Гешев: Истината девалвира, съдебната реформа не е реформа

В последно време истината девалвира и за истина се представят истински лъжи. Темата за т. нар. съдебна реформа, за която слушам от 1995 г., откогато работя, защото съм единственият главен прокурор след 89-та, който участва в прокуратурата – освен, че не е съдебна реформа, която не решава проблемите с борбата с престъпността, интересува твърде малък процент от хората.

Тази констатация направи главният прокурор Иван Гешев при представянето на анализа за резултатите от дейността на прокуратурата за периода 2019-2021 г., както и експертни предложения за изменения в НПК и НК.

"Ние ще ви кажем нашата истина и моята истина с факти. Ние се опитахме да излъжем ЕС, а сме на път да излъжем себе си. Искахме да получим положителните неща от ЕС, но без да поемем задълженията - говоря за собствената си сфера, правовата държава и върховенството на закона", обяви в началото ръководителят на държавното обвинение.

От думите му се разбра, че в началото не мислел истината да има значение, но променил вижданията си през последните 1-2 месеца, когато осъзнал, "че това са изключително важни неща, когато тези ценности са застрашени или си на път да ги загубиш".

"Променихме се в политически аспект под натиска на Механизма за сътрудничество и проверка, но ние самите превърнахме този механизъм във вътрешнополитически инструмент в последните години и той стана безполезен и го обезсмислихме с вътрешнополитическите си борби. Резултатът от това, че този механизъм не функционира спрямо България води до това, че сериозните проблеми - като тенденция за правата на човека и върховенството на закона в България имат недостатъчен коректив в лицето на съдебната власт, която се оказва единствената преграда пред беззаконието", посочи Гешев.

Според него страната ни е част от ЕС "и в един момент ще представляваме проблем за стандартите и европейските ценности, които би трябвало да са общи в ЕС".

"Когато се запали една стая, няма как димът да не отиде до другата", каза Иван Гешев.

"Истина е, че създадохме специализираните структури, за да се отчетем пред ЕС, че нещо правим с ясната цел, че те няма да започнат да работят по начина, по който трябва. Оказа се, че тези структури, въпреки колебливата подкрепа на държавата, станаха ефективни и ефикасни за организираната престъпност и тероризма. Но не изпълниха желанието те да не функционират и станаха опасни за организираната престъпност. Факт е, че благодарение на тях приключи механизма за сътрудничество и проверка. Резултатът, че предстои да бъдат закрити, е защото те работят и са най-ефективни след 1989 г.", обяви още главният прокурор.

--------РЕЗУЛТАТИ

През 2021 г. прокуратурата отчита ръст от 0,6% спрямо 2020 г. на наблюдаваните преписки, които са 231 288. Новообразуваните са 199 029, а решени са 220 567. Отчетен е и ръст на наблюдаваните досъдебни производства за 2021 г., които са с 12,1 на сто повече спрямо предходната година.

През тригодишния период се наблюдава тенденция за намаляване на броя на новообразуваните досъдебни производства, което се дължи на намаляване на материали, постъпили от другите органи към прокуратурата. Решените досъдебни производства обаче са с 18 процента повече в сравнение с 2020 г. и с 6,5% повече от 2019 г.

---------ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ПРОМЕНИ В НПК И НК

Предложенията са изготвени след сравнителен анализ с правните уредби на редица европейски държави, сред които Франция, Германия, Италия, и са съобразени с препоръки на европейски експерти в областта на наказателното правораздаване.

Част от идеите имат за цел да се преодолее един от основните проблеми – формализмът в наказателния процес, и се отнасят до изискванията за изготвяне на обвинителния акт и до годността на доказателствата. В България законът изисква в обвинителния акт да бъдат описани точно времето, мястото и начина на извършване на престъплението за разлика от други държави, където например няма задължение да бъде подробно описан начинът на извършване на престъплението в обвинителния акт. Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи обвиненото лице трябва „да бъде незабавно запознато и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него“, а не за всички обстоятелства, посочени в чл.246 от НПК.

Други от предложенията за промени в НПК и НК се отнасят до кръга на поемните лица, разпити на определени категории свидетели, оптимизиране на съставите на престъплението „подкуп“, отпадане на провокацията към подкуп, както и до способите за разкриване и доказване на подкупа и др. Например предлага се регламентиране на провокацията към подкуп като ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие, при съответен съдебен контрол.

Предложенията са насочени и към осигуряване на необходимата наказателно-правна защита при престъпления, извършени от омраза. Едно от тях е да се въведе норма в Общата част на Наказателния кодекс, според която извършването на престъпление по дискриминационни подбуди се счита за отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство.

Според прокуратурата са необходими и други промени, свързани със съставите за тероризъм, трафика на хора, длъжностните и корупционните престъпления.

Предлага се в случаите на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотици управляваното МПС да се отнема в полза на държавата, когато е собственост на дееца.

Необходими са и промени в законовите разпоредби относно наказанията при извършването на множество престъпления, реабилитацията и начина на приспадане на задържането под стража при изпълнението на наказанията „лишаване от свобода“ или „пробация“.