Професор сезира главния прокурор срещу вдигането на асистентските заплати в университетите
Професор сезира главния прокурор срещу увеличението на минималната заплата в университетите от 1300 лева на 1500 лева.
Писмото на проф. Веско Панов - бивш зам.-ректор на Техническия университет в София - е изпратено до Иван Гешев на 10 август.
В него той оспорва начина, по който бившият министър на образованието акад. Николай Денков прокарва увеличението през Министерски съвет - без обществено обсъждане, което не е законно. Проблемът е не само този. Увеличението не е финансово подплатено от държавата. За 2022 г. между държавните висши училища бяха разпределени допълнително 20 милиона лева за възнаграждения, но тази сума бе дадена еднократно. Ректорите нямат обещание, камо ли гаранция, че тези пари ще бъдат заложени в проектобюджетите им за 2023 г. и всяка следваща, а без тях не всички биха могли да изплащат по-високите заплати при сегашния си преподавателски състав. Може да се наложат съкращения, някои предупреждават за възможни фалити.
Ето какво пише в писмото си до главния прокурор проф. Веско Панов:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
В свой сигнал до Вас Ви сезирах за неконституционосъобразността на текста на §17 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г. Като последица от силната обществена реакция, която се предизвика в публичното пространство Вие внесохте искане за обявяване на противоконституционност на посочения текст от Закона за държавния бюджет за 2022 г. до Конституционния съд.
Образуваното конституционно дело №11/2022 г. вследствие на Вашата намеса и активна позиция неизбежно би доказало правотата на защитаваната и от Вас теза.
Въпреки това незаконосъобразните действия на изпълнителната власт във връзка с този спорен параграф на закона не са прекратени, а единствено трансформирани в нова форма.
В резултат на извършената законодателна промяна в Закона за бюджета през м. юни §17 придоби нов, вече законосъобразен вид, което даде основание на Конституционния съд да отклони искането за обявяване на противоконституционност на текста. По този начин стана възможно Министерския съвет да инициира предоставянето на висшите училища, без каквито и да било условия, сумата от 20 млн. лева, гласувана в подкрепа на финансирането на трудовите възнаграждения на преподавателския състав до края на календарната година.
Разпределението на тези средства между конкретните университети бе уредено нормативно чрез приемането на ПМС №235 от 01.08.2022 г. за одобряване на допълнителни трансфери за държавните висши училища чрез бюджета на МОН за 2022 г. Същото е гласувано буквално в последния ден от „живота” на отиващото си Правителство и съдържа на пръв поглед реализирането на една добра и законосъобразна идея.
В Заключителните разпоредби на същото ПМС обаче е включен §1, предвиждащ следното: „В Постановление № 371 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища (ДВ, бр. 108 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на член единствен става ал. 1.
2. Създава се ал. 2: „(2) Определя от 1 юли 2022 г. размер на минималната месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища 1500 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец.“
По този начин с едно ПМС, което се приема по специален ред и има за предмет единствено разпределение на предвидени в Закона за бюджета средства се променя друго – ПМС № 371 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища (ДВ, бр. 108 от 2020 г.) и то с обратна сила според §4 – считано от 01.07. 2022 г.
Това е незаконосъобразно и юридически порочно! ПМС № 371 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища (ДВ, бр. 108 от 2020 г.) е отделен подзаконов нормативен акт и актът за неговата промяна следва да бъде приет в съответствие с разпоредбите и процедурите, съдържащи се в Закона за нормативните актове и най-вече чл.26 на същия, предвиждащ задължителна обществена консултация за определен период.
В конкретния случай обществена консултация на проекта за нормативен акт въобще не е провеждана! По този начин задължителната законова процедура е заобиколена, което опорочава този текст на ПМС №235 от 01.08.2022 г.
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Молим за Вашата намеса в конкретния случай, защото атакуването на законосъобразността на подзаконови нормативни актове по съдебен ред изисква доказването на правен интерес според неудачната редакция на чл.186, ал.1 АПК, докато според ал.2 прокурорът винаги може да подаде протест срещу подобен акт, т.е. евентуален опит да бъде отказано разглеждането на въпроса по същество би бил осуетен. Допълнително воденето на подобно дело от страна на гражданите или организациите на граждани би било продължително, трудно и скъпо начинание, което би ги обезсърчило и обезверило, а от друга би стимулирало подобни порочни практики на изпълнителната власт.
Считаме обществената важност за активирането на прокуратурата в защита на законността по този въпрос за особено важно, защото вземането на незаконосъобразното решение за изменение на минималния размер на работните заплати на асистентите поставя финансовото оцеляване на огромен брой висши училища на изпитание. Това изрично е посочено в становище на Съвета на ректорите, разпространено публично преди броени дни.
Самите преподаватели ясно разбираме, че бюджетното необезпечаване в дългосрочен план на размера на основното трудово възнаграждение на академичния състав поставя в опасност самото съществуване на нашите университети. Именно такова решение предлага и отишлото си вече правителство, и то по непрозрачен и незаконен начин.
В заключение бих желал да изразя своята искрена надежда и тази на моите колеги, че отново ще се вслушате в изложените от нас аргументи и както винаги ще заемете активна позиция и ще предприемете съответните действия в защита на върховенството на закона в нашата държава.