Св. Георги Хозевит, Св. Домника дякониса, Св. Иулиан и Василиса, Св. Григорий, епископ български

Св. преподобни Георги Хозевит

Именитият отшелник и чудотворец преп. Георги се родил на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Хераклид в лаврата Каламон (Тръстикова) на река Йордан, но понеже бил твърде млад, изпратили го в Хозевския манастир* при Йерусалим. Там с молитва излекувал изсъхналата ръка на своя игумен и отново се завърнал в Каламон, където водил строг монашески живот заедно със своя брат и извършил големи чудеса, между които и възкресението на един мъртвец. След смъртта на игумена той отново отишъл в Хозева, гдето също просиял с много чудеса. При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. бил взет в плен, но след това го освободили.

Преподобни Георги Хозевит починал в 625 година. Неговият ученик Антоний написал неговото житие. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири с редки топографически и летописни сведения.

* Хозевският манастир (the monastery of Hozeva) се намирал в дива местност в пустинята Хузив или Хозева, между Йерусалим и Йерихон, вдясно от голям път, по който обикновено преминават поклонници от Светия град за Йордан. Манастирът възникнал през V век. През VI-VIII в. монашеството тук процъфтявало особено много. Манастирът бил вече наречен Лавра и се славил със строгия живот на подвижниците в него. През XII в. манастирът все още съществувал, но след кръстоносните походи опустял и бил разрушен. В края на XIX в. манастирът бил възстановен, в памет на св. Георги Хозевит, и е действащ и до днес.

Св. преподобна Домника

През време на император Теодосий Велики (379-395 г.) и на патриарх Нектарий (381-397 г.) в Цариград пристигнала от Картаген благородната девица Домника заедно с приятелката си Мавра и трите им прислужнички. Петте девойки били езичници и всички силно желаели да се покръстят. За тях получил Божие внушение светият патриарх. Затова той не само извършил св. Кръщение над тях, но и ги посветил за дякониси. А император Теодосий Велики, който палагал старания да отслаби езичеството и който покровителствал християнстовото, им подарил земя край брега на морето зад чертите на града. Там Домника и Мавра построили два манастира, които станали школи за млади християнки.

С пламенна ревност преподобна Домника се предала на аскетически подвизи, като изнурявала тялото си със строг пост и усилен труд, и достигнала до високо духовно съвършенство, осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. Тя лекувала болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии, събуждала мисли за вечността дори в лекомислените жители на безгрижната столица.

Св. Домника доживяла до дълбока старост, узнала предварително деня на собствената си смърт и умряла през време на няколкомесечното царуване на Лъв († 474 г.).

Свети мъченици Иулиан и Василиса

Свети Иулиан се родил в египетския град Антиноя в семейството на знатни и богати родители. Младият човек обикнал чистотата на девството и пожелал да го запази до края на дните си. Той го положил за основа на всички останали добродетели и като четял прилежно и изучавал Божествените книги, живеел в страх Божий. Иулиан изучил и елинската мъдрост, и християнското учение, запознал се със светската философия, овладял добре и Божественото Писание. Когато навършил осемнадесет години, родителите му започнали да го принуждават да встъпи в брак, тъй като бил единствено дете и желаели да продължи рода им. Иулиан отказвал под всякакъв предлог. Когато родителите и близките съвсем му досадили със съветите и молбите си, принуждавайки го да се ожени, целомъдреният младеж поискал една седмица за размисъл. Той я прекарал в пост, молитва и сълзи, като денем и нощем молел Бог “по който начин Му е угодно” да запази непорочно девството, което Му бил обещал. На седмия ден, изнемогнал от пост и молитва, легнал през нощта и заспал. И ето, насън му се явил Господ, Който го утешил и ободрил с думите:

Изпълни без страх волята и съветите на родителите си, защото ще вземеш жена, която няма да накърни целомъдрието ти и няма да те отлъчи от Мен. Нещо повече, заради теб, и тя ще поиска да остане девица и Аз ще приема и двама ви като девственици в небесните Си обители, защото по вашия пример не един младеж и девойка ще запазят целомъдрието си и ще наследят небесното царство. Аз ще съм неразделно с теб, ще обитавам в теб и ще побеждавам всички твои телесни въжделения и плътски страсти. Девицата, с която ще те свържа в брак, ще направя такава, каквато искам. Ще направя тъй, че и тя да пожелае да следва доброто ти намерение и вие двамата ще Ме видите в приготвения за вас чертог заедно с ангелските ликове и с безброй девственици от двата пола, които природата е разделила, а вярата в Мен съединила, и чиито подражател ще бъдеш.

Като казал това, Господ докоснал Иулиан с думите:

Не бой се и нека сърцето ти да крепне!

Така ободрен и утешен от божественото видение, благородният момък станал от сън и рекъл:

Благодаря Ти, Господи Боже, Който изпитваш сърцата, че си пропъдил далеч от мен сладостта и утехите на света и обещаваш да бъдеш пазител на чистотата ми и мой помощник. Твърдо вярвам, че Ти ще ми дадеш каквото “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало”, онова, което си приготвил за ония, които Те любят. И тъй, като ме сподоби да вървя по Твоя път, моля Те, самият Ти да бъдеш за мен добрият път, както за всички, които обичат чистотата. Ти знаеш, Господи, че от деня на раждането си до този час, в който благоволи да ме призовеш, съм обичал и желал единствено Теб. Затова затвърди дадените от мен обещанията и ги приведи в действие.

Момъкът излязъл от спалнята и заявил на родителите си, че е съгласен да изпълни желанието им и да се ожени. Те се зарадвали и веднага започнали да търсят подобаваща по знатност и богатство девица. Накрая намерили такава в лицето на Василиса, която се отличавала с красота и добродетели и била едничко чедо на своите родители. Двамата с Иулиан се венчали. След брачния пир, когато въвели младоженеца и булката в спалнята и те останали сами, девицата усетила необикновено благоухание, сякаш от градина с лилии, рози и други благо-уханни цветя. Учудена, тя казала на младоженеца:

Какво е това, господарю мой? Сега е зима, а аз усещам благоухание на цветя, сякаш е пролет и изпитвам такава наслада, че за нищо друго не искам да мисля.

Тогава блаженият Иулиан казал:

Благоуханието, което усещаш, не е обикновено, то иде от Христа, Който обича чистотата и дарява вечен живот на ония, които запазят девството си. И тъй, ако искаш да спазим Христовите заповеди и да угодим на Господа, възлюби Го с цялата си душа и да останем заради Него в непорочно целомъдрие. Ще бъдем Негови избрани съдове в настоящия век, за да се възцарим с Него в бъдещия и никога не ще се разделим.

Блажената невеста му отвърнала:

Има ли нещо по-важно от спасението, което, ако запазим целомъдрието си, ще получим, заедно с живот вечен? Вярвам ти и ще живея с теб в целомъдрено девство до кончината си, за да получа наградата от Христа, Моя Господ.

Щом казала това, блаженият Иулиан паднал ничком на земята, поклонил се на Бога и издигнал глас към Него:

Утвърди, Господи, Твоето дело в нас!

Св. Григорий, епископ български

Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Предполага се, че това навярно е бил "презвитер и монах Григорий, клирик на Всички български църкви", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач.

Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за епископ Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след смъртта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „Св. София" дори имало малък престол, посветен на него.
Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.