Св. Вукол, епископ Смирненски, Св. Доротея, Св. Фотий, Цариградски патриарх

Св. преподобни Вукол, епископ Смирненски

Преподобни Вукол бил ученик на св. ап. Йоан Богослов, който го кръстил и посветил за епископ на град Смирна. В Смирна тогава имало малко покръстени. Сред тоя езически мрак св. Вукол светел като ярко светило. Той се отличавал със своите добродетели, особено със своята благост и кротост.

Преди смъртта си св. Вукол посветил славния Поликарп, също ученик на св. ап. Йоан Богослов, за свой приемник по епископство и тихо се поминал.

В памет на свети Вукол, епископ Смирненски

Божият угодник Вукол се отличавал от младини с незлобие и целомъдрие и бил преизпълнен с Дух Свети.

Всехвалният възлюбен ученик, възлегнал на Христовите гърди, Йоан Богослов, виждайки, че това е опитен в духовния живот човек и достоен, го поставил за епископ на Смирненската църква. Това назначаване било твърде благовременно за християните на Смирна и Христовият светител извършил за тях много полезни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на светило (Мат.5:15). Онези, които стоели в тъмата на заблудите и идолската прелест, той просвещавал чрез небесната светлина и чрез светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, но свирепи и неукротими зверове, които само търсят кого да погълнат (1Петр.5:8).

Преди да се престави, свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп и преминал от временния живот във вечния. След като тялото на светителя било погребано, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било отличително, че лекувала болни.

Св. мъченица Доротея

В третия век, когато християните били жестоко преследвани, живяла в гр. Кесария Кападокийска млада християнка, на име Доротея (виж също Кападокия, бел.ред.). Тя била много красива; мъдростта й удивлявала всички, които я познавали; но особено тя се отличавала с християнски добродетели и с ревност към закона Господен. Тя се отказала от житейските радости и се посветила съвършено на Бога, като се стараела да Му служи с добри дела и праведен живот.

Саприкий, управител на Кападокийската област, повикал на съд Доротея като християнка. Девойката се помолила на Бога, изпросила Неговата всесилна помощ и безбоязнено се явила пред управителя. Той започнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката отговорила, че небесният Цар е заповядал да се покланят само Нему и че тя ще изпълни Неговия закон и няма да се по- кланя на идолите. Управителят я заплашил с жестоки мъчения, ако не се отрече от вярата си.

- Тия мъчения са временни - отговорила Доротея, - а мъките в ада са вечни; ще се спася от вечните мъки, ако не се уплаша от временните.

Управителят заповядал да поставят Доротея на мястото на мъченията, като се надявал, че тя ще се уплаши от мъките и ще се съгласи да се отрече от вярата си, но девойката му казала: "Защо се бавиш и не заповядаш да ме мъчат? Дай ми по-скоро да видя Този, за Когото не се боя да страдам и да умра!"

- А кой е той? - запитал управителят.

- Христос, Син Божий - отговорила девойката.- Къде е тоя Христос?

- Чрез всемогъществото на Своето Божество Той е навсякъде - отговорила Доротея, - а с човешката Си природа Той е на небесата, отдясно на Своя Отец. Повярвай на думите ми, Саприкие, и ще се избавиш от гибелта и ще влезеш в небесния рай!

Виждайки, че увещанията му са безполезни, Саприкий заповядал жестоко да мъчат Доротея.

След това управителят измислил друго средство, за да склони Доротея да се отрече от вярата. В Кесария живеели две сестри - Христина и Калиста, които преди били християнки, но се отрекли от вярата си поради страх от мъчения. За своето отричане те получили от езичниците много пари и живеели в богатство и разкош, сред суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният пример ще подействува на Доротея. Той изпратил при тях девойката, като им обещал богати дарове, в случай че я склонят да се отрече. Доротея прекарала у тях няколко дни и те усърдно я уговаряли да последва примера им. Те й представяли от една страна всички житейски радости, а от друга - мъчителна смърт. "Не погубвай в мъки твоя живот - казвали й те, - спаси се от преждевременна смърт, чуй нашия съвет!"

