МС иска от Конституционния съд тълкуване на правомощията на Гешев

Министерският съвет взе решение да прати до Конституционния съд искане за задължително тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор. В същото искане молим да се обяви за противоконституционна и разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки.

Това съобщи служебният правосъден министър Крум Зарков след днешното заседание на кабинета. Зарков напомни, че е анонсирал искането при встъпването си в длъжност.

"Според нас е налице прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в разрез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделение на властите, и гарантираща правовата ни държава", заяви Зарков.

Точната формулировка на въпроса, който служебното правителство отправя към КС, е: "Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички админиситративни нива?"

Зарков подчерта, че това е недопустимо, тъй като правата на главния прокурор трябва да се ограничат до работата на подчинените му обвинители, в рамките на техни основни конституционни задължения. В искането до КС са илюстрирани ред примери от практиката на прокуратурата, взети от официалните доклади за дейността ѝ и нейната пресслужба.

"Главният прокурор и прокуратурата са две изключително важни институции, но те не може да се опитват да заместват държавата и всичките ѝ органи. Не и ако искаме да живеем в демократична държава", каза Крум Зарков.

Той напомни, че в началото на мандата си служебното правителство е поело ангажимент да подготви необходимите законопроекти на вниманието на следващото НС, с които да се обезпечи Планът за възстановяване и устойчивост.

Един от тези законопроекти са промени в Наказателния кодекс за регламентацията на престъпленията "обида" и "клевета". България е била многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека, който определя като стандарт, че публичните личности и хора на власт трябва да търпят критика в по-широк обхват, отколкото обикновените. Служебният кабинет предлага законодателни промени, които да синхронизират нашето законодателство с европейското:

"Българското законодателство прави точно обратното и осигурява по-висока степен на защита и, в някои случаи, възможности за злоупотреба с права на органи и лица, които се чувстват обидени или оклеветени, в това число и журналистически разработки. Предлага се тези престъпления да позволяват освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида е орган на власт, както и се разглеждат размерите на глобите, така че да не бъдат използвани за метод на налагане на определен вид цензура."

Друг одобрен от МС днес законопроект е за промени по Наказателно-процесуалния кодекс по теми, свързани с процесуалните гаранции за деца, заподозрени в хода на наказателното производство, както и за минималните стандарти за правата и подкрепата на жертвите на престъпления. Причината е, че България се е забавила по транспонирането и на тези законодателни промени и ЕК вече е започнала наказателна процедура.