Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

В рамките на 155 страници прокуратурата описа "модела "КТБ" и го определи като "най-голямата стопанска и обществена „финансова измама“, случвала се в новата ни българска история (измерима с проценти от БВП)".

Държавното обвинение внесе обвинителен акт по случая, по който обвиняеми са 18 лица, разпитани са повече от 400 свидетели. Изготвени са над 90 експертизи от 27 вещи лица. Обемът на събрания доказателствен материал, заедно с веществените доказателства и приложенията, надхвърля 1360 тома.

Описанието на схемата за източване на банката според прокуратурата: 

Тук представяме общ поглед върху “Моделът КТБ”. Поради огромния мащаб както на присвоените средства, така и на въздействието, което това оказва върху икономиката и обществото, “Моделът КТБ” представлява в житейски смисъл най-голямата стопанска и обществена „финансова измама“, случвала се в новата ни българска история /измерима с проценти от БВП/. По своята същност този модел представлява функционално-структуриран технологичен механизъм на социални и контролно-управленски взаимоотношения, чрез които група лица, под ръководството на обв. Цветан Василев, успяват да присвоят обществените средства, привлечени и поверени им за стопанисване в “Корпоративна търговска банка” АД. 

В това изложение са описани същността, зараждането и формирането на модела, лицата, осъществили и подпомогнали функционирането му и щетите, настъпили като резултат от действията им. Целта е да се даде общ поглед върху „Моделът КТБ“ и да се опишат всички (доколкото е обективно възможно базирайки се на събраните доказателства) престъпления, нарушения на законодателството и недобри практики, произтекли от съществуването му. Без такъв комплексен подход е невъзможно да бъдат разбрани престъпленията, предмет на обвинителния акт, които са само част от тази цялостна „картина“ /описани в раздели II,III,IV,V и с правна квалификация в раздел VI на обвинителния акт /. На следващо място, Прокуратура на Република България дължи максимално честен и пълен отговор на поставените от гражданското общество въпроси. Такъв отговор, макар и основно от наказателно-правна гледна точка, няма как да бъде даден при различен от горепосочения подход. Съзнавайки напълно, че това е най-малкото нетипично за съдебната ни практика, продължаваме да смятаме, че този уникален не само за страната ни казус поражда необходимостта от нестандартни средства за изясняването му.

Границите на предмета на доказване (съгласно ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК), очертан с обвинителния акт, са описани отделно в точки II и следващите от обвинителния акт. Тук е мястото да се посочи, че така описаните престъпления са причината. Всички останали корупционни или недобри практики, престъпления и/или нарушения са пряко следствие от тази причина (вкл. и деянията, придобили гражданственост като „кражба на активи от КТБ“). Те обаче не са и няма как да бъдат предмет (дори и само поради огромния мащаб на извършваната противоправна дейност) на обвинителния акт. Въпреки това в него те ще бъдат посочени, тъй като в много случаи показват мотивите за извършените престъпления предмет на обвинителния акт. Или другояче казано, „Моделът КТБ“ има множество негативни проекции, като предмет на обвинителния акт са само и единствено най-основните от тях и то от наказателно-правна гледна точка . Те обаче са породили от своя страна всички останали други такива, с които са в пряка причинно-следствена връзка.

Наред с това, в началото смятаме, че следва да изложим и становището си за т.нар. „задочно производство“ и необходимостта от частично прекратяване. на наказателното производство. Нуждата от излагане на основанията в подкрепа на това решение е продиктувана основно с оглед даване на отговори на поставените от гражданите и обществото въпроси.

Ще изложим няколко аргумента, които да пояснят отговора на въпроса защо не са изготвени постановления за частично прекратяване по отношение напървоначално повдигнатите и предявени обвинения по чл.219 от НК. Те са свързани с изясняване на това - какво означава по-тежко наказуeмо престъпление и какво означава съществено изменение на фактическите обстоятелства.

