Имат ли право починалите на защита на доброто си име

Има ли право на защита доброто име на починалите?

Зараждащата се практика на Съда за правата на човека да се защитава доброто име на починали лица се увеличи с още едно решение, съобщава в блога си медийният експерт проф. Нели Огнянова.

Тя цитира скорошен случай от Словакия. Решението по делото ML v Slovakia е от 14 октомври и идва след сходно произнасяне по делата  Putitstin v Ukraine и MAC TV v Slovakia. Те оспорват тезата, че не могат да се предявяват искове за защита на доброто име на починали.

Жалбоподателят е баща на починал римокатолически свещеник, който е бил осъден за сексуално насилие (опит за секс без съгласие с непълнолетен), а след това и за нарушаване на обществения ред (секс с възрастен мъж на обществено място). Мъжът е починал през 2006 г., описва случая проф. Огнянова. Три словашки таблоидни вестника публикуват статии, отразяващи осъдителните присъди и смъртта на свещеника. Майката иска от ЕСПЧ защита на сина ѝ и защита на нейната собствена лична неприкосновеност по член 8 ЕКПЧ, след като е отказана защита от националните съдилища. В жалбата се твърди, че в публикациите има неверни факти.

Съдът постановява нарушение на чл.8: “националните съдилища не са успели да извършат балансиране между правото на жалбоподателката на личен живот и свободата на изразяване на издателите на вестници в съответствие с критериите, заложени в практиката на Съда. ”

Съдът приема и че „… подходящото отношение към починали лица от уважение към чувствата на близките им попада в обхвата на член 8 от Конвенцията".

Съдът приема, че темата за сексуалната злоупотреба от страна на свещеници и отношението на Римокатолическата църква е в обществен интерес и че наказателните дела по делото са пример, илюстриращ съответните проблеми. ЕСПЧ обаче е убеден, че е било възможно обществеността да бъде информирана адекватно за разглеждания въпрос чрез средства, които водят до по-малка намеса в законните интереси на сина на ML, а именно чрез докладване само на фактите от публично достъпните криминални досиета. В този контекст Съдът повтаря, че трябва да се прави разграничение между докладване на факти – дори ако са противоречиви – способни да допринесат за дебати от обществен интерес в едно демократично общество, и твърдения относно личния живот на дадено лице, описва проф. Нели Огнянова. 

Намесата чрез публикация в интимната сфера на сина на ML и публикуването на неговата снимка не може да бъде оправдано с каквито и да било съображения от общ интерес, смята съдът. Според него от решаващо значение е изискването националните съдилища да направят внимателна оценка на наличието и нивото на обществен интерес от публикуването на определена информация и баланс между обществен интерес и индивидуалните интереси на жалбоподателя. 

Решението посочва още, че непроверените твърдения относно личния живот на сина на ML са надхвърлили границите на отговорната журналистика. Изопачените факти и използваните изрази са разстройващи за ML и са били от такова естество, че са в състояние значително и пряко да повлияят на чувствата й като майка на починал син, както и нейния личен живот и самоличност, като доброто име на починалия й син е неразделна част от тях.

Коментарът на професор Огнянова:

Тази серия решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на починали лица. Това ще е аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията. Тезата следователно е такава: клеветата по отношение на починало лице засяга честта на членовете на семейството му.

Внукът на Сталин

Професорът описва и друг подобен случай, при който решението на съда е в обратната посока:

В Dzhugashvili v. Russia ЕСПЧ е приел, че жалбата на Джугашвили е недопустима. Джугашвили е внук на Сталин и оспорва публикации в Новая газета, засягащи Сталин и ролята му за събитията в Хатин. Според ЕСПЧ правата по член 8 са непрехвърлими, когато отказва на универсален наследодател да преследва жалба, подадена от непосредствената жертва. Жалбоподателят няма правомощие да се позовава на правата на дядо си по член 8 от Конвенцията поради техния непрехвърлим характер. Жалбата трябва да бъде отхвърлена съгласно член 34 като несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията. Попътно съдът засяга и значението на въпроса дали починалото лице е публична фигура – “историческата роля на предшественика на жалбоподателя изисква по-висока степен на толерантност към обществения контрол и критика към неговата личност и неговите дела“. 

Националните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. В България защитата на доброто име е лична. Но ВКС с Решение 213/ 2021 г. “Приема за допустимо да се претендира по съдебен ред обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от засягане на паметта на починалия наследодател от най-близка степен – родител, низходящи, съпруг, Това е така поради обстоятелството, че от една страна за съхраняването и почитането на паметта на починалия, по обичай са отговорни най-близките наследници, а от друга, че починалият не може да се защити срещу неправомерните действия", информира проф. Огнянова.