Интерпол иска екстрадирането на Желяз и още четирима. България отказва, засега

На 7 април от Интерпол са поискали задържането и екстрадирането на Желяз Андреев и още четирима българи, обвиняеми в нарушаване на търговското ембарго, наложено от САЩ на Сирия. България засега отказва да го направи.

"Моето решение е лицата да не бъдат задържани", обяви главният прокурор Сотир Цацаров на брифинг в Съдебната палата, приключил преди минути.

Става въпрос за двама мъже, родени през 1980 г. и 1986 г., и две жени, родени през 1987 г. и 1969 г. И четиримата се намират на територията на София.

Петимата са работили в България за фирма, търгувала със Сирийските авиолинии. По думите на Желяз Андреев той е бил на най-ниското стъпало в отдел "Продажби", постъпил през 2013 г. Работата му в кол центъра е била да презентира по телефона фирмата и да пита потенциалните клиенти дали имат нужда от машинните части. Твърди, че не е подписвал договори, че дори не се е срещал с клиенти.

„Задържането се претендира на същото основание, каквото се претендира за Желяз Андреев – на базата на същите обвинения и съдебни актове. Това означава, че Върховната касационна прокуратура следва да задържи лицата за 72 часа и да изпрати преписката на съответния компетентен окръжен прокурор, който трябва да внесе искания в Софийски градски съд за временно задържане“, обясни Цацаров.

Но решението на главния прокурор е това да не се случи.

"Моето решение е Желяз Андреев и другите четирима българи да не бъдат задържани, докато ситуацията не бъде прецизирана - каза Цацаров. - При развитието на фактите и документите до момента и при наличието на изводите, направени на Окръжен съд - Добрич, ние стигнахме до извода, че на този етап Прокуратурата не следва да пристъпва към задържането на лицата."

Съдът в Добрич – родният град на Желяз Андреев – е анализирал разпоредбите и е направил извод, че трудно може да се обоснове твърдението за правомерност на деянието, каза още Цацаров.

Съдът акцентира върху това, че заповедта за ареста е била издадена в САЩ на 21 октомври 2016 г., но той не е бил задържан повече от година, което навежда на мисълта, че дейността на лицето не е била приоритет на американската юрисдикция. Може да се приеме, че липсва неотложност, посочи главният прокурор.

Екстрадицията на български граждани за САЩ се регулират от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и от Договора за екстрадиция между правителствата на Република България и САЩ, ратифициран на 23 април 2008 година, влязъл в сила на 21 май 2009 г. Той дава възможност българското правосъдно министерство и Държавния департамент на САЩ да проведат консултации във връзка с работата по отделни случаи и сега страната ни ще се възползва от нея, посочи Цацаров.

"Единственият механизъм, който считаме, че е възможен с цел да установим всички свои задължения, за да изпълним международно-правните си задължения и да не засягаме правата на българските граждани, е да проведем такива консултации", каза още главният прокурор.

Той е изпратил писмо до министъра на правосъдието Цецка Цачева, в което излага фактите и мотивите на съда по случая и предлага инициирането на такива консултации по всеки от петте случая.

"Консултациите би следвало да се проведат на експертно ниво с цел прецизиране на исканията на американската страна и с цел обсъждане на това дали има неотложен случай, който да ни задължава да внесем искане за задържане на тези лица. Дотогава моето решение като главен прокурор е лицата да не бъдат задържани. Длъжни сме да изпълним задълженията, които България има по този договор, но трябва да защитим и правата на българските граждани, така че търсим механизъм, чрез който ситуацията да бъде прецизирана до такава степен, че да не се стигне до необоснована репресивна дейност“, каза още той.

Според главния прокурор е под въпрос дали твърдяното престъпление попада в договора, според който български граждани могат да бъдат екстрадирани към САЩ. "В случая може да има необосновано нарушаване на правата на български граждани", заяви главният прокурор.