Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

Cлед отнемането на лиценза на КТБ АД ФГВБ встъпва в правата по гарантираните депозити, които са признати в счетоводните отчети за финансовото състояние на база разумни и достоверно определени предположения за тяхната възстановима стойност към датата на финансовия отчет. Преценката е изготвена на базата на данни от неодитирания отчет на КТБ АД към 31.12.2014 г., както и на допълнителна информация, получена от квесторите на КТБ АД по искане на ФГВБ. Според тази информация в отчета на Банката са отразени оценките на активите, извършени от АФА ООД, Ърнст енд Янг Одит ООД и Делойт Одит ООД към 30.09.2014 г., актуализирани от Банката към 31.12.2014 г. съгласно приетата от Банката счетоводна политика.

Общата сума на активите в неодитирания отчет на Банката към 31.12.2015 г. е 1 799 532 хил. лева.

Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: на първо място са вземанията, обезпечени със залог или ипотека — от получената сума при реализацията на обезпечението; на второ място са вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот; следват разноските по несъстоятелността, след което следват вземания, за които ФГВБ се е суброгирал, и вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, след което се удовлетворяват останалите кредитори на Банката.

В резултат на извършения от Фонда анализ, очакваната стойност на свободните активи на КТБ АД (без заложените такива), които могат да бъдат използвани за удовлетворяване на останалите кредитори, се редуцира до 1 156 594 хил. лева

Общата сума на привлечените средства в КТБ АД възлиза на 5 615 004 хил. лева към 31.12.2014 г. От тях привлечените средства по депозити, без тези на банки и други финансови институции, са в размер на 5 313 608 хил. лева. Обезпечени със запор на ДЦК са вземания в размер на 125 989 хил. лева. Сумата на вземанията, за които Фондът се е суброгирал към 31.12.2015 г., е 3 703 345 хил. лева, а вземанията на вложителите, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, възлизат на обща стойност 978 856 хил. лева. Останалите са вземания на кредитори от по-нисък ред.

Процентното съотношение на сумата на вземанията, за които ФГВБ се е суброгирал, към общата сума на вземанията на кредиторите от същия ред е 71.37%. Този процент представлява дела, който ФГВБ следва да получи при осребряване на активите на КТБ АД. Сумата на вземането, което ФГВБ записва в баланса си е нетната настояща стойност, оценена по метода на дисконтиране на бъдещите парични потоци (получените средства от продажбата на активите, намалени с разходите по несъстоятелността) за очаквания период, в рамките на който масата на несъстоятелността на КТБ АД ще бъде осребрена. След направен анализ, и при описаните по-горе предположения и методология, ръководството на ФГВБ оценява, че към 31.12.2015 г. нетната настояща стойност на вземанията на ФГВБ от КТБ АД е в размер на 814 054 хил. лева.

Следователно, стойностният размер на вредата, причинена от “Моделът КТБ” може приблизително да бъде определена, както следва:

а) Щета за държавния бюджет – 1 710 010 хил. лева (по данни от годишния отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2015 г.). Сумата представлява размера на усвоените от отпуснатия държавен заем в размер на до 2 млрд. лева средства, олихвени съответно.

б) Щета за Фонда за гарантиране на влоговете в банките – 2 028 345 хил. лева (3 703 345 хил. лева общ размер на вземанията, за които Фондът се е суброгирал, минус 1 675 000 хил. лева, отпуснати от държавния бюджет под формата на заем за покриване на недостига на Фонда).

в) Щета за негарантираните вложители – 978 856 хил. лева (по данни от годишния отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2015 г.).

Всичко приблизителна реална вреда: 4 717 211 хил. лева (1 710 010 + 2 028 345 + 978 856). Това е общата стойност на загубите, които функционирането на “Моделът КТБ” нанася реално. За тази именно вреда са отговорни лицата, осъществили и позволили безпрепятственото осъществяване на този модел.

г) Тези щети се очаква да бъдат частично възстановени очакваната стойност на свободните активи на КТБ АД (без заложените такива), които ще бъдат използвани за удовлетворяване на вземанията на Фонда и които по негова оценка са в размер на 814 054 хил. лева. Предвид описания начин на функциониране на "Моделът КТБ" възстановените на Фонда суми най-вероятно ще са символични и най-ниските познати в световната история при банкови фалити.

Всичко очаквана вреда след компенсирането с очакваните постъпления от несъстоятелността на КТБ АД: 3 903 157 хил. лева (4 717 211 – 814 054). Тази очаквана вреда има икономическо значение, като включва предполагаемата възможност за частично възстановяване на загубите от функционирането на “Моделът КТБ”.

