Дело за наследство престоя в софийските съдилища 26 г.

На станен парадоск, достоен за роман, се натъкнаха от Инспектората на ВСС.

Цели 26 г. е престояло по софийските съдилища дело между брат и сестра за наследството на баща им. Според кадровиците на Темида това е най-дълго продължилото производство от проверените в последните 4 месеца 131 заявления за забавени дела. Процесът е започнал в Софийския районен съд (СРС) през 1993 г. и е продължил точно 25 години, 11 месеца и 26 дни.

Всичко започнало след смъртта на бащата на 1 септември 1992 г. Родителят завещал всичко на сина си, а дъщеря му завела дело за възстановяване на запазена част от наследството. В продължителността на делото е включен и период от над 14 г., през който то е било спряно поради водено пък от 1992 г. преюдициално дело в СРС, което също е забавено и е приключило едва през 2002 г.

От Инспектората посочват, че основната причина за продължителността на преюдициалното дело е свързана с действията на съда по организация на съдебните заседания. След това са минали още 7 г., докато районният съд възобнови спряното дело за наследство, като това е станало чак през март 2009 г.

Обяснението за забавянето е липсата на извършвани периодични справки за движението и приключването на делото по преюдициалния спор. Съдът е допуснал пропуски и при организацията на 14-те съдебни заседания. След повече от 19 г. районният съд отхвърлил иска на дъщерята на починалия за възстановяване на запазената част от наследството.

Тя е обжалва решението на СРС и делото е поело към градския съд, който го е разглеждал още 5 години и 9 месеца.
Инспекторатът към ВСС констатира забавяния и там.

„В това производство са проведени 10 съдебни заседания, като те са насрочвани в интервали от 4 до 8 месеца. Освен това, решението по делото е постановено 1 година и 7 месеца след изтичане на законоустановения 30-дневен срок“, пише в отчета на инспектората, цитиран от lex.bg.

Все пак в края на 2017 г. градските магистрати отменят решението на СРС и постановяват ново, с което възстановяват на дъщерята на починалия 1/6 идеална част от наследството. Синът пък е обжалвал решението на втората инстанция и делото е стигнало до Върховния касационен съд (ВКС).

В началото на тази година върховните съдии са отменили и решението на СГС, тъй като въззивният съд не е
взел предвид направените дарения от починалия баща, когато е изчислявал дължимото наследство на
дъщерята.

„В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши
остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на
задълженията и прибавяне на даренията“, посочват върховните съдии, за да стигнат до окончателния извод,
че дъщерята трябва да получи точно 228 839 лева от наследството.