Адвокатурата атакува в Конституционния съд Закона за хазарта

Конституционният съд образува дело за Закона за хазарта по искане на Висшия адвокатски съвет.

Делото има за цел да установи дали са противоконституционни промените, с които на практика лотарийните игри станаха монопол на държавата и беше затворена Националната лотария със собственик Васил Божков.

Адвокатурата атакува три текста - чл. 4, ал. 3 от Закона за хазарта и параграфите 9 и 10 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта.

Чл. 4, ал. 3. бе приета от Народното събрание на 7 февруари 2020 г. и публикувана в Държавен вестник на 13 февруари. Текстът звучи така:

„Лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата.“

В искането си до КС Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излага серия от аргументи защо тези промени в Закона за хазарта са противоконституционни, пише правният портал Lex.bg. Той изтъква, че в основния закон (чл. 18, ал. 4) е казано изрично и изчерпателно в кои сфери на обществените отношения може да бъде установен държавен монопол – железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. „Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба. … Член 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително и законодателят няма правомощие да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретен изрично посочен правен субект, макар и след получаване на лиценз за такава дейност, извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези“, сочи адвокатурата.

В искането се сочи, че свободната стопанска дейност може да се ограничи, само за да се защити друга конституционна ценност. В случая с лотариите като мотив се изтъква набирането на финансов ресурс за подпомагане на програми за спорта, което според ВАдС не може да бъде квалифицирано като самостоятелна конституционна ценност. Освен това трябва да се търси пропорционалност на мярката, изтъкват от съвета. По закон и частните, и държавните оператори правеха отчисления към държавата и според адвокатурата повече средства е можело да бъдат набрани, ако бъдат увеличени сумите, които дават частните лотарии.

Развива се и тезата, че е нарушен и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като според адвокатурата промените в закона залагат „не просто неравни, а изрично ощетяващи условия спрямо дружествата, които разполагат с лиценз за организиране на хазартни игри и са собственост на частноправни субекти“, като се визира неравнопоставеност с държавния спортен тотализатор.

ВАдС сочи още, че е погазено и правото на собственост, която се гарантира от Конституцията.

Параграфите 9 и 10 от преходните и заключителните разпоредби касаят обезсилването на лиценза на Националната лотария и задължението й въпреки това да изплати дължимите суми на спечелилите участници.

В мотивите към промените в закона, се заявява, че те няма да доведат до нарушаване на правата на спечелилите участници, чиито печалби не са изплатени до приемането му, а целят предвидимост и сигурност както за хазартните оператори, така и за спечелилите участници в игрите. „Подобно мотивиране на закона не съдържа аргументи по същество и не отговаря на действителното правно положение, тъй като изплащането на печалбите на участниците след влизане в сила на закона се извършва в контекста на правата и задълженията, заложени в съществуващия преди изменението лиценз на стопанските субекти“, пише ВАдС.

За докладчик по делото е определен съдия Атанас Семов.