Св. Савин, Св. Аристовул, ​епископ Британски, Св. Трофим и Тал

Св. мъченик Савин

Св. Савин бел египтянин от град Хермопол и старейшина на града. Във време на Диоклетиановото гонение против християните той се оттеглил край едно далечно село с много други християни и се затворил в една колиба, където прекарвал в пост и молитва. Но един просяк, комуто Савин бил сторил голямо добро, го издал на властта. Както Юда предал Христа, така и тоя бедняк за две жълтици издал своя благодетел. Савин и шестима още християни били хванати от царските войници и отведени на съд. След големи мъки Савин бил хвърлен в р. Нил, където и предал Богу душата си в 299 година.

Свети апостол Аристовул, епископ Британски

Свети Аристовул бил родом от остров Кипър. Той бил брат на свети апостол Варнава, и двамата от числото на 70-те апостоли.

След Възнесението на Господа, той пътувал и проповядвал заедно с апостол Павел, учителя на вселената. Апостол Павел споменава за него в Посланието си до римляните, където казва: "Поздравете верните от дома Аристовулов" (Римл. 16:10), т.е. от дома или рода на Аристовул, тъй като някои от родствениците на Аристовул и Варнава тогава живеели в Рим. Когато Павел писал Посланието до римляните, Аристовул бил заедно с него и затова Павел написал приветствието към родствениците на Аристовул от името на двамата.

Свети Павел поставил много епископи, като ги изпращал да проповядват словото на истината по всички градове и страни. Той ръкоположил за епископ и Аристовул и го изпратил да проповядва в Британия*, при хора невярващи и жестоки.

Тук Аристовул много се потрудил за Христовото благовестие и много пострадал от тези жестоки хора: веднъж го били безмилостно, друг път го влачели по улиците, като се поругавали над него. С една дума, той претърпял от тези хора много страдания и мъчения, докато ги просвети в Христовата благодат и ги научи на вярата в Христа. След това светият апостол ги кръстил, устроил добре тяхната църква, ръкоположил презвитери и дякони и там умрял.

Свети мъченици Трофим и Тал

В град Лаодикия (не този, който се намира в Сирия, а който е в Кария, между малоазийските реки Ликос и Меандър) живеели двама свещеници, братя по плът - Трофим и Тал.

Те били родом от Кария, от град Стратоник. И двамата били мъже твърди във вярата и проповедници на словото Божие. Като искали да обърнат в пътя на спасението душите на заблудените, те водели спорове с елините и непрекъснато изобличавали тяхното нечестие.

Веднъж нечестивите идолопоклонници, като не можели да търпят повече техните изобличения, ги затворили в тъмница.

В това време, при царуването на Диоклитиан и Максимиан, в Кария бил назначен за управител Асклепиодот, който се настанил в град Бофор, намиращ се недалече от Лаодикия.

Началникът на воинската стража в Лаодикия изпратил свои хора при хегемона, за да го известят за двамата взети под стража християнски свещеници и да получат разпореждане как да постъпи с тях. Той получил отговор - да бъдат пребити с камъни.

Но когато извели светите мъченици Трофим и Тал, за да ги убият, множество християни ги обкръжили и ги защитавали от камъните, така че нито един камък не могъл да ги нарани; а обратното - тези, които хвърляли камъните, противно на своето намерение, сами се поразявали един другиго. След като дълго време мятали камъни до изнемогване и видели, че няма никакъв резултат, мъчителите се отказали.

Узнавайки за това, началникът на стражата пуснал двамата светци. А те продължили без страх да учат всички на Христовата вяра и да изобличават неверието на елините.

След известно време градоначалниците отново ги задържали под стража и ги отвели при хегемона в град Бофор. На хегемона казали:

- Ние се опитахме да убием с камъни тези хора, според твоята заповед, но камъните дори не се докоснаха до тях; затова ги изпращаме при теб.

Хегемонът заповядал да повесят светиите и да разкъсват безмилостно телата им с остри железа.

Докато били измъчвани, те със силен глас викали:

- Ние сме християни! Няма да се поклоним на идолите и няма да се покорим на нечестивата заповед на земните царе!

След всички тези мъчения хегемонът ги осъдил на разпятие, като казал:

- Нека да бъдат разпнати, подобно на Този измамник, в Когото вярват.

Извели светиите извън града на мястото, където били приготвени техните кръстове. Те вървели натам с радост, като благодарели и възхвалявали Бога за това, че им е дарувал да умрат с такава смърт и че така с техните страдания се уподобяват на пречистите страдания и на разпятието на Господа Иисуса.

След тях вървяло множество народ - мъже и жени, които искали да видят тяхната кончина. Когато ги довели до кръстовете, някои от християните им донесли малко храна и ги умолявали да вкусят от нея. Като не желаели да огорчат братята си, те вкусили по малко от донесеното, а останалото раздали на наобиколилия ги народ.

След това били приковани с железни гвоздеи на кръстовете и разпнати подобно на Господа Иисуса. Докато висели на кръстовете, мъчениците много говорили на народа, поучавайки го в познанието на Бога и светата вяра.