КС отказа да отмени юрисконсулските възнаграждения

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова за отмяна на т. нар. такси "юрисконсулт". Решението е взето на заседание по делото на 29 септември.

Със свое искане омбудсманът поиска да бъдат установени като противоконституционни разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според въпросните текстове адвокатско възнаграждение се полага на юридически лица и еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт, а юристите на администрацията, получават възнаграждение, което е равно на минималното възнаграждение на един адвокат. 

Искането е било отхвърлено от конституционните съдии единодушно, тъй като те не са открили противоречие на текстовете в ГПК и ДОПК с Конституцията.

Основните аргументи на омбудсмана бяха, че, когато за юрисконсулт се присъжда възнаграждение като на адвокат, това не са реално направени разноски, а именно тях бива осъдена да плати загубилата страна. Освен това юрисконсултът е служител на трудов договор и му се дължи заплата, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото, което пък в повечето случаи е основа за изчисляване на адвокатския хонорар.

"Присъждането на юрисконсултско възнаграждение представлява възстановяване на разходи, които не са направени, няма да бъдат направени и не могат да бъдат направени, което влиза в противоречие с принципа за присъждане единствено на направените и доказани разходи и води до неоснователно обогатяване на страната, която е била защитавана от юрисконсулт – тя получава сума равна на определеното за адвокат минимално възнаграждение, което би могло да бъде значително, тъй като в повечето случаи е пропорционално на стойността на интереса, без всъщност такива разходи да са направени", посочи Мая Манолова.

Според съда юрисконсултите наистина работят по трудово или служебно правоотношение, за което получават заплата, но в него отсъства разбивка по отделни видове дейности: "..фиксирана сума за ежедневно правно обслужване (договори, консултации, становища и т. н.) и фиксирана сума за евентуално процесуално представителство по дела. Макар и подобна неопределеност да е налице, фактът, че работодателят включва тези различни по вид разходи във възнаграждението на юрисконсулта не може да се отрече. За работодателя съществуват и задължения по трудовото законодателство за повишаване квалификацията на работната сила и юрисконсултите в частност, за предоставяне на здравословни условия за труд, в т. ч. материално-техническа обезпеченост за полагането му и др., които също налагат осъществяване на специфични разходи", се посочва в решението.

Съдът заключава, че макар и да има различия в работата на юрисконсултите и адвокатите, по своята същност те са идентични, тъй като и двете се осъществяват пред съдебен орган. "Този извод не изключва, напротив, обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство", се посочва още в решението.

Конституционните съдии дори посочват, че всъщност, ако страна бъде лишена от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че е представлявана от юрисконсулт на заплата и това би било нарушение на правото на защита и на правовата държава.