Защо французите за пореден път отхвърлиха крайната десница

Французите за пореден път заявиха, че не желаят крайно десните да бъдат на власт. Те им дадоха голяма победа на общоевропейските избори и на първия тур на френските парламентарни избори. Но когато се стигна до наистина важния вот, както при президентските избори, те се отдръпнаха от ръба, коментира Хю Скофилд за Би Би Си.

Това неочаквано поражение, в резултат на което "Национален сбор" се класира на трето място (с около 150 места, въпреки че преди седмица прогнозите бяха, че ще спечелят около 300), се обяснява с факта, че избирателите се явиха масово, за да ги спрат.

Партията ще твърди - и донякъде това твърдение е вярно - че този резултат е бил възможен само защото другите партии са се обединили, за да надхитрят системата. Те изтъкват, че разнородните леви партии изведнъж забравиха различията си, за да сформират нова коалиция срещу "Национален сбор". След това същото направиха и левицата, и макронистите.

Въпреки това фактът си е факт. Повечето хора не искат да виждат крайната десница, било защото са против нейните идеи, било защото се страхуват от вълненията, които неизбежно ще ги доведат на власт.

Но ако Жордан Бардела не стане следващият министър-председател на Франция, кой ще е?

Това е голямата неизвестна. И отговорът на този въпрос може би няма да е налице веднага.

През последните напрегнати седмици се случи нещо, което промени самата същност на френската политическа система. Както казва Ален Дюамел, ветеран в изборите от времето на Шарл дьо Гол, "днес вече няма една доминираща партия".

"Откакто Макрон дойде на власт преди 7 г., преминаваме през период на деконструкция на нашите политически сили. Може би сега започваме период на реконструкция", казва той.

В момента има множество политически сили: три основни блока (ляв, крайно десен и центристки) и дясноцентристки. В рамките на тези блокове има конкуриращи се тенденции и сили.

Тъй като нито една партия не е в състояние да вземе превес в Народното събрание, дългият период на преговори, целящи формирането на коалиция, е неизбежен. Далеч не е ясно как ще бъде сформирана тя, като се има предвид взаимната неприязън, изразена досега от различните потенциални съюзници.

Но можем да бъдем сигурни, че след напрежението от последните седмици президентът Макрон ще призове за период на помирение. Този период ще обхване Олимпийските игри и лятната ваканция, което ще позволи на французите да се възстановят.

Междувременно той ще назначи човек, който да води преговорите и да установи контакт с различните страни. Дали това ще бъде някой от левицата? Центрист? Политически аутсайдер? Не знаем.

Но това, което изглежда сигурно, е, че Франция върви към парламентаризъм.

Властта ще премине от президента Макрон към този, който оглави новото правителство.

Дори ако той успее да назначи центрист за министър-председател (което далеч не е лесно, предвид силата на левицата), този човек ще упражнява властта независимо и въз основа на парламентарна подкрепа.

Фигурата на Макрон, който няма изгледи да се кандидатира отново през 2027 г., ще намалее.

Загубена ли е кандидатурата на Макрон? Съжалява ли той за прибързаността си да свика предсрочни избори? Готов ли е да направи крачка назад?

Можем да сме сигурни, че Макрон не гледа на това по този начин. Той ще каже, че е свикал вота, защото ситуацията е била напрегната; че е внесъл яснота в политиката, като е предложил на Националното събрание по-справедлив дял от местата в парламента, предвид широката им подкрепа; и че залогът му, че французите никога няма да доведат крайната десница на власт, се е оказал правилен.