Защо Русия не иска да даде на Япония нито педя земя от Курилите?

В глобалната мрежа плава забавна рисунка: малко момче е седнало в още по-малка каручка и държи на дълга пръчка вързан с конец гол кокал пред впрегнатото куче. Това е образното състояние на руско-японските отношения - момчето символизира Русия, бягащото пряко сили куче е Япония, а недостижимият кокал са четири острова от Курилската верига.

Малка справка припомня, че Курилските острови са от вулканичен произход, спускат се на югозапад от полуостров Камчатка в продължение на 1200 км към Япония, отделяйки Охотско море от Тихия океан. Те включват 20 големи и повече от 30 по-малки острова с обща площ 15 600 km2. По силата на договорите след Втората световна война те са част от руската Сахалинска област. Различни източници сочат, че няколко острова са обитавани от 10 - 17 хиляди души.

„Голият кокал” пред кучешкия впряг включва островите Кунашир, Итуруп, Шикотан и островната група Хабомаи, като тяхната площ е почти 1/3 от общата площ на Курилите. От Кунашир до Япония има само 12 км разстояние.

Едва през 2006 г. руското правителство взема решение за развитие на Курилските острови с гарантирани държавни инвестиции в инфраструктурата, социалното и здравно обслужване на населението, промишлеността. На заселниците се отпускат заеми, предлагат им се обезщетения и различни привилегии. На по-големите острови като Кунашир, Итуруп и Парамушир възникват малки селища с добре развита инфраструктура. На по-малките са създадени гранични застави или метеорологични станции, базирани са отделни гранични застави и военни поделения.

От 2013 г. правителството на Япония и конкретно премиерът Шиндзо Абе полагат неистови усилия да стъпят законно поне на два от изброените четири острова, като предлагат съблазнителни условия за съвместна икономическа дейност, но това все не се случва. Москва постоянно дава надежди на Токио, но после ги размива в дипломатическа реторика. Често обаче припомня, че това ще е опасен прецедент за преразглеждане на мирните договори след Втората световна война.

Защо все пак Москва не е съгласна японец да стъпи на някой от четирите острова като на японска земя?

На видимо място изпъква прословутият руски национализъм. Каквато и да е отстъпка да се направи на Япония, руското общество ще я посрещне изключително враждебно. Там битува максимата „Никому нито педя руска земя”. Това дори беше предложено да влезе в Конституцията.

На второ място са икономическите мотиви. Например източници твърдят, че вулканичните острови са богати на химичния елемент рений, използван в производството на двигатели за свръхзвукови самолети.

Там се срещат топли и студени течения, които благоприятстват развитието на планктона, като в резултат са налични огромни запаси от риба.

Русия обаче си направи поучителни изводи от тежките социалнополитически сътресения през миналия век и може да се съгласи на всякакви компромиси, но не и в сферата на сигурността. Някои от мерките се вземат „за всеки случай”, защото съюзниците се отмятат и дори стават врагове, природните ресурси се изчерпват, идват непредвидени икономически и природни катаклизми... Изобщо понякога „палачинката сама се обръща в тигана”.

Преди всичко островите имат стратегическо значение. Пълният контрол върху тях защитава Охотско море („Руското езеро”) от евентуално нахлуване на неприятелски подводници. Островите гарантират постоянен достъп до Тихия океан на руските военни кораби и подводници, базирани във Владивосток, благодарение на пролив Екатерина между Кунашир и Итуруп, който не замръзва през зимата. Japan Business Press признава, че това не позволява на САЩ да блокират базата на руския Тихоокеанския флот – незамръзващото пристанище Владивосток.

Четирите острова са идеално място за разполагане на американски ракети, съобщи японското издание Japan Business Press (5.2.2019 г.) Особено подходящ бил остров Итуруп, който е на добра позиция да пресреща ракети от Северна Корея към САЩ.

Изданието изтъква, че Итуруп трябва изобщо да бъде интегриран в американската система за противовъздушна отбрана, която защитава Европа от Иран.

Освен това изданието допуска, че разполагането на средства от противовъздушната отбрана на САЩ ще позволи много по-бързо проследяване на изстрелването на руски ракети от Охотско море.