори. Такива обезпечения не представляват конкретни активи и съответно нямат стойност. Само в общо 9 случая в прегледаните общо 162 кредитни досиета е налична документирана оценка на обезпечения от независим оценител. С изключение на тези 9 оценки от независими оценители, в кредитните досиета не е налична информация за оценка на обезпеченията под някаква форма, от вътрешен за банката оценител или като част от финансовия анализ на кредитния специалист от Управление „Кредитиране“ или под каквато и да е друга форма.

Констатациите по-горе показват, че значителен брой от кредитите в обхвата на извършената международна експертиза са били отпуснати от КТБ АД, без да бъдат учредени обезпеченията, въз основа на които кредитите са били одобрявани. За основната част от кредитите в кредитните досиета не са налични доказателства за разглеждане на стойността на обезпечението в рамките на процеса по одобряване на кредита, въпреки че Правилата за кредитна дейност изискват предоставянето на приемливо и достатъчно обезпечение за всички кредити.

Усвояване и използване на средствата от отпуснатите кредити

Въз основа на документи и информация, налични в кредитните досиета, както и на данни от системата на Банката за плащанията, наредени от сметки в КТБ АД на клиенти, от извършената международна експертиза е установено, че при 85 (52%) от общо 162 кредита в обхвата на международната експертиза, кредитните средства не са използвани за целта, предвидена в договора за кредит. За още 19 кредита (12%) наличната информация не е достатъчна, за да се направи извод по отношение на целевото използване на кредита, въпреки че Правилата за кредитна дейност изискват извършването на процедури по последващ мониторинг на отпуснатите кредити и документиране в кредитните досиета на изпълнението от страна на кредитополучателя на договора за кредит, включително потвърждение на целевото използване. Установените случаи на неспазване на целта на кредитите и/или липса в кредитните досиета на доказателства за тяхното спазване сочат към пропуски или нарушения, допуснати от служителите, чието задължение е бил последващият мониторинг.

Средствата от значителен брой от кредитите, за които може да се направи извод, че са използвани за договорената цел, са използвани всъщност за финансиране на сделки със свързани лица и покупка на активи от други кредитополучатели на Банката. Предвид липсата в кредитните досиета на оценки на справедливата стойност на активите, закупени с кредитните средства (които обичайно служат за обезпечение по кредитите, вж. предходния раздел на настоящото резюме), не са налични доказателства, че цената, платена за тях, е била пазарно ориентирана. При такъв тип контрагенти по финансираните с кредитите сделки принципно съществува риск цените да не са били определени на пазарен принцип и съответно Банката да е финансирала надценени активи.