Отменят затвора за проститутки, иманяри и крадци на вода

Декриминализация на получаването на доходи от проституция, на иманярството и на незаконното отклоняване на вода от язовири, пълна отмяна на доживотния затвор без право на замяна, повишаване на най-ниските глоби в Наказателния кодекс и намаляване на прекомерно високите, определянето им като процент от възнаграждението, а не непременно като фиксирана сума; разширяване приложението на пробацията. Това предвижда проект за Концепция за наказателна политика в България 2020-2025 г. на Министерството на правосъдието, в която са заложени изменения в действащия Наказателен кодекс. Документът бе публикуван за обществено обсъждане в петък вечерта.

Доживотен затвор

Премахването на доживотния затвор без право на замяна е необходимо, защото съществуването му противоречи на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, пише в концепцията.

"Разрасналият се през годините брой на престъпленията, за които това наказание се предвижда като алтернатива противоречи на прокламираната от закона негова временност и изключителност. Тези характеристики поначало предполагат постепенно ограничаване на приложното му поле - се казва в документа. - Това наказание в същността си не се различава от наказанието доживотен затвор, като единствената разлика е в отчитането на потенциалната поправимост на осъдения, когато се допуска неговата замяна. Съществуването на такава възможност в принципен план би могло да бъде фактор за стимулиране на осъдения към положителна промяна."

Глоби

Необходимо е да се актуализират предвидените в НК глоби - категорични са авторите на концепцията. Сегашният долен праг от 100 лв. "се явява неадекватен на съвременните икономически условия", пишат те. В други случаи горният в особената част на НК е "несъразмерно висок". Може да се преосмисли и начинът, по който да бъде определят размерът на наказанието, напр. то да не е фиксирана сума, а е процент от възнаграждението на осъдения.

Картина на престъпността

Според концепцията основните фактори за престъпността у нас са по-високата безработица и бедността, които водят до маргинализиране на хората с ниски доходи. Авторите ѝ се позовават на статистиката от Единната информационна система за противодействие на престъпността за периода 2014-2017 г. Доклад на Прокуратурата за 2017 и 2018 г. пък сочи, че обезлюдяването и пренаселването "допринасят за липсата на контрол от страна на общността".

Между 2014 и 2017 г. се увеличават телесните повреди и на данъчните престъпления, показват данните от системата. Като "най-притеснително" се определя увеличението на престъпленията срещу транспорта – до 16 хил. през 2017 г., като почти 10 хил. от случаите са за управление на моторно превозно средство в пияно състояние. Тези 10 хил. случая представляват и повече от 1/5 от всички наказателни производства в съдебна фаза през същата година – общо 48 хил.

Наблюдава се сериозно увеличение на производствата за престъпления, свързани с наркотици, като общоопасните престъпления, заедно с престъпленията против собствеността и против личността, наброяват почти 3/4 от всички наказателни производства. 

Рецидивът е най-висок при извършването на посегателства спрямо МПС, където съществува висока степен на престъпна специализация и устойчивост на престъпните нагласи, както и при престъпления срещу собствеността. Наблюдава се рецидив и при изнасилванията и сводничеството.

Повече от половината от наложените за периода 2014 – 2017 г. наказания "лишаване от свобода" са за срок от 3 до 6 месеца, т.е. затворите се пълнят най-вече с осъдени на  краткосрочни наказания. В същото време, "при наказание "лишаване от свобода" за кратък срок превъзпитателният ефект е изключително спорен поради обективната невъзможност за осъществяване в достатъчна степен на социални дейности и възпитателна работа с осъдените, а превантивната цел изначално не може да бъде изпълнена поради факта, че лицето престоява в затвора твърде кратък период от време", се казва в концепцията.

Декриминализация

Липсата на положителен ефект от наказателната репресия върху безработицата и ниските доходи е мотивът на вносителя да предложи декриминализация чрез отмяна на някои текстове от НК, "които са изгубили своето значение или се отнасят до деяния с твърде ниска обществена опасност, които биха могли да бъдат преследвани по-успешно по административнонаказателен ред".

