Св. Наум, Св. Филарет, Св. Стефан Сръбски, Архиепископ Серафим

Православната Българска църква чества днес Св. Наум, Св. Филарет, Св. Стефан Сръбски, Архиепископ Серафим

Житие на св. пророк Наум

Св. пророк Наум живял 700 години преди Рождество Христово. 200 години преди него пророк Йона, по Божия повеля предсказал разрушението на Ниневия за големите беззакония на нейните жители. Ниневитяни се покаяли и всеблагият Господ отменил строгата Си присъда. Но след известно време те пак се развратили. Тогава Господ чрез устата на пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат.

Пророчеството се сбъднало точно. Ниневия, един от най-големите и богати градове на древния свят, била разрушена дo основи и разграбена от враговете. Разливането на р. Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е бил тоя грамаден град.

Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните Божии служители чрез откриване на евангелските обещания.

"Ето по планините са стъпките на благовестника, който възвестява мир – се провиква пророкът. – Празнувай, Юдейо, твоите празници, изпълнявмай оброците си!" (Наум. 1:15).

Пророчеството за гибелта на Ниневия от вода и огън се изпълнило буквално. Обсадена от врагове (Циаксар, Мидийският цар и Набопаласаром, Вавилонски цар около 600 г. пр. Р.Хр.), Ниневия твърдо устоявала на обсадата цели три години. И само разливането на река Тигър, която разрушила градските стени, дало възможност на враговете да влязат в града и да го разрушат до основи, преди ниневитяните да успеят да издигнат нова стена (Наум. 3:14). Ниневийският цар Сарданапал се отчаял за своето спасение и от страх да не бъде пленен, повелил в самия дворец да бъде запален голям огън, събрал всички свои съкровища и изгорил в него себе си заедно със всички наложници. Така се изпълнили грозните думи на Наум и другия велик пророк Исайя (Ис. 30:33).

Освен пророчеството за падането на Ниневия, в книгата на пророк Наум могат да бъдат открити и месиански черти: "Наум изрича, - казва блажени Теодорит, - гибелта на Ниневия, на нейните войски и градове, затова че макар и да се покаяли след проповедта на Иона, те скоро забравили за нея и излезли на оръжие срещу Израил. Но, продължава той, книгата съдържа и следното пророчество за Спасителя: "Подига се против тебе разрушител: пази твърдините, варди пътя, укрепи чресла, събирай сили" (Наум. 2:1. на ц.сл.: "взыде вдыхаяй в лице твое"), та така както на Адам Бог вдъхнал дихание за живот, така и Владиката Христос, възобновявайки този образ, "духна" на апостолите "и им казва: приемете Духа Светаго" (Иоан. 20:22). Затова и под цялото разрушено царство на асирийците в Книгата на пр. Наум ние разбираме властта на дявола, победена от Владиката Христос, а под ликуващия Иуда разбираме вселената, ликуваща за спасението"

Книгата на пророк Наум не се употребява в богослужението на Православната църква.

Житие на св. Филарет Милостиви

Св. Филарет Милостиви по своето голямо милосърдие в Църквата Христова много прилича на многострадалния Иов. Като него и той от висотата на завидно благосъстояние изпаднал в голяма бедност, но поради добродетелния си живот достигнал още по-голямо благоденствие. Роден е в малоазийската област Галатия, но живял в съседната пафлагония, в селото Амния. Наследил от баща си голямо богатство, получил и богата зестра от жена си Теозва, той бил най-богатият човек в цялата област. Притежавал голям, обширен дом, нови, лозя, пчелини, стада едър и дребен добитък, много слуги.

Обхванат от изключително милосърдие към нещастните и бедните, той постепенно раздал всичко, което притежавал, докато довел семейството си до пълна нищета. Бивши негови приятели започнали да го подпомагат с подаяния, за да не гладуват жена му и децата му. На укорите от страна на семейството си той отговарял, че има скрито съкровище, което, като му дойде времето, ще се открие. И ето, заженил се император Константин Багренородни, синът на императора Лев Хазар и императрица Ирина. Според тогавашния обичай били изпратени комисии по цялата Византийска империя, за да съберат най-красивите и най-умните девойки, от които царственият кандидат ще си избере бъдещата съпруга. Изборът паднал на Мария, внучката на Филарет от сина му Йоан – рядка по красота, скромност и мъдрост девойка. Тогава цялото семейство се преселило в столицата Цариград, където получило и къщи, и състояние далеч по-голямо от раздаденото на бедните. Така всещедрият Бог пребогато изплатил дадения на Неговите "по-малки братя" "заем". Милосърдният св. Филарет най-после открил на семейството си скритото съкровище, за което говорил по време на своята бедност.

