БХК: Подкрепяме президента. Главният прокурор не бива да е недосегаем

Действията на главната прокуратура от последните дни предизвика остра критика от страна на Българския хелзинкски комитет.

Ето позицията на БХК:

БХК изразява своята силна загриженост от действията на главния прокурор през последните дни. Те отново показват спешната необходимост от реформа в конституцията, която да позволи независимо разследване на неговите действия.

В рамките на три дни главният прокурор отговори на очакванията и тревогите, заявени от юридическата и правозащитна общност преди избора му.

На 27 януари 2020 г. г-н Гешев ангажира Конституционния съд с абстрактно, без конкретен казус, тълкуване на конституционните норми, уреждащи президентския имунитет, макар тези норми да са пределно ясни. В искането на главния прокурор се съдържа недопустима и зле прикрита заплаха към действащия държавен глава.

Същевременно въпросите и анализът в искането му показват тревожно ниското ниво на неговата правна култура. В публичните си изявления след внасяне на питането в КС главният прокурор обясни това свое действие с евентуални данни, че президентът бил участвал в извършване на престъпление и образувано досъдебно производство, което се водело срещу него.

Само ден по-късно прокуратурата сама оповести записи, направени посредством употребата на специални разузнавателни средства, на разговор между две лица, като за едното се твърди, че е „неустановен с категоричност мъж, който вероятно е президентът“.

На 29 януари 2020 г. с официално изявление прокуратурата „преустанови всякакви контакти с президентството, освен официалната писмена кореспонденция“.

Събитията от последните дни са особено тревожни, тъй като оповестяването на данни, събрани чрез специални разузнавателни средства, е действие, наказуемо по Наказателния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 145а от НК:

“(1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева”.

Изнасянето пред обществото на частична информация от неприключило наказателно производство е манипулативно действие, което разрушава основни принципи на наказателното право, като спазването на презумпцията за невиновност до произнасяне на осъдителна присъда от съд.

Ситуацията повдига редица въпроси, всички от които реторични, а някои от тях зададени за сетен път: Кой ще разследва главния прокурор? Ще си позволи ли прокурор да извърши предварителна проверка, за да установи поне налице ли са повод и данни за образуване на досъдебно производство? Има ли смисъл от сигнализиране на
прокуратурата за извършено престъпление по чл. 145а от НК от главния прокурор? Ако бъде сезирана прокуратурата с подобен сигнал, това няма ли да бъде използвано в ущърб на сигналоподателя?

В България няма възможност за независимо разследване на действията (или бездействията) на главния прокурор. Затова той може да предприеме всякакви действия, включително хипотетично престъпни. В случая като явна заплаха срещу фигурата на държавния глава, който олицетворява единството на нацията.

Подкрепяме президента, предвид отчетливото мълчание на политическите сили, в неговите усилия за изменение на конституцията в посока отнемане на недосегаемостта на главния прокурор.