Защо им е на рускините да празнуват 8 март?

В Русия и още няколко държави, главно от бившия "социалистически лагер", 8 март се отбелязва като Международен ден на жената. В СССР 8 март придобива своята съвременна окраска чак през 1966 г., след като Президиумът на Върховния съвет го обявява за неработен ден. С времето първоначалният революционно-политически нюанс на 8 март избледнява и руснаците вече го помнят главно като "Ден на жената", уточнява московската редакция на Радио Свобода.

Пред медията известният руски психолог Олга Маховская припомня, че 8 март принадлежи към "онези дежурни празници, за които хората вече са забравили защо се празнува".

В Русия жената престана да бъде "жена-ударничка", смени се моделът на женското поведение. И бих казала: оптимистичният колективизъм се трансформира в песимистичен индивидуализъм. Защото съвременната рускиня се чувства изгубена, ненужна - и в обществото, и в личностен план. И в този контекст празникът изглежда като вариант на психологическо "насилие сред цветя", мимози и лалета. Защото си длъжна, защото си длъжен да отдадеш дан на традицията! И това става не защото си различна, умна, красива и успешна, а защото така се прави, винаги така се прави. Традицията винаги провокира скепсис, коментира Маховская.

Мисля, че съвременната рускиня живее в състояние на някаква шизофрения. От една страна тя е силно повлияна от индустрията на блясъка, на козметичната и парфюмерийната промишленост - изискванията към външния вид днес са доста високи. А за рускините винаги е било важно да изглеждат добре! От друга страна съвременната идеология на Кремъл предпоставя жената да се труди както в съветските времена. А младите жени днес много добре знаят, че не искат да се бъхтят като техните майки и баби. Те видяха и разбраха, че това не се възнаграждава - отива си и красотата, и здравето. Просто така си минава животът, без никакви радости. Ето защо в постперестроечното време се промени и моделът на женско поведение, казва Олга Маховская.

Според нея и до днес са актуални трите архетипа на руската жена, дефинирани от културолога Юрий Лотман: жената-героиня, ударничката, която отстоява обществените интереси - тя е "ехо" още от патриархалните времена, днес просто е мимикрирала в businesswoman; вторият типаж е на куртизанката, която успява да заплени мъжете и да ги използва за своите интереси; третият архетип е на "нещастната жена", която живее и умира с нагласата, че "всичко отива на зле" - днес тя само изглежда амбициозна, очакваща някаква позитивна промяна, която ще дойде отвън, но всъщност е с ниска самооценка и нещастна.