- По-добре вие чуйте моя съвет - отговорила им Доротея, - покайте се за вашето отричане и се обърнете отново към Христа. Господ е без крайно благ и милостиво ще приеме тия, които искрено се обръщат към Него.

- Какво ще мислим ние вече за Христа? - казали сестрите. - Като се отрекохме, ние изгубихме надеждата си на Него и не можем да се върнем при Него.

- Вие тежко сте съгрешили, като сте се поклонили на идолите - отговорила Доротея, -- но още повече грешите, като се отчайвате и съмнявате в милосърдието на Господа. Той може и иска да изцери вашите рани. Затова Той се нарича Спасител, понеже ни спасява и лекува нашите душевни болести. Обърнете се към Него от цялото си сърце и не се съмнявайте в Неговото милосърдие!

Като чули тия думи, двете сестри с плач паднали при нозете на Доротея и я молили да им помогне със своите молитви. Думите на Доротея пробудили в тях гласа на съвестта и изпълнили душите им с надежда. Те започнали да се молят. Доротея застанала на колене и също молела Бога да приеме тяхното покаяние. "Боже милостиви! - казвала тя, - Ти не искаш смъртта на грешника, а да се покае той и да се поправи. Ти си казал, че на небето ангелите се радват за един каеш се грешник (Лук 15:7-10). Покажи тогава Твоята милост на тия заблудили се овци и, като добър Пастир, приеми ги отново в Твоята ограда!" Сестрите се молели със сълзи и сърдечно съкрушение и Господ чул молитвата и им дарувал сила да докажат на дело своето разкаяние.

След няколко дни Саприкий повикал Доротея и двете сестри. Като отвел Христина и Калиста настрана, попитал ги, дали са склонили Доротея да се отрече от християнската вяра. Сестрите смело му отговорили: "Ние сами сме се заблуждавали, ние сами сме съгрешили, когато поради страх от мъки се отрекохме от Христа. Но Господ ни даде покаяние и ние Го молим да ни прости тежкия грях!"

Саприкий се разгневил, заповядал да вържат сестрите една за друга и ги предал на изгаряне. Те твърдо понесли мъчението и викали към Господа: "Господи Иисусе Христе, приеми нашето покаяние и дай ни прощение!" Доротея с радост гледала на техния подвиг, като им говорела за наградата, която ги очаква на небето. Тъй умрели сестрите и получили мъченически венец. След смъртта на Христина и Калиста Саприкий заповядал жестоко да мъчат Доротея. Подир страшните страдания лицето на мъченицата сияело от неизказана радост. "На какво се радваш?" - казал й озлобеният Саприкий.

- През целия ми живот не е имало за мене по-радостен ден от днешния - отговорила мъченицата. - Бог ми помогна отново да обърна към Него две души, които ти с помощта на дявола бе отвърнал от Господа. За тях сега е голяма радост на небето. Радват се и тържествуват ангелите, апостолите, пророците и мъчениците. Защо се бавиш, Саприкий? Дай ми да се порадвам и аз на небето заедно с ония, с които плаках на земята!

Тогава Саприкий заповядал още да усилят мъченията на Доротея: обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после управителят изгубил надежда, че тя ще се отрече от вярата си и я осъдил на смърт. Когато светата мъченица чула смъртната присъда, радостно извикала: "Благодаря Ти, Господи, че ме призоваваш в Твоя рай и ме въвеждаш в Своя чертог!" Тя била отведена на смърт. Доротея преклонила глава под меча и чистата й душа отлетяла при Господа.

Св. равноапостол Фотий Цариградски патриарх

Свети Фотий се родил в Цариград около 820 г. от богат и знатен род. Баща му се казвал Сергий, а майка му – Ирина, чийто брат бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Родителите на Фотий страдали изповеднически за своето открито иконопочитание по времето, когато византийските императори били иконоборци.

Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките.

Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот.

Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умира в заточение на 6 февруари 891 година.

Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, благодарение на което узнаваме за съчинения на древни свети отци, които той имал под ръка, но до нас не са стигнали. Приснопаметният йеромонах Неофит Рилски е превел от гръцки житие и служба в чест на св. патриарх Фотий. Тази книга е напечатана в Цариград през 1849 година.