България предприема промени, за да улесни 5G революцията

За момент си представете, че трябва да ремонтирате апартамента си. Решавате да смените дограмата, викате майстори и след две седмици всичко е готово. Какво ще стане, ако трябва, само заради тази дейност, да изкарвате разрешителни, да плащате такси и да чакате около година и половина, все едно сте построили нова къща или кооперация? Като в целия процес, губите ценно време, стотици и дори хиляди левове само за административните процеси. Без изобщо да става дума за остъкляване на балкон, а за проста подмяна на съществуваща с нова дограма. За което, държавата да ви изисква Акт 15. В такъв случай, сигурно над 90% от населението щеше още да си кара със стъклопакетите, с които е построено жилището.

Точно в такава ситуация се намират мобилните оператори през последните десетилетия, когато става дума за модернизация на тяхната клетъчна мрежа. Всяко едно преминаване от едно поколение към по-ново, изисква милиони левове в разрешителни и месеци разправия, за да може някой от телекомите да подмени антените в базовите си станции. Това е вследствие на остарели регулации, които години наред не бяха пипани, най-вече поради липсата на политическа воля.

В навечерието на пускането на мобилните мрежи от пето поколение (5G), това законодателство може да се окаже голяма спирачка за операторите. В развитите държави, подобни регулации са доста по-либерални и позволяват разгръщането на телеком инфраструктура да става понякога в пъти по-бързо, отколкото в България. Поради тази причина, българското правителство предприема стъпки в облекчаване на режима, които да намалят административната тежест за телекомите. В същия момент те се запазват механизмите за контрол върху строителството на изцяло нови обекти, както и за нивата на електромагнитни излъчвания.

Как е сега

Всяка една промяна в мрежовите обекти на телекомите в момента изисква преминаване през цялата процедура за издаване на строително разрешително. Независимо дали става дума за подмяна на антена или на друго оборудване, да се изменя или не конструкцията, компанията трябва да премине процеса, като за узаконяване на истински строеж.
Това е проблем, поради няколко причини.

Първата е, че това е една дълга и тромава процедура. Според публикуваната карта на Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA), в България този процес отнема между 12 и 24 месеца. Без значение дали, телекомите правят нов обект или просто осъвременят оборудването на стария, времето което ще изчакат, за да може да имат всички разрешителни в страната, е между една и две години. Което в света на модерните технологии е страшно много.

В страните, където мобилните комуникации са най-силно развити, например Скандинавските държави, това време е съкратено на 3 до 6 месеца. Последно промени в строителните режими бяха направени в Сърбия, Румъния и Северна Македония.

Вторият проблем е цената на цялото това узаконяване. Процедурата включва различни такси за разрешителни, няколко експертни оценки и много други. Телекомите трябва да инвестират милиони левове, само в административни разходи.

Не на последно място стоят отворените все още теми за достъп на операторите достъп до радиочестотния спектър, както и по-балансирани цени, който ще ключови за изграждането на такива мрежи. По тези въпроси се работи, а решения от страна на правителството и регулатора се очакват много скоро.

Улеснена модернизация

Новите промени в Закона за устройства на територията (ЗУТ), които бяха внесени в края на януари за разглеждане в Народното събрание имат за цел да направят точно това. Да облекчат и забързат легалното модернизиране на вече изградени базови станции. Вече няма да се изисква разрешение за строеж, когато се подобряват или подменят елементи, като антени, електроника или други, без да се изменя конструкцията на целия обект.

Така, се премахва целият процес по издаване на документи, като за цяла нова сграда, което беше режимът до момента. Промените не дават правото на телекомите да правят промени безконтролно. В проектозакона е записано, че, за да бъде узаконена модернизацията, е необходимо становище от инженер-консултант, експертна оценка за това дали новото оборудване отговаря на лимитите за електромагнитни излъчвания. Преди да бъде пусната в експлоатация, дадената базова станция или клетки трябва да бъдат замерени от специално акредитирана лаборатория и да се установи дали реално покриват установените норми за излъчване, с което не се правят никакви компромиси.

В допълнение Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще създаде публичен регистър на базовите станции и резултатите от измерванията на техните електромагнитни излъчвания за всички оператори в страната, който ще бъде публично достъпен за потребителите.

С тези промените в ЗУТ, държавата реално ще съкрати значително процеса по модернизация на вече съществуващата мобилна мрежа, за да може по-бързо да бъде преминато от 3G и 4G към 5G. Премахването на изискването за цялостно строително разрешително може да ни сложи в категорията на Скандинавските държави, като време за пускане на подобрената инфраструктура. Разходите също драстично ще паднат, защото ще се изискват само две експертни оценки и замерване на място за лимитите. Тези компоненти и сега присъстват, но те се дублират всеки път, защото строителното разрешително за цялата конструкция реално вече е издадено.

Защо 5G е важно

Предложените мерки ще помогнат много за бързото навлизане на 5G в България. Което е ключов елемент за развитието на всяка една икономика по света. Те се очаква да допринесат увеличение на световния брутен национален продукт с между 1 и 2 трлн. долара до 2030 г., показват изчисленията на консултантската фирма McKinsey. Неслучайно, мобилните мрежи от пето поколение са във фокуса на Европейския съюз и са включени като неизменна част в няколко инициативи.

Първата е, идеята на Брюксел до края на 2020 г. всяка една държава-членка да разполага с поне един голям град, в който да има 5G покритие. Мащабните проекти, обаче тепърва предстоят. Втората инициатива е за изграждане на транс-европейските пътни коридори. В България това са номер 4 и 8. Те ще получат допълнително финансиране, само ако край тях е изградена мобилна мрежа от пето поколение. Чрез тях, Европа ще се опита да се превърне в най-голямото пространство за разгръщане на 5G технологиите в рамките на транспорта, умната логистика и защо не – автономните камиони. Голяма част от работата по тях започва през 2021 г.

По същото време трябва да стартира и друга голяма инициатива 5G4EU, която заменя настоящата WiFI4EU. Идеята е, да се осигури по-добра свързаност на регионите в рамките на целия ЕС. Което ще стимулира и бизнеса по-активно да развива различни услуги и продукти базирани на бързата връзка с глобалната мрежа. Брюксел, ще осигури допълнително финансиране, за да може да се премине от WiFi безжични услуги към 5G базирани.

Към тези големи проекти добавяме и амбицията на над 20 европейски града да се превърнат в центрове, в които да се развиват умни и свързани технологии по концепцията на Smart Cities. Сред тях са Амстердам, Барселона, Талин, Стокхолм, Милано, Берлин и др.

С възможността на бързо изграждане на 5G мрежи, България ще може да поддържа това шеметно темпо на развитие на технологиите, а защо не и да се превърне в регионален иновативен лидер.