OffNews.bg

Делото за пране на пари от "САПАРД" пред финал

Делото за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД върви към финал. Днес се проведе поредното заседание пред Софийкия апелативен съд (САС), а на следващото, което е насрочено за 8 октомври, се очакват и пледоариите на страните.

По това дело подсъдими са Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков.  

Днес всички присъстваха в съдебната зала. Единствено Николов пожела да даде обяснения пред съда и то частични, свързани само с показанията на немеца Ул Райзахер, който е управител на фирма, занимаваща се с машини за производство на хранителни стоки. 

Николов и Райзахер имали търговски отношения. Германецът купувал машини, а след това ги продавал. Така двамата се запознават през 2004 години, когато българинът отива в Германия да търси машини за направата на алуминиеви консервни кутии с различни размери. Среща се с Райзахер, който му предлага това, което търси. Цена е 15 000 евро за машина и 25 000 евро за две. Българинът купува две, но когато техниката пристига в България се оказва, че не е това, което е търсил. Това е версията на Николов.  

В началото на годината пък САС успя да осъществи видеоконферентна връзка с Германия и да разпита Райзахер. Тогава той сподели, че познава подсъдимия Николов, има съмнения относно Шаркова, а за останалите категоричено заяви, че никога не се е срещал с тях.

По време на разпита немецът каза, че той е купувал използвани машини от България - голяма част от тях преправял, други не, но пък всички били препродавани. Тогава Райзахер показа и документ, който доказва, че е продал машина и на птицекланица "Чубра", чието име също е замесено в казуса "САПАРД". Немецът заяви, че голяма част от фактурите и сделките са били фалшиви и дори коментира сделка от 2008 година, сключена уж между птицекланицата и него. Той обаче категорично заяви, че подписът под името му е фалшифициран.

Останалите петима обвиняеми отказаха да дадат обяснения.

Адвокат Менко Менков, който е защитник на Николов направи нови две доказателствени искания, като съдът прие само едно от тях - това бе и причината делото отново да се отложи и да не се стигне до пледоарии днес.

Припомняме, че още през март 2010 година Софийският градски съд (СГС) призна да виновни всички подсъдими като им присъди по четири години затвор.

На 21 септември 2012 г. обаче Софийският апелативен съд счете подсъдимите за невинни и ги оправда. Магдалена Лазарова, по онова време прокурор в Софийска апелативна прокуратура, протестира присъдата пред Върховния касационен съд (ВКС), но по-късно стана член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и делото бе поето от Стойчо Ненков, който пък оттегли протеста срещу оправдателните присъди на Николов и Стайков и така те влязоха в сила.

След като научи за действията на прокурор Ненков, тогавашният главен прокурор Бойко Найденов разпореди започване на наказателно производство срещу него, а междувременно бе образувана и дисциплинарка за същото нещо.

Същевременно прокуратурата оттегли протеста пред ВКС срещу оправдателните присъди на останалите четирима подсъдими по делото – Мариана Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов, като обяви, че ще внесе искане за възобновяване на делото срещу всичките шестима души.

На 7 януари 2013 г. Найденов внесе искане за възобновяване на делото с мотив, че е нарушен чл. 14 от НПК, в който се казва, че съдът взима решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, както и чл. 13 от НПК, според който съдът трябва да вземе мерки за разкриване на обективната истина.