Вредата има и едни неизмерими по стойност компоненти. По отношение на похарчените от държавния бюджет средства, това е загубената полезност от ползването на тези средства за постигане на желаната от държавата и обществото бюджетна политика. По отношение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките – по същество, целият му финансов резерв е изразходен изцяло за гарантираните вложители в КТБ АД, като Фондът е заложил и всички свои очаквани постъпления до 2020 г. с цел възстановяване на заема от държавния бюджет. Фондът ще започне да формира свой резерв за покриване на гарантирани влогове чак след 2020 г. През целия този период, докато се натрупа някакъв разумен като стойност резерв, ако някоя търговска банка изпадне в несъстоятелност, Фондът няма да може да изпълни предназначението си и гарантираните влогове ще следва отново да бъдат изплатени от държавата. Всъщност, можем само да се надяваме през следващите поне 5 години, никоя друга банка да не пострада финансово и да не изпадне в несъстоятелност, защото покриването на гарантираните влогове ще се извърши на практика директно от държавния бюджет, с произхождащите от това бюджетен дефицит, преструктуриране на разходи и санкции от страна на Европейската комисия заради прекомерния дефицит. По отношение на негарантираните вложители – за тях психологическите ефекти вероятно са множество, като със сигурност е налице загуба на доверие както към банките като събирателно понятие, така и към способността на държавните институции и в частност БНБ своевременно да реагират и отстраняват порочните банкови практики и дейности.

Закономерно възниква въпросът – можеше ли тези реални икономически щети, в приблизителен размер на 4,7 млрд. лева, да бъдат предотвратени? Анализът на “Моделът КТБ” дава отрицателен отговор на този въпрос. Не съществува хипотеза, при която икономически щети нямаше да бъдат причинени. Можеше обаче тези щети да бъдат в по-малък размер, ако компетентните държавни власти и преди всичко БНБ бяха установили по-рано наличието на порочни банкови практики и дейности и съответно, бяха приложили надзорни мерки за тяхното предотвратяване или бяха отнели банковия лиценз на КТБ АД.

“Моделът КТБ” не възниква инцидентно, случайно, в хода на функциониране на Банката. Той е изначало наложен стереотип на порочна банкова практика, произхождащ от архетипа на поведение и мислене на лицата, които го осъществяват. Още от самото начало, когато контролът и управлението над КТБ АД бива овладян от обв. Цветан Василев, се възприема и налага като действаща практика прилагането на стереотипа на еднолично и рисково управление и финансиране на контролирани от самия него проекти и дружества. Прекият ефект от това е, че предоставеното рисково финансиране под формата на банкови кредити на свързани дружества, води до едно трайно съотношение на невъзвръщаемост на вземанията и активите. Към момента на отнемането на лиценза на Банката, задълженията й към депозанти, вложители и други лица възлизат на 5 621 млн. лева по данни от неодитирания й баланс за 2014 г. Установената щета под формата на несъбираеми вземания и активи възлиза на 3 903 млн. лева, т.е. съотношението на непокритие на задълженията с активи е 69,4 %. При хипотезата за стереотипност на модела, това съотношение на непокритие на задълженията може да се екстраполира ретроспективно, към всяка дата на баланса. Ако за окръгление приемем, че съотношението за непокритие на задълженията е 69% , то таблицата по-долу показва каква би била икономическата щета, ако дейността на КТБ АД беше прекратена чрез отнемане на банковия й лиценз към последната дата на всяка от предхождащите десет календарни години:

Според експертите от международната експертиза, назначена по делото, от 31.12.2011 г. нататък се формира недостиг на капиталовата база на КТБ АД, който, ако беше отчетен своевременно от Банката или констатиран своевременно от БНБ, на КТБ АД е нямало да бъде позволено да продължи да упражнява банкова дейност. Икономическите щети в този случай щяха да са за 2,5 млрд. лева, а не за 3,9 млрд. лева, т.е. с почти 1/3 по-малко. Съответно, и бюджетното финансиране щеше да е за 1,2 млрд. лева, а не – 1,7, както фактически се оказа в последствие.

Данните от таблицата показват, че колкото по-рано беше установен и прекратено функционирането на “Моделът КТБ”, толкова по-малко щети за държавния бюджет и респективно, обществото, щяха да бъдат нанесени. Не съществува обаче никаква хипотеза, при която икономически щети да не можеше изобщо да се реализират, тъй като по финансовата си същност, “Моделът КТБ” е стереотип на схемата на Понци, понякога наричана “финансова пирамида”. Налице са финансови операции по привличане на влогове, които обещават високи печалби на влогодателите чрез предоставянето на високи лихвени проценти. Лихвите за вложителите обаче не идват от законни инвестиции, а на практика се изплащат на старите влогодатели от новите такива. Стереотипният модел работи принципно до тогава, докато има постоянен приток от нови влогодатели, влагащи нови пари. Този приток на пари не е безкраен и е ограничен от възможности за преструктуриране на банковия сектор чрез пренасочване на вложителите и депозантите от различните банки към КТБ АД. Когато насищането на това пренасочване дойде, и размерът на новопривличаните влогове не можеше вече да покрива обещаните лихви на наличните вече депозанти, моделът се разпадна и закономерно, Банката изпадна в несъстоятелност.

