Св. Три Светители, Св. Иполит, Св. цар Петър Български, Св. Сергий Къпиновски,Св. Димитър Сливенски

Свети три светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.

Св. Иполит, Римски епископ и мъченик

За римския папа св. Иполит се знае, че бил ученик на св. Ириней Лионски († ок. 200 г.), бил епископ на Рим и станал мъченик.

В 1551 година била изкопана около Рим статуя върху трон с лъвски крака. От дясната страна на седалката била издълбана на гръцки език Иполитовата пасхална таблица и непълен списък на неговите съчинения. Главата и ръцете на статуята били счупени, но гръцките надписи позволили да се отъждестви с Иполита. През IV век Иполит Римски бил вече почитан светец в Рим.

През 1842 година в Париж се получава от Атон ръкописът на "Опровержение на всички ереси" в книги 4-10. От Девета книга, която съдържа съобщения за събитията в Рим, се узнава за личността и житието на св. Иполит.

Той бил бележит учен, многостранен писател, с благороден характер. През време на папа Виктор (189-198 г.) той заемал видното положение на архидякон.

Той умира като римски папа в 235 година на остров Сардиния, където бил заточен от император Максимиан Траканин (235-238 г.). Мощите на св. Иполит били прибрани в Рим през 236 година.

Творенията му се запазили на Изток в гръцки, арабски и грузински преводи, а в Рим те били забравени, както и историята на неговия живот. Много новооткрити негови съчинения в различни преводи и от разни времена изясняват образа на този бележит църковен йерарх.

За неговото мъченичество ние разполагаме само със сведенията на църковното предание. Като узнал името му (Иполит значи конски камък), римският префект извикал: "Добре, нека понесе участта на Тезеевия син, който беше влачен от коне!" Така мъченически завършил своя първосветителски подвиг св. Иполит Римски.

Св. благоверни цар Петър Български

Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил.

Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.

От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочестив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник св. Павел Латърски.

Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.

За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.

От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и пр.

Св. Сергий Къпиновски

Преп. Сергий - основателят на Къпиновския манастир

За този наш светец българските християни знаят малко, тъй като той няма житие. Сведенията за него са достигнали до нас, благодарение на живата народна и църковна памет. Щрихи към светлия образ на преп. Сергий намираме в следните няколко бележки.

"Тази света обител е дала двама светци на нашата родна Църква: преп. Сергий Къпиновски, чийто гроб не е открит, и Св. Софроний Врачански".
Из слово на Великотърновския митрополит Стефан по повод 700-годишнината на манастира, публикувано в "Църковен вестник", брой пети за 1973 г.

"От век на век е преминавало преданието за един от основателите на манастира – преподобния Сергий Къпиновски, просиял тук с праведен живот и народополезни дела. Погребан бил първоначално в манастира, по- късно чудотворните му мощи били пренесени в село Къпиново – в църковния двор".
Из словото на патриарх Максим, произнесено в Къпиновския манастир след светата Литургия на 29 октомври 1972 г., пак там

"Какво знаем за живота на преподобния Сергий Къпиновски, който оставил даже нетленни мощи подир смъртта си, заграбени някога от някакви чужденци?"
Левкийски епископ Партений, "Неделя на всички български светци",  "Църковен вестник", брой 19 за 1972 г.

"Някога в манастирската църква са почивали св. мощи на преподобния и богоносен наш отец Сергий Къпиновски, оросил със сълзи и огласил с топли молитви къпиновските гори. Споменът за него все повече и повече избледнява в народното съзнание. Един турчин се подиграл със св. мощи и веднага полудял. После, доведен от близките му до раклата, получил изцеление и щедро обдарил св. обител. Понеже е на път и често бил нападан и ограбван от кърджалии, братята монаси решили и една нощ с литийно шествие пренесли раклата със светите чудотворни мощи в село Къпиново, като ги заровили в църковния двор. Покойният йеромонах Неофит забил железни скоби върху гроба на светеца. Християни нощем, срещу големи празници, виждали на това място пламъци. В старите български месецослови на 30-ти януари, стар стил, пише: "Преподобнаго и богоноснаго отца нашего Сергия Къпиновскаго". Старите ефимерии из търновските манастири и сега при църковен отпуст споменуват името на къпиновския светец".

Св. мъченик Димитър Сливенски

Св. Димитрий Сливенски е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година. Родителите му били бедни и благочестиви люде - баща му Иван и майка му Комна. След като осем години били бездетни, родил се Димитрий като плод на много вяра и молитва. Поради бедност той останал без образование и бил неграмотен, но поради постоянното посещение на храмовите богослужения и добрата си памет, той пеел прекрасно и наизуст много от църковните песни. След като умрели родителите му бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите-турци. Той останал бездомен и се видял принуден да стане слуга. Бил среден на ръст, но хубавец, та работодателят му правел опити чрез синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи. Димитър смело заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е пострадал изкупително, възкръснал подир смъртта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един прост и обикновен човек. В отговор на тия му думи турчинът силно пламнал от гняв, ударил му плесница и с ругателни думи го изгонил из дома си, без да му плати нищо за дотогавашната работа.

Димитър се зарадвал, че така трябвало да напусне този нечестив дом и се хванал на друга работа, за да изкарва прехраната си. И много често се налагало да влиза в спор с турците по въпроса за вярата - християнска или мохамеданска, което стигало и до представителите на властта. В това време пристигнал нов турски кадия (съдия) от Одрин в Сливен, който според турските закони имал не само съдебна, но и върховна за областта административна власт. Димитър - нарочно бил повикан да прислужва при угощението, което местните бейове устроили в чест на новодошлия. Той бил наклеветен пред кадията, затова когато си свършил работата и се наканил да си отиде, кадията го задържал с намерение да го убеждава и насилва да стане мохамеданин. Димитър в отговор на убеждаванията и обещанията иронично заявил: "Олур ба, ефендим" ("Бива, бе, господин съдия!"). Турците взели сериозно тези думи и веднага един от тях се заловил да навие на главата му бяла чалма, каквато могъл да носи само правоверният мохамеданин. Но Димитър я хвърлил на земята и избягал, защото знаел, че това много ще озвери турците. Гонили го, търсили го по къщите на града, но напразно: Димитър осъмнал в една плевня на село Ичера, гдето прекарал скрит три денонощия гладен и жаден. Най-после го открива собственикът на плевнята, който като узнава станалото, дал му пари, цървули и хляб, и го изпратил на север да се спасява, защото тук за него вече нямало живот...