Съгласно ТР № 57 от 1984 г., ОСНК на ВС, изразът „закон за по-тежко наказуемо престъпление” се отнася до квалификацията на деянието като престъпление. Проф. Маргарита Чинова дава пример с престъплението убийство – ако то е квалифицирано убийство, то остава същото, независимо дали ще са налице един или повече квалифициращи признака. То си остава от същия вид – убийство. В рамките на първоначалното фактическо обвинение подсъдимият може да бъде осъден за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без извършване на процесуални действия по чл. 287 от НПК – изменение на обвинението от прокурора.

В хода на производството по делото са повдигнати обвинения на различни лица за деяния по чл. 219 от НК, т. нар. „безстопанственост”. На по-късен етап, без да е променена установената вече фактическа обстановка, на същите лица за същите деяния са повдигнати обвинения, квалифицирани по чл. 203 от НК. Не са изготвяни постановления за частично прекратяване по няколко причини. След приключване на разследването не е постановено частично прекратяване на първоначално повдигнатите обвинения, поради изложените по-долу причини.

На първо място, в случая е приложима нормата на чл. 243, ал. 8 от НПК, според която постановление за частично прекратяване на наказателното производство не се съставя в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.

Наред с това, същностната характеристика на частичното прекратяване се изразява в това, че то обезпечава спазването на принципа non bis in idem. В този смисъл е и ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. Според посоченото решение, обвинението в досъдебното производство е нестабилно, вариращо според настъпилите промени. Промените в правната квалификация на деянието преди да се изготви обвинителен акт следват динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка, съобразно събраните доказателства. В тази насока Върховният касационен съд в посоченото решение приема, че не може да бъде споделена практиката да се изисква „частично прекратяване” по възможните различни квалификации на деянието, предхождаща квалификацията, окончателно формулирана в обвинителния акт. В хода на производството квалифицираната първоначално като „безстопанственост” престъпна дейност на длъжностни лица от КТБ АД, на по-късен етап е подведена под състава на длъжностно присвояване. По тази причина постановление за частично прекратяване не е изготвяно.

На следващо място, разпоредбата на чл. 225 от НПК поставя като условие за изменение на обвинението съществена промяна на фактическите обстоятелства. А такава промяна не е налице. В изключително общ вид и поради началния етап на разследване, фактите първоначално бяха квалифицирани от наблюдаващите прокурори като престъпление по чл. 219 от НК. На по-късен етап от разследването и в по-конкретизиран вид същите факти бяха подведени под състава на чл. 203 от НК. Това е така, защото е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление при същите фактически обстоятелства в хипотезата на чл.225 от НПК и практически е формулирано ново обвинение за едно и също деяние.

Наказателното производство срещу обв. Цветан Василев в досъдебна му фаза е проведено в негово отсъствие - в условията на чл.206 вр. чл. 269, ал.3, т.4, б. „А“ и б.“В“ от НПК. Предприетите действия от органите на досъдебното производство за провеждане и приключване на разследването в отсъствие на обв.Василев, без последният поне веднъж да е бил привлечен като обвиняем с личното му участие, намират опора както в очертаната от чл.269, ал.3, т.4 от НПК процедура, така и в практиката на ВКС за нейното прилагане. В тази връзка е необходимо да се изяснят няколко въпроса, свързани с това дали е необходимо лицето поне веднъж да е било привлечено и присъствено запознато с обвинението; да е било редовно призовано; с това дали обвиняемият обективно е узнал за повдигнатото му обвинение и други.

Задочното производство е специфичен вид процедура. Тя е допустима както в съдебната, така и в досъдебната фаза на наказателния процес, в чиито рамки наказателното преследване се развива в отсъствие на обвиняемия, но при създадени гаранции, че той е уведомен, или че са предприети всички надлежни действия (макар и безуспешни) за неговото информиране относно извършваната процесуална дейност. Не е налице задочно производство, в случаите когато присъствието на обвиняемия не е задължително и по своя воля той не се явява.