Но и сега, като богат дядо на царицата, той поискал да му отделят от общото семейно притежание неговата част и всичко раздал на бедните, без да мисли за своите лични нужди. Не приемал дворцово облекло и служебни санове, а искал да му викат както дотогава Филарет Амниатски. Усетил края на живота си, той се прибрал в един цариградски манастир, Радолфия, където предварително изкопал гроба си. Преди да настъпи смъртта му, той в молитвено пророческо видение предсказал бъдещето на своите мъжки и женски внуци, като библейският патриарх Яков, и предал Богу дух на 90-годишна възраст. Така над него се сбъднали думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани!" (Мат. 5:7).

Свети Стефан, цар Сръбски

Свети Стефан Урош бил син на прочутия сръбски владетел Стефан Душан, който, като обединил под своя власт почти всички сръбски земи и завоювал няколко области, принадлежащи на гръцкото царство, се провъзгласил за цар на сърбите и гърците. Той се родил от брака на Душан с Елена, сестрата на българския цар Александър Асен. Детството му преминало във времето на най-усилената дейност на баща му. Като приел царската титла в 1346 г., Стефан Душан се увенчал заедно със съпругата си с царска корона, а сина си Урош, който тогава бил само на десет години, увенчал с княжеска корона. Така от ранно детство Урош станал "младият" крал прозвище, което му останало завинаги. След смъртта на своя баща, която последвала в 1355 г., Стефан Урош получил на осемнадесетгодишна възраст царската корона и трябвало да приеме под свое управление обширното сръбско царство. Това дело било твърде трудно. Сам Стефан Душан, за да управлява многобройните области с разнородно население (сръбско, българско, албанско и гръцко), ги давал във властта на велможи, които по гръцки обичай получавали от царя различни титли кесар, деспот и други. Те, ползвайки се с почти пълна самостоятелност, можели да оказват съпротива срещу царя и била необходима твърдата ръка на Душан, за да ги държи в подчинение.

Младият му приемник по природа се отличавал с телесна красота, душевна кротост и простота на ума. Да управлява обширната държава, му било трудно. По примера на баща си, той трябвало да управлява чрез посредничеството на велможите, но той нямал твърд характер и умения, за да ги държи в необходимото подчинение. Управниците на различните области започнали да ръководят по своя воля, а не по указанията на царя. Особена сила в държавата получили велможите Марняновичи, братята Вълкашин, Углеша и Гойко. Вълкашин първоначално получил от царя титлата кесар, а след това и сръбски крал, така че от свое име пишел и кралски грамоти. Стефан Урош нямал действителна власт, задоволявал се само с титлата цар. Наложило му се да изпита много скърби, нужди и унижения, но той понасял всичко с кротост. Но това не било достатъчно на честолюбивите велможи: те искали напълно да го отстранят. Към това се стремял най-вече крал Вълкашин, поддържан от братята си. Урош, лишен от власт, живеел последователно в различни сръбски градове и области; по едно време живеел при княз Лазар, управляващ, подобно на Вълкашин, отделна област, Поддунавската, но отнасящ се доброжелателно към Урош.

Външно и Вълкашин показвал доброжелателност към него и се стараел да успокои все още живата му майка Елена, останала вдовица след Стефан Душан, която се страхувала за съдбата на сина си. Желаейки да засвидетелства своето разположение към Урош, Вълкашин веднъж го поканил заедно с него на лов в планинската страна близо до Косово поле. По времена този лов Вълкашин намерил възможност предателски да го убие. През нощта тялото му било положено тайно в новата гробница при храма "Успение на Пресвета Богородица", близо до замъка Петрич, нерядко служещ за местожителство на сръбските владетели. Вълкашин казвал, че Урош е изостанал някъде по време на лова и че той не знае къде се намира. Поразена от скръб, майка му Елена и съпругата Анна взели всички мерки за търсене на изгубилия се цар, но напразно. Но няма тайна, която да не се открие. Разпространили се слухове за нощното погребение на някого в църквата "Успение Богородично" близо до Петрич.

Когато снели плочата от гробницата, видели тялото на невинно загиналия страдалец, цар Стефан Урош. Майка му и съпругата му, и всички, които били там, горчиво оплакали починалия и тържествено, по царски, извършили обреда на погребението в същата църква. Стефан Урош бил последният сръбски цар и последният владетел от рода на Неманичите.

Светите мощи на цар Стефан Урош дълго почивали в този храм, където бил погребан, но по-късно поради опасения от поругание от страна на мюсюлманите, били пренесени от православни сръбски преселници от Турция в Австрийски Срем, в манастира Ясак. Подобно на всички сръбски владетели, Стефан Урош построил за спасение на душата си манастира "Рождество Богородично" в град Скопие. Църковната служба на Стефан Урош го възпява като светец, който "от младостта си бил предан на Господа, бащински успокоявал вдовици и сираци, умирявал враждите и утвърждавал мира, милвал бедните, защитавал обидените".