Българските власти редовно не изпълняват решенията на Европейския съд по правата на човека

48% процента от ключовите решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановени по дела срещу България от 2009 г. досега, са все още неизпълнени, съобщава Българският хелзинкски университет.

Става въпрос за 79 дела, които показват сериозни системни и структурни проблеми в българското законодателство и практика, но срещу които все още не са предприети мерки.

Към момента всички те са поставени в режим на засилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа заради сериозността на правонарушенията, които засягат и необходимостта държавата да изпълни съдебно-разпоредените си ангажименти по тях, за да прекрати продължаващи и досега издевателства над човешките права.

Данните са публикувани в нова международна платформа (Implementation Network), която дава информация за неизпълнени решения на ЕСПЧ във всички 47 държави, подписали Европейската конвенция за правата на човека. Тя заработи днес, 17 февруари, и показва информация, събирана за всяка държава от данни на ЕСПЧ, Съвета на Европа и чрез партниращи правозащитни организации.

Към януари 2020 г. неизпълнените решения по ключови дела, водени в Съда в Страсбург през последните 10 г., са над 1200 (43% от всички). Показателите за България са над средната стойност за групата държави и я нареждат сред най-зле представящите се. Много близо след нас, но с по-добри резултати, е Румъния със 71 чакащи изпълнение ключови решения или 44% от всички за държавата. Азербайджан е абсолютният антилидер с 34 неизпълнени ключови решения на ЕСПЧ (95%), следван от Русия с 218 неизпълнени ключови решения (89%).

За сравнение, броят на неизпълнените решения на Съда в Страсбург в държави като Германия, Испания и Франция е между 14 и 18. Във Великобритания са едва 7, а в Норвегия, Исландия и Ирландия - само по 2. Дания няма неизпълнени решения.

Убийства, изтезания и други физически посегателства от полицията в България

Примерът, изведен като акцент за страната ни в новата платформа, обръща внимание на най-многочислената група ключови дела, по които все още не са предприети мерки. Те са свързани с полицейско насилие, неправомерност на употребата на сила и неефективност на разследващите органи.

От 2002 г. досега Съдът в Страсбург е издал над 30 решения срещу издевателства от страна на полицаи или пропуски в разследването на такива случаи. Голяма част от тях са за смърт, изтезания или други видове посегателства, прекомерна употреба на сила, липса на медицинска грижа по време на задържане и престой в ареста, както и неадекватното разследване, довело до задържането на жалбоподателите.

Друга много голяма група дела в режим на засилено наблюдение е свързана с нехуманните условия в затворите, като делото “Нешков и други срещу България”. Решението на ЕСПЧ по него от 2015 г. е пилотно за страната ни и дава редица конкретни насоки за реформи в местата за лишаване от свобода. През периода 2020-2022 г. предстои експертите на БХК от програма “Мониторинг и изследвания” да проверят дали тези реформи се изпълняват в рамките на нов проект на организацията.

Българският хелзинкски комитет, който е партнираща организация на EIN в България, наблюдава изпълнението на ангажиментите на страната по решенията на ЕСПЧ и констатира крайно недостатъчни усилия от страна на държавата в последния си доклад до Съвета на Европа по групата дела „Великова“ от август 2019 г. Порочните практики на полицейско насилие и неспазване на реда по време на задържане и разследване, както и лошите условия в ареста и затворите, и до днес са факт, въпреки съдебното нареждане да се вземат мерки.

От всички решения по дела, поставени под засилено наблюдение от Съвета на Европа, около 60% са водени и продължават да се следят от БХК. Сред тях са също и случаи на експулсиране и екстрадиция на чуждестранни граждани, за евикция на роми от единствените им домове, за произволно настаняване на хора с психични разстройства в социални институции и за нарушаване на правото на свобода на сдружаване.

Едно от най-скорошните решения, по коитосе очаква реакция от страна на държавата, е “Кулински и Събев срещу България” - за допускане на лишени от свобода да могат да гласуват в демократичните избори за парламент и за Европейски парламент. В момента това право е ограничено по чл. 42, ал 1. в Конституцията и затова изпълнението на решението изисква на първо място промяна в Конституцията.

"Представете си, че някой, например, се самонастани във ваш имот. Осъждате го, той ви плаща обезщетение, но продължава с нарушението си и не освобождава имота ви. Това, един вид, прави и българската държава по дела пред ЕСПЧ - плаща обезщетения от джобовете на данъкоплатците, но не спира с нарушенията", заяви председателят на БХК Красимир Кънев по повод на огласената статистика.

"Трябва да се потърси сериозен ангажимент от страна на изпълнителната власт по отношение на прекратяване на противоправните практики, както и да се укрепи, където е възможно, капацитетът на българският съд да осъжда тези нарушения още на национално ниво, за да не се стига до Страсбург въобще. Това ще стане чрез по-системно изучаване от бъдещите юристи на практиката на европейския съд", заяви още той.