1/4 от хората в България никога не са влизали в интернет

Повече от 1/4 от хората в България никога не са влизали в интернет. Делът им е 26.7%, показва изследване на НСИ за 2018 г. Делът на домакинствата с достъп до световната мрежа у нас обаче продължава да расте и пред изтичащата година той вече е 72.1%, с 4.8% повече от м. г. Най-много домакинства с достъп има в Югозападният район (75.3%), най-малко са те в Северозападния район - 65.2%.

Типичният редовен интернет потребител у нас е млад човек с висше образование. Мъжете по-често сърфират от жените, но разликата между половете не е драстична.

92.2% от младите между 16 и 24 г. използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа. 17.8% от хората между 65 и 74 г. сърфират редовно.

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 64.9 и 62.4%.

89.6% от редовно използващите интернет са с висше образование, 37.7% - с основно или по-ниско.

98.6% от учащите сърфират редовно, а при работещите делът е 80.8%. 45.1% от безработните също често са в интернет.

Най-често хората влизат в нета през мобилния си телефон (56.6% от хората на 16 - 74 г. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 г. 27.5% от лицата са го използвали за сърфиране в интернет.

89.5% от домакинствата с деца имат достъп до интернет при 66.4% за тези без деца.

Най-често хората влизат в глобалната мрежа за общуване и забавление. 53.9% говорят по телефона или провеждат видеоразговори (чрез Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), 51.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). 43% търсят информация за стоки или услуги, 40% ползват е-поща. Всеки трети от 16 до 74 г. (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация за здравето. Едва 3.5% са си записали час при лекар чрез сайт или приложение.

22.2% използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, декларации и други официални документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца. При използването на онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 22.7 и 21.8%.

През 2018 г. пазаруващите онлайн за лични цели достигат 20.8%. Най-активни са хората от 16 до 24 г. и 25-34 г. с относителни дялове съответно 34.9 и 37.4%. Едва 1.8% от хората между 65 и 74 г. поръчва по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 21.9 и 19.6%.

Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували дрехи и спортни стоки, 32.7% са поръчвали стоки за дома, а 19.1% са правили разходи, свързани с пътувания или хотелски резервации. Почти еднакъв е броят на купувалите онлайн билети за различни събития (кино, театър, концерти, спортни събития) и електронно оборудване (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), съответно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет. Най-малко хора са купили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен софтуер и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по заявка) - 3.2%.

Повечето от онлайн потребителите купуват стоки или услуги от търговци от България (87.5%), но немалко пазаруват и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни извън ЕС - 17.2%.

През 2018 г. в изследването е включен модул, чиято цел е да събере данни за способността и уменията ни да защитаваме личната си информация онлайн. Резултатите показват, че от хората между 16 и 74 г., които са използвали интернет през последните 12 месеца:

 57.6% се идентифицират чрез потребителско име и парола при използване на услуги в интернет за лични цели (напр. онлайн банкиране, публични услуги, онлайн пазаруване);

 35.9% използват профила си в социална медия за вход при използване на друга онлайн услуга;

 10.9% прилагат по-сложни и сигурни методи за идентификация като процедури, свързани с използването на мобилен телефон, цифров сертификат, електронен подпис, токен устройство и др.;

 38.4% посочват, че не използват методи или процедури за електронна идентификация, докато сърфират.

Смартфонът е предпочитано устройство за достъп до интернет и през 2018 г. 54.6% използват такъв. От тях:

 55.6% го защитават чрез софтуер като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена, които са инсталирани автоматично или са вградени в операционната система, а 12.8% са инсталирали или са се абонирали за такова приложение;

 33.7% не използват или не знаят дали използват приложение за сигурност и защита на смартфона си;

 76.5%, посочват, че не са претърпели загуба на информация, документи, снимки и други данни в резултат на вирус или други зловредни програми;

 35.5% поне веднъж са ограничавали или отказвали достъп на различни приложения до лична информация, съхранявана на смартфона им (напр. местоположение, списък с контакти, снимки).

На работа:

 38.5% от наетите и самонаетите използват компютър, лаптоп, смартфон, таблет или друго преносимо устройство поне веднъж седмично;

 8% използват друго компютризирано оборудване или машини;

 29.6% считат, че уменията им, свързани с използването на компютри, софтуер или приложения, отговарят на техните задължения, 8.3% посочват, че имат умения, за да се справят с по-трудни задачи, а 2.0% преценяват, че се нуждаят от допълнително обучение, за да извършват служебните си задължения.

Най-често по време на работа лицата разменят имейли или въвеждат информация в бази данни (27.3%), създават или редактират електронни документи (22.9%), както и използват специфичен работен софтуер (напр. за проектиране, анализ на данни, обработване и др.) - 15.2%. Най-малко наети или самостоятелно заети разработват или поддържат информационни системи или софтуер (2.0%).

Резултатите показват, че повече от половината на възраст между 16 и 74 г. (54.9%) не са посещавали курсове или други форми на обучение с цел да подобрят компютърните си умения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн обучение или самообучение са провели 8.4%. По време на работа са се учили от колега, ръководител или ментор 4.5%, а 1.9% са участвали в обучение, заплатено или осигурено от техния работодател.