Наши учени помагат на хората да контролират компютрите с поглед (видео и снимки)

Церебралната парализа, амиотрофичната латерална склероза (АЛС) и подобните им болести са едни от най-жестоките съдби, които могат да сполетят човек, лишавайки го почти напълно от нормален живот и комуникация с околния свят и близките хора, осъждайки болния на живот в изолация и самота.

От десетилетия науката се бори с тези заболявания и паралелно с това се опитва да подобри качеството на живот на страдащите от тях, като прогреса на технологиите от последните години бележи значителен успех в тази насока.

Научните нововъведения в тази насока започват да навлизат и у нас, като с тази цел са се нарамили доцент Морис Гринберг и главен асистент Евгения Христова от Центъра по когнитивна наука към НБУ, които демонстрират и разпространяват технологията за контрол с поглед, целяща да помогне на парализираните хора в цялата страна.

OFFNews се срещна с тях, за да научи повече за това какво представлява технологията за контрол с поглед, колко е достъпна за българите и какви възможности предлага тя.

"Технологията на английски се нарича Eye tracking, а на български терминът е "контрол с поглед". Проследяването на погледа се ползва за изследователски цели и ние сме първият и засега единствен център в България, който от 10 години използва подобни технологии. Те имат за цел хората, които не могат да говорят или да се движат, да контролират с поглед компютър, таблет или др. устройство. За съжаление, има много хора - деца и възрастни, - които са с детска церебрална парализа. По неофициални оценки у нас има около 10 хиляди души с подобно заболяване. Също така има много хора с прогресиращи заболявания, които постепенно губят способността да извършват движения. Най-известният пример е Стивън Хокинг, чието заболяване стана известно покрай инициативата „ледена кофа”. Това са пациенти, които до 30-40-годишна възраст нямат никакви проблеми, някои са учени, художници и т.н. Когато започне това заболяване, те малко по малко загубват възможността да извършват каквито и да е движения и често накрая може да движат само очите си. Това е единственият начин, по който могат да комуникират. Подобни технологии за контрол с поглед дават шанс на тези пациенти да продължат да съществуват, не съвсем както преди заболяването, но да продължат да извършват голяма част от дейностите, с които са се занимавали преди това. Устройството позволява да се управлява целия компютър – да се пише, да се рисува, да се свири и т.н.", обяснява Евгения Христова.

Учените са учредили фондация на име "АСИСТ - Помагащи технологии", чиято цел е разпространението на устройствата за проследяване на погледа и контрол на компютъра с поглед в България, като обучават и помагат на хората, лишени от възможността да управляват нещо с ръце.

"Тази технология не е изобретена днес, а преди много години. В последно време обаче тя става достъпна за по-широка публика, но в България обаче тя въобще не съществува, никой не я познава и доколкото знаем никой не я ползва – включително специализирани училища и центрове за такива деца и хора. Основната цел на Фондацията е това да се популяризира и с помощта на социалното министерство и др. институции устройствата да станат достъпни за нуждаещите се. Едната група много жестоки съдби е на хора, които са били съвсем здрави, но в даден момент се озовават на легло и не могат нищо да правят. Устройството за контрол с поглед им позволява да продължат да функционират с компютър. Например може да наберете текст от компютъра и той да се произнесе дума по дума, да имате готови текстове, ако отидете в магазина например – „искам хляб”, „искам мляко” и т.н.

Приспособлението е още по-важно за деца, които са съвсем малки. Които не могат да научат нищо и за които това е възможност още от ранна възраст да започнат да се учат на нещо, на игри, да свикват да управляват с поглед компютър, и постепенно да започна да се обучават както нормалните деца. Има вече хора, които страдат от заболявания, отделящи ги напълно от образователната система, завършили университет благодарение на технологията за контрол с поглед - като Катрин Лемлер. Принципно те остават затворени в телата си, наблюдават света, но няма как да комуникират. Технологията дава възможност за това чрез глас, чрез SMS-и, Фейсбук, всичко, което е възможно за компютър. Освен това има програми, които позволяват да се контролират цели области от живота – хранене, забавление и т.н. Те създават панели, които се управляват лесно с поглед, и изпълняват действия. Сега чрез навлизащите „умни къщи” и предметите, свързани с интернет, човек би могъл да пуска щорите, да наглася климатика и др. Дори сега със софтуера, който съществува, може чрез поглед върху компютъра да се управлява климатика, телевизора, уредбата, да може болният да е самостоятелен", разказва доц. Гринберг.

^{Видеото демонстрира как доц. Гринберг контролира компютъра само с погледа си, като ролята на стрелка на мишката играе червеният кръг.}

На 17 април Фондацията е провела семинар, на който да покаже изобретенията пред лекари, членове на организации и центрове, свързани с подобни заболявания, хора от помощните училища към МОН, от ресурсни центрове и др.

