Почетните консули пак с червени номера - съдът им връща отнетата от кабинета привилегия

Върховният административен съд връща привилегията на почетните консули да се возят в коли с червени, дипломатически номера.

Решението на тричленния състав на осмо отделение (председател: Емилия Миткова, членове: Петя Желева, Весела Павлова) е от 11 април 2017 г., но се обнародва едва днес. То подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Делото бе заведено през 2016 г. по жалба на 10 почетни консули в България: Ивайло Дерменджиев (на Кения), Красимир Методиев (на Израел), Борислав Боянов (на Малта), Максим Бехар (на Република Сейшели), Виктор Меламед (на Кралство Тайланд), Христо Илиев (на Република Мавриций), Иван Тодоров (на Антигуа и Барбуда), Борислав Сарандев (на Шри Ланка), Борис Халачев (на Естония) и Захари Кушев (на Еквадор).

Те искат отмяна на разпоредби от Наредбата за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, издадена от вътрешния министър, обнародвани през 2016 г. след решение на правителството.

Основанието им е, че с промените е допуснато "съществено нарушение на административнопроизводствени правила", че има "противоречие с материалноправни разпоредби", както и "несъответствие с целта на закона" (АПК, чл. 146, т. 3, 4 и 5).

Липсвало е съгласувателни процедури между министрите на външните и вътрешните работи и с държавите - членки на Виенската конвенция за консулските отношения; мотивите към проекта, качени на сайта на здравното министерство, били "съществено" различни от тези на сайта на МВР; при приемането на наредбата не е бил спазен 14-дневния срок за публикуване на проекта - това са само част от доводите за оспорването. Сред тях е още нарушеното изискване приемащата държава да се проявява дискриминация между държавите, прилагащи Виенската конвенция.

МВР оспорва както мотивите за срока, така и твърдението за проявена дискриминация с мотив, че статутът на почетните консули е различен от този на щатните. Разликите в мотивите пък не били съществени.

Представителят на Върховната административна прокуратура подкрепя МВР, като дава заключение за неоснователност на жалбата.

ВАС обаче намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна.

Проектът за изменения на наредбата е публикуван в сайта на МВР на 16 март 2016 г. и е свален на 4 април 2016 г., установява ВАС. Според мотивите почетните консули нямат нужда от привилегията да се возят в автомобили с дипломатически номера, за да осъществяват функциите си.

На 16 март вътрешният министър праща до външния проекта за съгласуване. Външният министър прави предложения.

Наредбата е обнародвана на 15 април 2016 г., но оспореният текст на параграф 4, точка 2 се различава от публикувания проект.

Обнародвания текст отнема привилегията на почетните консули да ползват автомобили с червени табели, като се предвижда за МПС - собственост на консулства, ръководени от почетни консулски длъжностни лица - само граждани на друга държава, в България - да има сини табели.

Според публикувания на сайта на МВР проект сините табели са предвидени за МПС, собственост на консулства, ръководени от почетни консули в България. Обнародваният обаче гласи, че сините табели са за МПС, собственост на консулства, ръководени от почетни консулски длъжностни лица - само граждани на друга държава, в Република България.

Наредбата определя и 3-месечен срок за смяната на табелите.

Съдебният състав намира, че при издаването на нормативния акт "са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, всяко от които съставлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорените разпоредби".

Безспорно е установено, че текстът от проекта се различава съществено от този на обнародваната наредба, пише в решението.

От проекта следва, че за МПС, собственост на консулства, ръководени от всички почетни консули в България, независимо от гражданството им, се предвиждат сините табели с буквено означение „ХХ“. В същото време обнародваният текст предвижда такива регистрационни табели само за МПС, собственост на консулства, ръководени от почетни консулски длъжностни лица – граждани на друга държава, в Република България. Различието е съществено, защото приетият текст, за разлика от публикувания, стеснява кръга на правните субекти с привилегията на обозначителни регистрационни табели, обясняват от съда.

Редът за издаване на нормативен административен акт е регламентиран в чл. 77 АПК, която разпоредба задължава компетентният орган да издаде нормативен административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Но "няма данни да е провеждано ново обществено обсъждане на изменения проект".

Законът за нормативните актове изисква компетентният орган да публикува проекта заедно с мотивите на нормативния административен акт, с което се осигурява възможност на заинтересованите лица, след като се запознаят с публикувания проект, да направят предложения и изразят становища по проекта. Това изискване на закона не е спазено, а това нарушение е съществено, отбелязват от съда.

Нарушен е и друг текст на ЗНА, според който мотивите на подзаконовия нормативен акт трябва да съдържат точно посочена информация. С други думи, те трябва да сочат причините, които налагат приемането му, което не е факт при оспорените изменения на наредбата, според върховните съдии.

"Изложените най-общо причини, като необходимост от разграничаване на регистрационни табели, които се предоставят при регистрация на МПС, собственост на дипломатически представителства, и такива, собственост на консулства, ръководени от почетни консули в Република България, са неотносими към извършените промени, тъй като, от една страна, такова разграничаване на регистрационните табели на МПС, собственост на дипломатически представителства, и такива, собственост на консулства, ръководени от почетни консули в Република България, е съществувало и преди изменението на наредбата, а отделно от това тези причини не могат да се отнесат към приетия текст на наредбата, който съществено се различава от варианта на публикувания проект", пишат те.

Мотивите, освен това, трябва да съдържат целите на подзаконовия нормативен акт. Но "конкретни цели мотивите не съдържат". Съдиите пишат още, че "от изложеното в мотивите не става ясно дали се цели разграничаване или ограничаване на привилегии за ползване на специални обозначителни табели и каква е конкретната цел за това".

Мотивите не съдържат нищо досежно средствата, необходими за прилагането на новата наредба, отбелязват от ВАС.

Освен това те трябва да сочат очаквани резултати, но не съдържат каквато и да е информация по този въпрос. Задължително е да е направен и анализ на съответствието с правото на ЕС, което също липсва.

Изложеното налага оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт да бъдат отменени като незаконосъобразни, заключава тричленният състав.