АКФ: Схемата с виртуалното пристанище във Варна не може да е създадена без съдействие на най-високо ниво

Схемата с несъществуващото пристанище във Варна, в която е замесен и бившият кмет на морската столица от ГЕРБ Иван Портних, няма как да е създадена без съдействието на българските институции на най-високо ниво.

Това е категоричното мнение на Лора Георгиева от Антикорупционния фонд, изразено пред БНР. Тя обясни, че има две решения на Министерския съвет, които правят възможно осъществяването на виртуалното пристанище. Именно за него Европейският съюз отпусна пари за "реконструкция".

Преди дни стана ясно, че Портних и бившият областен управител Стоян Пасев са с повдигнато обвинение от Европейската прокуратура за реконструкцията на рибарското пристанище „Карантината". Освен Портних и Пасев, с официално обвинение са и двама служители на Изпълнителна агенция "Морска админстрация".

Четиримата са обвинени във фалшифициране на официални документи и предоставяне на невярна информация, за да получат неправомерно евросредства за проект на стойност 3,4 млн. евро, съфинансиран от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Става въпрос за проект за подобряване на инфраструктурата на съществуващо рибарско пристанище в покрайнините на Варна, внесен от Община Варна като бенефициент.

"Европейската прокуратура следва да функционира със съдействието и на националните институции. Когато това сътрудничество не се случва ефективно, няма как да очакваме огромни резултати от нея", изтъкна Лора Георгиева.

Тя допълни, че прокуратурата на Лаура Кьовеши стартира с огромни очаквания от българското общество, защото институцията е призвана да брани бюджета на ЕС. По думите ѝ постепенно тя започва да работи и по по-значими случаи.

"Надяваме се поне там да се случват по малко по-добър начин нещата. Надяваме се външният контрол да сработи. Всеки външен контрол, всеки мониторинг е добре дошъл", изтъкна представителят на АКФ.

Георгиева обясни, че към датата, когато са подадени сигналите - началото на 2021 г., Европейската прокуратура все още не е работила. Това е била причината АКФ и други журналисти да подадат сигнал до АФКОС, ОЛАФ - европейските служби, които са призвани да се грижат за финансовите интереси на ЕС. Те също са направили собствено разследване, каквото впоследствие е направила и Европрокуратурата.

Тя не изключи и възможността в случая тук да е имало "спирачка".

"Европейската прокуратура не е изцяло съществуваща във вакуум, отделна среда извън българската действителност. Тя ползва за разследване капацитета на МВР и следва да си сътрудничи с български институции. Ако в тях има определени зависимости, ако в тях има определени условности, които ги възпират от това да си свършват ефективно работата, може да има и известно забавяне", коментира Георгиева.

Според нея по случая се вижда "сътрудничество на български институции на различни нива, които съвместно са изградили един сюжет, за да измамят ЕС, за да получат 8 млн. за финансиране на т.нар. рибарско пристанище, което в последствие се вижда, че е било планирано за пристанище за круизни лодки и яхти".

Със сътрудничеството и на МС, и на Морската администрация, и на общината документално е създадено едно пристанище, което не е съществувало, за да се подаде документацията за кандидатстване. А всички жители на Варна знаят, че това е било морски плаж, тесен и див, допълни Георгиева.

"На практика в края на 2016 г. със съдействието на държавата документално е създадено това пристанище, за да се подадат документи за финансиране, и такова в крайна сметка да се получи. Към момента то не съществува като пристанище, за там варненци се шегуват, че "само патета могат да плуват", бе категорична Лора Георгиева.