"Наказателната репресия няма положително влияние върху безработицата и ниските доходи като специфични криминогенни фактори, поради което е неефективно средство за справяне с обусловената от тях престъпност. По-високите битови и социални стандарти в местата за лишаване от свобода от тези, до които определени извършители на престъпления имат достъп, създават криминогенни стимули за рецидив и формиране на трайно престъпно поведение, тъй като изтърпяването на наказанието не оказва възпиращо действие. В тези случаи ограничаването на наказателната репресия чрез въвеждане на алтернативни на лишаването от свобода наказания (напр. пробация) би дало по-добър резултат."

Сред текстовете, които според авторите подлежат на декриминализация, са касаещите:

- убийство без разрешение на едър дивеч (сега наказанието е затвор до 1 г. или глоба от 100 до 300 лв.);

- укриване на културна ценност (сега се предвижда затвор до 3 г. или глоба от 500 до 3000 лв.)

- унищожаване или повреждане на културна ценност или документ от Националния архивен фонд (сега се предвижда затвор до 3 г. или глоба от 500 до 2000 лв.);

- даване на разрешение от длъжностно лице за унищожение, разрушаване, повреждане, видоизменение, износ на културна ценност или на документ от Националния архивен фонд (сега наказанието е затвор до 5 г. или глоба от 1000 до 5000 лв.);

- предаване по радио, телефон или друг начин фалшив сигнал за спешна помощ, за злополука или тревога (сега наказанието е затвор до 2 г.);

- изграждане на водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води в разрез със закон (сега наказанието е затвор до 2 г. и глоба от 5 хил. до 15 хил. лв.);

- използването на регистрационен номер, издаден за друго МПС (сега наказанието е до 1 г. затвор или глоба от 500 до 1000 лв.);

- използването на минерална вода за стопанска дейност (сега наказанието е затвор до 1 г. и глоба до 5000 лв.).

"Съществуват и други състави на престъпления, които поради спецификата на регулираната от тях материя или поради конструктивния си дефект са практически неприложими. Прилагането им следва да бъде преосмислено, като бъдат декриминализирани или прередактирани за целите на правораздаването", пишат авторите на концепцията. Един от тях касае проституцията. Той е записан в чл. 329 от Наказателния кодекс и гласи:

"Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация."

Затворът за получаване на доходи от проституция да се отмени и да се замени с административно наказание - предлагат авторите на проекта.

"Прекомерното повишаване на санкциите в отделни престъпни състави не отчита относителната тежест на наказанията, не води до качествени изменения в приложението на генералната превенция и в редица случаи не е съобразено с изискванията на Общата част на НК. Увеличените размери на наказанията представляват и криминогенен фактор за извършване на по-тежки престъпления", пишат авторите и отбелязват, че в момента "се наблюдава нерешителност от страна на законодателя да прилага функцията на декриминализацията чрез отмяна на текстове от НК с отпаднала значимост".

Пробация

За повече гъвкавост при определяне на мерките за пробационен надзор, приложими в изпитателните срокове при условно осъждане призовават авторите на концепцията.

С цел превенция и превъзпитание следва да се преосмисли необходимостта от налагане на затвор на хора, извършили деяния с ниска обществена опасност, убедени са те.

"Неоправданото изолиране на осъдените лица пречи на нормалното развитие на обществото (създаването на семейства, отглеждането на деца, образованието, участието в пазара на труда). Тези процеси се отразяват отрицателно на икономиката не само докато осъдените лица изтърпяват наказанието си, а и след това – поради намалената възможност за наемане на работа на вече осъждани лица."

Според тях трябва да бъде повишена ефективността на пробацията, която сега се налага сравнително рядко. "По-широкото ѝ прилагане, съчетано с по-качествени резултати, би могло да я превърне в предпочитана алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок, доколкото при нея десоциализиращият ефект е слаб, а рисковете от социално отпадане – ниски" - пише в концепцията.

Според нея "разбирането, че пробацията е твърде леко наказание, е погрешно. Адекватно изпълняваната пробация, включваща разнообразни по своето естество мерки (общественополезен труд, срещи с пробационен служител, обучителни курсове, програми за въздействие), ангажира огромна част от времето на дееца. Пробацията трябва да се оформя по-често и като самостоятелно наказание, а не преимуществено като алтернатива на лишаването от свобода".