Логично възниква и въпросът, а какво щеше да стане, ако Банката не беше поставена под специален надзор на 20.06.2014 г.? Ако продължеше да функционира чрез същия стереотипен модел? Следващата таблица дава една екстраполация, базирана на динамиката на изменение на съответните динамични редове за предхождащия пет годишен период, която показва каква би била икономическата щета и съответно размера на средствата, които държавния бюджет трябваше да осигури за изплащане на гарантираните влогове. В таблицата, данните до 2013 г. са фактически, а тези за следващите три години – екстраполирани, като икономическата щета отново е изчислена като 69% от задълженията на КТБ АД.

Дата

Задължения на КТБ, милиона лева

Икономическа щета, равняваща се на непокрити с активи задължения на КТБ, милиона лева

Инвестиционен портфейл на ФГВБ, милиона лева

Разлика за финансиране на ФГВБ чрез заем от държавния бюджет, милиона лева

31.12.2009 г.

1,760

1,214

883

-331

31.12.2010 г.

2,379

1,642

1,100

-542

31.12.2011 г.

3,660

2,525

1,324

-1,201

31.12.2012 г.

5,187

3,579

1,580

-1,999

31.12.2013 г.

6,135

4,233

1,836

-2,397

31.12.2014 г.

7,291

5,031

2,061

-2,970

31.12.2015 г.

8,447

5,828

2,300

-3,529

31.12.2016 г.

9,603

6,626

2,538

-4,088

Анализът показва, че не е възможно Банката да продължеше нарастването си с привличане на депозити и влогове в размер над 10 млрд. лева. Това е прагът на насищане, след преминаването на който “Моделът КТБ” просто щеше да спре да функционира. Защо това е така? За периода от 2009 до 2013 г., брутният вътрешен продукт на страната нараства от 72 987 млн. лева на 82 167 млн. лева, или с 12,6 %. За същия период обаче, привлечените средства в КТБ АД нарастват от 1760 млн. лева на 6 135 млн. лева, т.е. 3,5 пъти повече. Този ръст следователно не се дължи на увеличение на мащаба на икономиката и на депозантите, а на тяхното преразпределение от други банки към КТБ АД, под влиянието на по-високите лихви, които се предлагат. Най-голямата банка според балансовото число към 31.12.2013 г. е Уникредит Булбанк АД, като привлечените от нея депозити възлизат на 10 390 млн. лева. Това е и пределът, до който може да се разрастне КТБ АД, поради преразпределение на депозитите в банковия сектор.

Следователно, дори да продължеше функционирането си, прагът на насищане с привлечени депозити и влогове щеше да настъпи най-късно към края на 2016 г., когато – поради невъзможността схемата да бъде захранвана с нови депозити, КТБ АД щеше да изпадне в ликвидна и капиталова криза и съответно, поставена под специален надзор и обявена в несъстоятелност.

Ако през м. юни 2014 г. КТБ АД не беше поставена под специален надзор, а продължеше необезпокоявана дейността си, към 31.12 2016 г. държавният бюджет трябваше да осигури не два, а четири милиарда лева за изплащане на гарантираните влогове. При планирани 20,4 млрд. лева приходи по бюджета за 2016 г. и бюджетен дефицит от 1,8 млрд. лева, равняващи се на 2 % от Брутния вътрешен продукт по данни от Министерство на финансите, дефицитът щеше да нарастне на 5,8 млрд. лева, съответно – 6,4 % от Брутния вътрешен продукт на страната, или повече от двойно превишение на тавана на Европейския съюз за бюджетния дефицит от 3 % от Брутния вътрешен продукт, с всички негативни за страната последници съгласно чл. 126 от Договора за функциониране на Европейския съюз, включително налагане на глоби. Или казано по-просто, ако “Моделът КТБ” не беше спрян през лятото на 2014 г., предвид характеристиката му на „схема на Понци“, това непредотвратимо щеше да се случи през 2016 г. Само че тогава несъстоятелността на банката на практика щеше да доведе и до фалит на държавата.

Г. ОБИЧАЙНИТЕ БАНКОВИ ПРАКТИКИ И КТБ АД

1.Търговските банки у нас

Законът, който урежда дейността и функционирането на търговските банки, тяхното учредяване, прекратяване, ликвидацията им, управлението им, както и отношението между банките и между търговските банки и БНБ като централна банка, е Законът за кредитните институции, действащ от деня на присъединяването на РБългария към Европейския съюз, по своята правна същност представляващ един устройствен закон.