"Технологиите бяха показани от представител на шведската фирма Tobii DynaVox, който демонстрира цялата гама от устройства за контрол с поглед. Това е компанията с най-добри постижения в областта. Някои от устройствата са насочени към деца без идея какво е това компютър и как да комуникират със света. При тях важното е да научат, че ако те погледнат нещо, това води до последствие. От психологическа гледна точка те научават, че има причина и следствие. Това за всички останали хора изглежда много очевидно – едно дете си мърда ръката и удря играчка. Обаче ако това е дете, което не може да се движи, как ще разбере, че действията имат последствия. Тези устройства за ранно развиване са под формата на звукови и светлинни ефекти и игри. Друг тип устройства са насочени към хората, които притежават някакво ниво на образование. Устройства за контрол с поглед, с които човек може да пише, да избира готови фрази, които да бъдат произнесени на родния му език, да ползва интернет, ел. поща, Фейсбук и т.н.", коментира Христова.

"Човек може да остане с впечатлението, че това е специализирана техника, но да вземем за пример спешните отделения, където хората претърпяват тежки операции. Там има един период, в който пациентите може да не могат да се движат и говорят. За лекарите е много важно да разберат какво им има, дали ги боли нещо. Самите пациенти може да са разтревожени, да искат да разберат къде са, какво се случва с тях. Тези устройства се използват в спешните отделения за първа комуникация", добавя и доц. Гринберг.

Учените се занимават и с адаптиране на софтуера за родния пазар, като превеждат различните програми на български език. Освен това Фондацията работи като посредник между желаещите да закупят устройство за контрол с поглед и компанията, която ги произвежда и продава.

"Tobii не работи директно с хора, които искат да си купят определено устройство, тя работи с посредничещи фирми, защото има изисквания по обслужването на хората, които си закупуват софтуерите и устройствата. От фирмата искат да гарантират това обслужване. Фондацията има такава фирма-представител за България. В Швеция практиката е, че самите лекари имат начини с подобни устройства да тестват пациентите и да преценят кое ще е най-подходящото устройство и да го предпишат, като рецепта. Една от нашите задачи е това да се случи и в България. Защото един пациент може да си вземе много скъпо устройство, но да не може да го използва, или да си вземе евтино и да не му върши работа", заяви доц. Гринберг.

^{Видеото демонстрира как доц. Гринберг контролира компютъра само с погледа си, като ролята на стрелка на мишката играе червеният кръг.}

Затова от "АСИСТ - Помагащи технологии" консултират желаещите да си закупят устройство за контрол с поглед и оказват съдействие при ползването му.

Приспособлението, което може да се види на снимките и в клиповете, струва 2 хиляди евро, като то е компактно и лесно за ползване - има магнитна лента, с която може да се закачи на лаптоп или монитор, и USB кабел, с който да се включи към машините. За таблети пък има специална поставка. Съществуват също така платени и безплатни софтуери, чиято цена зависи от това какво се желае от него.

В двата си края то има сензори, които засичат накъде гледа погледът ни и го отразяват в екрана, като по този начин очите заместват компютърната мишка. За да се активира дадена програма или команда, погледът ни трябва да се задържи определено време върху иконката, като върху нея се зарежда червено кръгче. Когато то се зареди напълно, това значи, че е дадена команда. Така, ако някой иска да напише "гладен съм", трябва да задържи погледа си за определено време (времето може да бъде по-дълго или по кратко в зависимост от настройките) върху буквите в последователната им серия.

Съществуват обаче и по-евтини комуникатори - между 1200 и 1500 лв., които са предназначени за начално обучаващи се малки деца, които могат да се упражняват чрез игри и др. Учените от НБУ споделят, че са имали известен успех в убеждаването на Tobii да свали цената на продуктите за България, съобразено със стандарта на живот тук.

"С годините цените ща паднат. От Tobii казват, че в последните 10 г. цените на тези технологии са паднали 7 пъти. Започнали са от 20 хиляди евро някъде. Това е относително скъпо, но в повечето европейски страни има лекарски комисии, които преценяват кое дете от какво устройство има нужда. Засега не се използват широко и затова Tobii гарантират части, поддръжка за следващите 5 години от закупуването, помощ след закупуването на устройството – консултации как да се ползва и т.н.", твърди Морис Гринберг.

Устройствата вече са били изпробвани от българи, като активно помагаща в това начинание е Анжела Пенчева, която от раждането си е с детска церебрална парализа. Въпреки че Анжела има затруднения с движенията, не може да ходи и да говори, тя не губи кураж, участва като актриса в Университетския теарът на НБУ и е написала автобиографична книга “Моят живот”, в която разказва историята си.

"Моята книга е към обществото, да разберат, че такива хора като мен могат да правят много неща, стига някой да повярва в тях", пише тя в word файл на компютъра, използвайки само погледа си.

Доц. Гринберг и гл. ас. Христова споделят, че засега са получили позитивни отзиви и подкрепа от МОН, като се надяват в бъдеще да получат повече помощ от министерствата и държавните институции в опита си да популяризират технологията за контрол с поглед, за да помогнат на възможно най-много хора, които нямат възможност да се движат.