Защо Япония досега се проваля в дружелюбната си политика към Русия

„Новият подход” на японския премиер Шиндзо Абе към отношенията с Русия напълно се провали, пише професорът по политология от университета „Темпъл” Джеймс Браун в статия за изданието Nikkei Asian Review.

Според Браун, стратегията на Абе показва, че никакво сближение с Москва няма да доведе до връщане на Япония на някой от островите в Южните Курили, които Япония счита за свои северни територии.

На 19 май в Япония е публикувана нова стратегия за външна политика („Дипломатическа синя книга на Япония”), в рамките на която позицията на Токио в териториалния спор с Русия е значително втвърдена, пише Браун.

За разлика от миналогодишната версия, в новата стратегия „северните територии” са обозначени като „суверенни острови на страната” (става дума за островите Итуруп, Шикотан, Хабомаи и Кунашир.)

Освен това в документа се потвърждава, че статусът на четирите южни курилски острови трябва да бъде определен преди подписването на мирен договор между Япония и Русия.

Както отбелязва Браун, връщането към по-твърда позиция означава признаване на крах на стратегията на Шиндзо Абе, насочена към сключване на сделка за получаване на два от спорните острови.

Намеренията на японския премиер бяха очевидни, пише Браун: през ноември 2018 г. Япония и Русия сключиха споразумение за иницииране на мирни преговори на основата на съвместната декларация от 1956 г., обещаваща предаване на Япония на островите Хабомаи и Шикотан след подписването на мирния договор.

За да склони Владимир Путин да сключи сделката, Абе 11 пъти посети Русия в периода 2013 - 2019 г., а също така предложи цял ред бонуси, сред които влизаха програма за икономическо сътрудничество от 8 точки и обещание да не се допускат американски военни на предадените острови.

Освен това Япония не започна активно да взема участие в изолацията на Русия след анексията на Крим през 2014 г. и беше единствената страна от G7, която не изгони руски дипломати след отравянето на Сергей Скрипал през март 2018 г.

Независимо от всичко това, Русия не отиде на сближение, а дори втвърди своята позиция, пише Браун. По време на своята визита в Осака през юни 2019 г. Путин отказа да следва договореностите от 1956 г. Дори в Русия беше предложена поправка в Конституцията - че е недопустимо да се отчуждават "руски територии".

В допълнение към всичко това Русия премести официалния край на Втората световна война от 2 на 3 септември, което също се приема като недружелюбен акт, понеже СССР приемаше 3 септември за ден на победата над Япония.

Според Браун, неспособността на Абе да постигне прогрес в териториалния спор доказва, че не са прави японските политици, надяващи се на възможността за сделка с Русия, само ако Токио демонстрира стремеж към компромиси.

Както пише авторът, истината е, че Русия не възнамерява да отдаде нито една педя спорна територия. Япония не представлява военна заплаха и вече има икономически връзки с Москва. Освен това предаването на територии би възмутило руското общество, приемащо Курилите по право принадлежащи на Русия.

Браун също така отбелязва, че запазването на териториалния спор е полезен дипломатически лост за Москва: периодически затопляйки надеждите на Япония и започвайки преговори, Русия може да удържи Токио от недружески ходове и да я подтиква към отстъпки.

Обобщавайки, Браун пише, че следващият японски премиер трябва да се поучи от грешките на Абе. Според автора, Япония трябва да съблюдава верността на принципа за своя суверенитет над четирите спорни острова.