Марио Николов оправдан по "Сапард" заради "дефицит на прокурорски твърдения"

Върховният касационен съд (ВКС) потвърди оправдателната присъда по делото "Сапард". По него подсъдими са Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов, които отговарят за източването на 7.5 млн. евро европейски средства.

Според медийни публикации Марио Николов и Людмил Стойков, който бе сред основните спонсори на Георги Първанов, са прекарвали европейските пари през регистрирана в САЩ офшорка "Кингстън ентърпрайсис". След това инвестирали средствата в курортния комплекс "Дюни". По време на обвинението Стойков прехвърлил голяма част от имуществото си на анонимни офшорки, включително и това от "Дюни".

Тричленен състав на ВКС е оставил в сила присъдата на Софийския апелативен съд (САС) по делото, с която подсъдимите са оправдани, съобщава БГНЕС.

В мотивите си съдите посочват, че не са установени съществени нарушения при гледането на делото на предходната инстанция и затова не може да се изведе заключение за опорочаване на решението. Според върховните съдии в мотивите на САС детайлно, обективно и аналитично са разгледани всички данни относно създаването на процесните дружества, кандидатстването им за финансова помощ по програма САПАРД, получаването на субсидията и разпореждането с нея. От тях съдът е стигнал до заключение за несъмнени икономически връзки между дружествата, за близки отношения между Марио Николов и Мариана Николова (съпрузи) и Людмил Стойков и свидетелката Елза Радкова (фактически съжители), както и за познанства между част от останалите подсъдими. Обвинението обаче не е ангажирало никакви факти, които да доказват нещо повече от тези принципно и конкретно легални обстоятелства. Прокурорът не обяснява и не доказва как те са се развили до престъпна група със строго определена цел – изпиране на пари, чрез организаторска активност на Людмил Стойков и ръководни действия на Марио Николов.

Неясно защо прокурорът категорично свързва ръководството на „Палмигруп” АД с ръководството на описаната в обвинителния акт престъпна група. В мотивите на ВКС пише, че въззивната инстанция основателно се е насочила и към дефицита на прокурорски твърдения за обстоятелствата, при които (в преследване на престъпна цел) всеки от подсъдимите е решил да се възползва от възможностите на програма САПАРД и е влязъл в контакт с останалите подсъдими със съзнание, че принадлежи към престъпно сдружение. Той не се компенсира от развитото пред касационната инстанция становище на обвинението относно договорите за заеми между дружествата – бенефициенти и „Палмигруп”АД. Те са определени като фиктивни, тъй като са само средство за последващо насочване на неправомерно получени суми към контролирано от подсъдимия Марио Николов дружество.

В обвинителния акт няма подобна трактовка на финансирането на проектите, с които е претендирана помощ по програма САПАРД. От събраните доказателства съдът е установил, че заемите са преминали проверка на Държавен фонд „Земеделие” като част от бизнес плановете на дружествата и са надлежно осчетоводени, тъй като отразяват реално движение на суми. Въззивната инстанция не е стигнала до нито един факт, който да се противопостави на тази констатация.

Според ВКС не е без значение и фактът, че от страна на „Палмигруп” АД договорите за финансова помощ са подписани от изпълнителния директор Иван Стефанов. Прокурорът не е заявил защо при това положение свързва Марио Николов с решението за финансиране на бенефициентите като част от престъпна схема. „Въззивният съд се е сблъскал с обща и абстрактна фразеология, в която присъстват обвинителни заключения, но липсват фактите, които да ги свържат с конкретно поведение на всеки от подсъдимите”, категорични са върховните съдии. Силно уязвима до степен на незащитимост е и позицията на обвинението за доказаност на организаторската роля на подсъдимия Людмил Стойков. Прокурорът не е ангажирал нито един факт, който да е относим към организационна дейност на Стойков, насочена към обединяване на останалите подсъдими в престъпна група за изпиране на пари. „Извеждането на знание за престъпна дейност единствено от факта на познанство или дори съжителство поставя в сериозна опасност разумната същност на доказването в наказателния процес” – пише в мотивите на ВКС. Според върховните съдии са неоснователни и възраженията в протеста срещу оправдаването на подсъдимите по обвинението по чл. 253 от НК. Аргументът, че превеждането на сумите от субсидиите от подсъдимите обективира в управителите умисъл за престъпление по чл. 253 от НК, тъй като според касатора за „съставомерността на извършеното не е необходимо деецът да знае с категоричност, а е достатъчно да предполага, че средствата са придобити чрез престъпление” е неубедителен. Това заявление, макар да е принципно вярно, не кореспондира с конструкцията на изпълнителното деяние, описана в обвинителния акт. Според нея подсъдимите не просто са предполагали, а са знаели, че сумите са получени чрез престъплението документна измама, тъй като (с изключение на Стойков) са участвали в извършването му. В решението на ВКС пише, че апелативният съд правилно е акцентирал върху обстоятелството, че прокуратурата е представила набор от писмени документи, в голямата си част материали по разследвания в две други държави. Сред тях особено място заема осъдителната присъда по отношение на германските граждани Райзахер и Енгелхарт.

Те са признати за виновни и осъдени от Окръжния съд в гр. Аугсбург, първият като извършител, а вторият като помагач, за измама със субсидии чрез доставки на машини, но не и за изпиране на пари и участие в престъпна група. Деянията им засягат само две от процесните шест дружества – „Птицекланица Чубра” ЕООД и „Палмигра” ЕООД, и съставянето на две фактури. Останалите инкриминирани машини не са били коментирани по приключилото наказателното производство във ФРГ, а участието на български граждани в документна измама по програма САПАРД прокуратурата е определила за предмет на самостоятелно производство, развиващо се пред Специализирания наказателен съд.