33% от българите никога не са влизали в интернет - най-много в целия ЕС

14% от жителите на страните от ЕС никога не са влизали в интернет, показват данни за 2016 г. на Европейската статистическа служба Евростат, които бяха публикувани днес. Най-големият дял на населението, което никога не е влизало в интернет - без значение у дома, на работа или другаде, е регистриран в България - 33%, следван от Румъния (30%). Най-малък е делът на тези хора в Люксембург и Дания (по 2%).

Данните са събрани от 28-те страни членки плюс Норвегия, Македония и Турция. Единствено Турция ни изпреварва по дял от населението, който никога не е имал досег със световната мрежа - близо 40%. В Македония този процент е под 25, в Норвегия е 2.

Резултатите показват още, че страната ни остава на последно място в ЕС по дял на домакинствата с достъп до интернет у дома.

Средно 85% от европейците са имали достъп до интернет от домовете си през 2016-а (при 55% през 2007 г.), докато за страната ни процентът е бил едва 64%. Все пак страната ни отбелязва значителен напредък между 2010 и 2016 г. - ръстът е с около 30 процентни пункта.

На ниво ЕС първенци са Люксембург и Нидерландия. И в двете страни достъпът до интернет от дома е 97%. В други 5 държави членки процентът е над 90%: Дания и Швеция (по 94%), Великобритания (93%), Германия и Финландия (по 92%). На дъното преди България са Гърция (69%), изпреварена от Румъния и Литва (по 72%).

И България, и Румъния отбелязват значителен напредък на дела от домакинствата с достъп до интернет между 2010 и 2016 г. - с по около 30%, подчертават статистиците на ЕС. За същия период голям напредък отбелязват и Испания, Гърция, Унгария и Чехия (с повече от 20 процентни пункта).

Средно 82% в ЕС са влизали в интернет най-малко веднъж през трите месеца, предхождащи провеждането на изследването. В Норвегия процентът по този показател е 97. 79% в ЕС са влизали средно поне веднъж седмично у дома, на работа или другаде, 71% са използвали интернет всекидневно или почти всеки ден. Тези потребители са най-много в Люксембург (93%), Дания (89%), Великобритания (88%), Нидерландия (86%), Швеция и Финландия (85%). Най-малкият дял на влизащите в интернет всеки ден е в Румъния (42%), България (49%), Гърция и Полша (по 57%).

Възрастта и степента на образование имат голямо влияние върху поведението на хората. 96% от хората между 16 и 24 г. редовно ползват интернет, докато във възрастовата група 55-74 г. процентът на най-активните потребители е 57%.

Високообразованите също са сред редовните интернет потребители - 96%, докато сред тези с по-ниско образование най-активни в мрежата са под 60%.

В ЕС делът на хората, които никога не са влизали в интернет се е намалил почти наполовина - от 37% през 2007 г. до 20% през 2013 г. През 2016 г. процентът вече е 14.

Изследването разкрива и кои са най-честите причини европейците да прекарват време в интернет: общуване чрез имейл и търсене на информация за стоки и услуги са двете най-популярни в мрежата.

Средно 86% от европейските интернет потребители на възраст между 16 и 74 години са изпращали и получавали писма по електронна поща, 80% са търсили информация. 70% от европейските интернет потребители четат онлайн новини, без особена разлика между възрастовите групи.

Възрастта играе по-сериозна роля по отношение на социалните мрежи. 88% от 16- до 24-годишните са потребители на социалните мрежи при едва 38% от хората в групата 55-74 г. 54% от хората между 16 и 24 г. осъществяват телефонни и видео обаждания при 30% от хората между 55 и 74 г.

Подобни тенденции има и при гледането/споделянето на видео съдържание, както и слушането на музика - около 80% при 16- до 24-годишните. Във възрастовата група между 25 и 54 г. двете дейности имат съответно 63% и 52%.

Онлайн услугите, свързани с пътувания и настаняване са по-популярни сред потребителите във втората и третата възрастова група (около 50% при 40% сред по-младите). Подобно поведение се наблюдава и при търсенето на информация, свързана със здравето. Интернет се възприема като важен източник на информация и знания от потребителите във втората и третата възрастова група - около 60%. При най-младите процентът е около 50.

Средно 59% от европейските интернет потребители се възползват от онлайн банкирането - активност, която е втората най-слабо популярна сред най-младите (44% за групата до 24 г.; 65% в групата от 25 до 54 г. и 55% при 55- до 74-годишните).

През 2016 г. средно малко повече от 15% са се възползвали от финансови услуги онлайн, като най-големият процент е във възрастта 25-54 г. Най-често тук е покупка или подновяване на застраховка.

Купуване, продаване на акции или друг вид инвестиране е извършвано само от 5% от интернет потребителите между 25 и 74 г.