Свети Митрофан, Патриарх Цариградски, Св. мчци Фронтасий, Северин и др. Мчк Конкордий, св. свщмчк Астий, еп. Дирахийски

Свети Митрофан, Патриарх Цариградски

Свети Митрофан бил съвременник на св. Константин Велики и братов син на римския император Пров. Той управлявал Цариградската църква десет години. Когато Константин Велики видял за първи път св. Митрофан, обикнал го като баща.

Във време на Първия вселенски събор св. Митрофан вече бил старец на 117 г. и като не могъл лично да вземе участие в работите на събора, определил своя викарен епископ Александър за свой представител. Императорът изходатайствал от събора за св. Митрофан названието патриарх. И така, той бил първи цариградски патриарх. При това Константин Велики поканил целия събор да посети болния и престарял архипастир. Когато императорът го запитал кого желае да остави за свой наследник на патриаршеския престол, старецът посочил Александра. След това св. Митрофан казал на александрийския патриарх Александър: "О, брате, превъзходен наследник си оставяш ти!" И взел за ръка архидякон Атанасий, по-късно св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, и го похвалил пред всички. След това предсказание св. Митрофан се простил с всички и подир 10 дни предал душата си богу в 325 година.

Светият наш отец Митрофан живял по времето на Константин Велики* - първия император християнин. Той бил син на римлянина Дометий, произхождащ от царски род. Дометий, наричан още Дометиан, бил брат на Пров, който някога заемал престола на римски император. Бидейки човек благоразумен, Дометий скоро осъзнал лъжата на идолопоклонството, отрекъл се от лъжливите езически богове и повярвал в истинния Бог - нашия Господ Иисус Христос. Тъй като Рим по това време бил изпълнен с езическо нечестие и християните били подложени на жестоко преследване, Дометий, напускайки столицата на империята, пристигнал във Византия с двамата си синове, Пров и Митрофан. Тогава във Византия бил епископ богоугодният и свят мъж Тит и при него заживели Дометий и двамата му синове, обучавани в Христовата вяра и Господния закон и наставлявани в добродетелния живот. Виждайки, че Дометий с цялото си сърце и душа се е прилепил към Христа и е изпълнен с пламенна ревност да се потруди за Господа, епископът го причислил към църковния клир, ръкополагайки го за презвитер. След като наставил Дометий, Тит починал и Дометий приел епископския престол след него, а след смъртта на блажения епископ Дометий светителския престол заел неговият син Пров. След преставянето на Пров на византийската архиерейска катедра бил възведен синът на Дометий и братът на Пров - свети Митрофан, за когото ни предстои да разкажем.

По това време император Константин Велики пристигнал в Тракийската област. Като видял тук светителя Митрофан, императорът от беседата с него се убедил, че той е велик Божий угодник, и много се удивлявал на добродетелния живот на светителя и на неговата премъдрост. Горещо го обикнал и желаейки да се наслаждава на неговите боговдъхновени слова, той го взел със себе си в Рим.

Скоро след това император Константин пожелал да премести своята столица от Рим във Византия. Този град много му харесал както с красотата си, така и с удобното си местоположение. Той се намирал в югоизточния ъгъл на Балканския полуостров на брега на Босфора, протока, свързващ Черно море със Средиземно и Мраморно. Прекрасни пътища по суша и море водели към този град и цялата околна местност изобилствала с различни земни плодове. Всичко това така харесало на Константин, че той решил да пренесе тук столицата на империята. Императорът украсил новата столица с най-прекрасни здания и я нарекъл Новият Рим. Но по името на своя създател града по-често наричали Константинопол, а като резиденция на императорите, той се наричал и Цариград. След като пренесъл столицата на империята във Византия, Константин довел тук от Стария Рим и светителя Митрофан, наричайки го свой отец, и му изходатайствал от събралите се в Никея на Първия Вселенски събор епископи титлата патриарх. Така Митрофан станал първият Константинополски патриарх.

Поради дълбока старост и телесна немощ, самият Митрофан не бил на Събора в Никея. За свой заместник той изпратил своя хорепископ Александър - мъж почтен, свят и стар, положил много усилия в полза на църковния мир в Тракия и Илирия. На Събора той заемал мястото на своя патриарх Митрофан и се противопоставял на Арии.

След завършването на този Вселенски събор благочестивият император Константин Велики убедил всички светители, които били на Събора, да се отправят заедно с него към Константинопол, за да посетят болния патриарх Митрофан, лежащ на смъртен одър. В една от неделите отците заедно с царя дошли при Митрофан и дълго беседвали с него. При това императорът казал на светеца:

- Честнейши отче! Виждам, че ти си изнемогнал от старостта и болестта. И така, моля те, кажи ни, кой е достоен да бъде твой приемник?

На тези думи свети Митрофан с радост в очите отговорил на императора:

- Наистина, чрез твоите уста сега говори Светият Дух. Действително, когато седем дни преди днешния ден размислях за това, Господ ми откри, че след изтичането на десет дни ще напусна този свят. И когато завърша живота си, нека след мене встъпи на престола моят съслужител Александър, който наистина е достоен за избиране и за дара на Светия Дух. След него наследник на престола ще бъде Павел, който сега е четец.

След това, като погледнал към блажения Александър, патриарх Александрийски, му казал:

- Брате! И ти ще оставиш след себе си превъзходен наследник.

И като взел ръката на неговия архидякон Атанасий, произнесъл:

- Ето, този доблестен Христов воин ще бъде наследник след тебе, и не само твърдо ще въстане, заедно с моя брат Александър, против арианското нечестие, но и ще преуспее в големи подвизи, така че него, заедно с мъжествения Павел, ги очакват много страдания.

Така предсказал светецът за бъдещето и десет дни след Господнето откровение починал в мир в четвъртия ден на месец юни, преживял от деня на раждането си всичко сто и седемнадесет години. Сега светецът пребъдва в безкрайния живот, предстоейки пред престола на Великия Архиерей, преминал небесата - Христа, нашия Спасител; на Когото слава во веки. Амин.