Пробацията може да се приложи ефективно за хора, които държат наркотици за лична употреба и са наркозависими - дават пример авторите.

Диспропорции и дублиране

Докато някои деяния трябва да бъдат декриминализирани и уредени като административни нарушения, което би ускорило и налагането наказание, за административни нарушения се налага определянето им като престъпления, твърдят авторите на концепцията. За да има баланс и ефективност на наказването, трябва да се избягва както необосновано лекото, така и неоправдано тежкото наказание - допълват те и подчертават, че "противното води до ограничаване на поправителния ефект на наказанието, респ. на успеха на социалната реинтеграция на лицата, извършили престъпление".

Според тях е необходимо създаването на условия за равно третиране на извършителите на еднотипни престъпления със сходна опасност (напр. престъпленията против спорта спрямо подкупа, склоняването на непълнолетно лице към проституция като форма на сексуална експлоатация спрямо склоняването на непълнолетно лице към проституция като престъпление против младежта и др.).

Необосновано леко сега е например наказанието за трафик на хора, измама, незаконосъобразно производство на взривни вещества и оръжия и др., посочват в концепцията.

Съществува и диспропорция между обществената опасност на деянието и предвиденото наказание при престъпления с по-ниска обществена опасност при сравнение с други, за които са предвидени по-ниски наказания – например основния състав на убийството и квалифицирания състав на отвличане, организиране на боеве с животни и противозаконното причиняване на смърт на гръбначно животно, отвличане на лице под 18 г. с цел проституция и др.

При определени състави на транспортните престъпления пък се стига до твърде голяма разлика между минимума и максимума на лишаването от свобода (при смърт - от 3 до 20 г.).

Авторите на концепцията поставят под въпрос самото съществуване на състави на административни нарушения в Наказателния кодекс.

"Самото съществуване на такива състави в НК е признак за липса на ясно разграничение на различните видове правонарушения и създава предпоставки за смесването им - пишат те. - Премахването на административните нарушения от наказателния закон и регламентирането им в съответните специални (административни) закони ще допринесе за отчетливото прокарване на граница между двете системи за наказване – административната и тази по НК."

Подобно е положението с нарушенията в НК, дефинирани като "маловажен случай", които поради изключително ниската си степен на обществена опасност се наказват по административен ред.

"Това законодателно решение създава неяснота по отношение на дължимия стандарт на защита на засегнатите чрез тези престъпления обществени отношения. За преодоляването ѝ е необходима ревизия на тези текстове от НК и преоценка на степента на обществената опасност на уредените в тях състави на престъпления, като трябва да се прецени кои от тях да бъдат регламентирани единствено като административни нарушения в съответния административен закон и кои да останат престъпления, преследвани по наказателен ред", се казва в концепцията.

Друг проблем е дублирането. "В редица случаи едно и също деяние се третира едновременно и като административно нарушение, и като престъпление поради наличието на състави с идентично съдържание - пишат авторите на концепцията. - Наред с това липсва и синхрон между санкциите, възприети от различните системи за наказване." Това води до следните "аномалии":

- често наказанията по НК да са по-леки от тези за административните нарушения;

- при хипотези на абсолютно идентично формулирани състави на административното нарушение и на престъплението, изборът на реда, по който да се реализира отговорността, изцяло зависи от това кой орган е констатирал извършването на деянието. По този начин на административнонаказващия орган е предоставено пълно право на преценка дали да сезира прокуратурата или да наложи административно наказание. Тази ситуация може на свой ред да доведе до поставяне под съмнение на обективността на взетото решение и да подкопае общественото доверие в правораздавателната и правоохранителната системи;

-  наличието на еднакви по съдържание състави на административни нарушения и престъпления изключва възможността за степенуване на обществената им опасност, включително на вредните последици от тях, като води и до нарушаване на принципа за равнопоставеност на гражданите. Този ефект е породен от възможността при една и съща хипотеза деецът да бъде третиран различно – осъден с присъда по наказателно дело или наказан по административен ред.

Налага се преосмисляне на съдържанието на състави на престъпления и административни нарушения, които се дублират, и привеждането им в съответствие с реалностите на обществените отношения, които защитават, се казва в концепцията.