Според легалната дефиниция на закона, търговската банка (като кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Следователно, търговската банка извършва едновременно, както влогови, така и кредитни сделки. Банката събира обществени пари – парите на своите вложители чрез публичното им привличане, и ги използва за предоставяне на кредити. Кредитните сделки са тези, чрез които банката следва да гарантира функционирането си възвръщаемостта на вложителите.

Предметът на дейност на ТБ е строго определен. Двата вида сделки (банков кредит и банков влог) са разрешени само за банкови институции. В чл.2, ал. 2 са изброени сделките, които банката може да извършва съгласно лиценза си: платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), приемане на ценности на депозит, финансов лизинг, гаранционни сделки, търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) и други подобни дейности.

Учредяването и управлението на ТБ е уредено в Глава втора на ЗКИ. Тя се учредява само като акционерно дружество. За учредяването се прилагат правилата на ТЗ с няколко особености - за разлика от предмета на дейност на едно обикновено АД, за търговската банка важи правилото, че всичко, което е извън посоченото като предмет на дейност на ТБ, е забранено. Това е така, защото степента на риска при банките е много висока и по този начин законодателят се стреми да запази интересите на влогодателите, които във всеки момент могат да си поискат парите и те трябва да бъдат върнати. Освен това минималният капитал е много по-висок, за разлика от обикновено АД – 10 милиона лева.

В Глава трета на ЗКИ е засегната процедурата за издаване и отнемане на разрешения (лицензия) за извършване на банкова дейност. Това разрешение се издава от БНБ и се вписва в специален регистър.

Друга специфичност за ТБ е изискването на чл. 10 от ЗКИ. Той предвижда изрично банката съвместно да се управлява и представлява най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителството на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.

Осъществяването на дейността на търговската банка намира израз в тяхната основна функция в икономиката – преразпределение на мобилизирания от тях обществен паричен ресурс на кредитна основа. В този процес на разпределение, те осъществяват индиректен контакт между кредиторите и дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат временно свободен капитал и го депозират в банките, и нуждаещите се допълнителен паричен капитал, който могат да го получат под формата на банков кредит. Банковото посредничество при тази дейност осигурява: първо – обвързване по обем и срок на свободния капитал на кредиторите с капитала, необходим на дебиторите, второ – намаляване на риска от трансформирането на привлечените депозитите и другите ресурси в кредити, тъй като мобилизираните капитали от банките се насочват към повече участници в качеството на кредитополучатели и трето – оказване на помощ на предприятията и домакинствата при създаване на работни места, подобряване на техническото равнище и организацията на производството, повишаване на ефективността от тяхната дейност и стандарта на живот. Всичко това се осъществява при участието на централната банка като банка на държавата и банка на банките. Чрез регулирането на капиталовата адекватност и ликвидността на търговските банки и на кредитните им операции посредством разнообразните си инструменти, БНБ от една страна гарантира изпълнението на обществената функция на търговските банки като посредници между обществените пари и частните кредитоискатели, а от друга страна, на макро равнище, увеличава или намалява предлагането на пари и разширява или ограничава кредитните операции.

Съгласно закона, по правноорганизационната си форма у нас са познати само банки – акционерни дружества, но в международната банкова практика има и други видове банки – например, командитни дружества с акции в Германия.

По предметно-функционален признак банките могат да се разделят на универсални банки и специализирани банки – обслужващи само разплащанията между търговци, специализирани само в търговия на ЦК и т.н. Ако са специализирани според вида на банковите сделки, които сключват, банките могат да се класифицират като: ломбардни банки – отпускат кредити срещу залог на движими вещи, сконтови – банкови сделки с ценни книжа, банки, извършващи само разплащания, банки, ориентирани към населението – спестовни каси, инвестиционни банки – финансиращи дългосрочни кредити и за големи проекти.

По своята предметна същност, КТБ АД би следвало да е една универсална банка, която предлага разрешените от закона банкови услуги, но е и ограничена САМО до осъществяването на банкови дейности – влогонабиране и кредитиране чрез привлечения обществен паричен ресурс, при спазване на приетите правила за нискорисково кредитиране.

КТБ АД не е инвестиционна банка. Инвестиционни са банките, които се занимават с емисия и покупко-продажба на ценни книжа. Те не задържат закупените ценни книжа, издадени от нуждаещите се от капитали предприятия, емитирайки и продавайки на тази основа свои ценни книжа. Инвестиционните банки търгуват с ценните книжа на своите клиенти с цел реализиране на печалба по два начина: първо – на комисионни начала и второ – за собствена сметка. В първия случай те само опосредстват покупко-продажбата, за което получават възнаграждение под формата на комисионна. Във втория случай обикновено закупуват акциите и облигациите по твърд (договорен) курс с цел да ги продадат на капиталовия пазар по по-висок курс и да реализират печалба от разликата в цените. И в двата случая банката финансира предприятия.