Войната дойде и в Питер. Мобилизиран адвокат загина на фронта при Лисичанск, хвърлили го на война без подготовка

Попълненията в армията, събрани в рамките на разпоредената от Владимир Путин частична мобилизация в Русия, започнаха да търпят загуби буквално дни след получаването на повиквателните, а съобщенията за смърт, „похоронките“, както ги наричат на руски, които досега летяха към Якутия и Бурятия, вече пълнят пощенските кутии на Москва и Санкт Петербург. Такъв е случаят с юриста от Петербургската адвокатска колегия Андрей Никифоров, чиято похоронка пътувала до близките му по-дълго, отколкото той от мобилизацията до смъртта си.

Андрей заминал на фронта от Санкт Петербург, разказва руското издание „Фонтанка“. Израснал в голямо семейство, заобиколен от братя и сестри. Завършил Държавния университет по водни комуникации (Университета на морския и речен флот на името на адмирал Макаров). Не се скатал от казармата и след дипломирането си заминал в армията. Уволнил се със званието „ветеран от военните действия“ – като наборник служил в Чечения.

За годините от уволнението до това лято, когато навършил 40 години, станал баща, поработил в отделна за убийства на петербургската криминална полиция, напуснал органите, учил и влязъл в дебрите на правото. Указът на руския президент за частична мобилизация го заварила като адвокат в Невската адвокатска камара в Санкт Петербург. По всички първоначално обявени критерии нямало причина да призоват прехвърлилия 35 години Никифоров на фронта. На 22 септември обаче призовкар почукал на вратата му с повиквателна.

„Аз я подписах, него го нямаше. Честно казано, тогава дори не знаех, че е възможно да не подпиша “, разказва пред Фонтанка сестрата на Андрей. Гражданската му съпруга се опитала да го разубеди, но на другия ден адвокатът се явил във военната комендатура, където му казали „годен“. Още същия ден затворил адвокатската си кантора, спрял статута си на адвокат и на 24 септември заминал за Виборг. Успял да изпрати и снимка от полигона за обучение, която се оказала и последната му фотография.

Близките на Андрей Никифоров били убедени, че в следващите три седмици юристът ще е в Каменка на обучение. Толкова, казали, щяло да отнеме подготовката преди изпращане на фронта за участие във войната, която Кремъл продължава да нарича специална военна операция. Подготовката била задължителна, а депутатите и военните казват, че траела от две седмици до месец, някои дори казват – два.

Минали само три дни. Толкова останал мобилизираният в центъра за обучение. На 2 октомври се обадил на близките си, но вече не от своя номер, а някъде от Белгород на границата с Украйна, където бил от няколко дни. Изпратил на семейството си с куриерска служба паспортите си – своя и на момчетата, с които го мобилизирали, за да ги раздаде на роднините, чиито контакти са в документите. Не казал защо го прави.

Два дни по-късно, на рождения ден на дъщеря си, позвънил отново. Не споделил никакви подробности. Казал само „някъде в полето сме, на палатки и на сухи дажби“ и обещал да се обади отново, когато има възможност.

Завчера предишната съпруга на Никифоров, чиито контакти били в досието му във военното окръжие, получила известие. В документ, подписан от военния комисар на Приморския окръг с дата 12 октомври, се съобщавало, че редник Андрей Никифоров е мъртъв от пет дни: „Почина на 7 октомври при изпълнение на задачи по време на специална военна операция на територията на гр. Украйна, ДНР и ЛНР”. Доколкото семейството е успяло да разбере, техният баща, съпруг и брат е загинал някъде край Лисичанск, на повече от 200 километра от Белгород. Обстоятелствата не са им известни.

„Смъртта е настъпила по време на служба и е свързана с изпълнение на задълженията по военна служба“, се казва в съобщението. Тъй като в „похоронката“ била сгрешена, семейството се надявало до последно, че са убили някой негов съименник. Обаждането на районния военен комисар, който съобщил, че след три дни тялото ще бъде доставено от Ростов в Санкт Петербург сложило край на надеждите.

В четвъртък семейството търси място на гробището, където да погребат Андрей. Първо мислели за Ковалевското гробище, където почиват родителите му, но според „Фонтанка“ близките щели да предпочетат Белоостровското гробище, което им предложили военните. Казали им, че ще го погребат с почести. „На място, където са погребани загиналите военни. Добър парцел, теренът е сух.“

Никифорови още не са раздали всички получени паспорти – шест, освен неговия. Единия вече го дали на близките, и техният човек не се бил обаждал от 4 октомври и нямало никаква информация за съдбата му.

Първите уведомления за загинали мобилизирани пристигат и в Южен Урал.

Сайтът 74.ru от Челябинск също пише за първите „похоронки“, които получават близките на „частично мобилизирани“, само в района на областта вече имало четири или пет подобни случая. Загиналите от района на Южен Урал били взети в армията на 29 септември.

„На мен ми каза, че отива, защото му връчили повиквателна, а в окръжието днес ми казват, че бил отишъл доброволец. Юнак беше, разбира се, с болка и гордост разказва Владимир Василевич, баща на загиналия в Украйна Антон Борисов. Казармата си я кара в Задбайкалския край, беше заместник-командир на взвод в автомобилен батальон. Мен едно нещо само ме смущава: едно показват по телевизора, дрънкат, а те по същество нямаха никаква подготовка.“

Антон, както и Андрей от Санкт Петербург, в междинната точка в Свердловск останал само две нощи, после го откарали заедно с другите мобилизирани в Ростовска област. На 2 октомври звъннал на баща. „Тате, засега няма да звъня, утре ни мятат. Аз му викам – как така ви мятат? А той ми казва – ей тъй, на. И аз бях в шок.“

За гибелта на Антон и още четири мобилизирани от Южен Урал се разбрало на 13 октомври. В „похоронките“ пишело само: „Загинал при изпълнение на задачи в хода на специалната военна операция на териториите на Украйна, ЛНР и ДНР.“ „Ето ти, вместо „тате“, въздиша бащата на Антон.

Последната снимка на Тимур, запазена в телефона на вдовицата му Мария.

Друг от загиналите, мобилизираният Тимур Ахметшин, живеел в Пентагона, така наричат кварталчето от пет многоетажни блока. 35-годишният Тимур оставя след себе си жена и син първокласник. Казали снощи на детето, цяла вечер плакало. Днес чичо Рома, родният брат на Тимур, го завел да му купи в магазина „чупа чупс“. На „тържественото“ изпращане на мобилизираните, в стил заминаване на фронта през Втората световна война, познат от лентите на Мосфилм, под звуците на „Прощаване на славянката“ и „Варшавянка“ местните репортери правили снимки – на първа страница на местния „Горницкая правда“ е Тимур.

Вдовицата на Тимур е убедена, че мъжът й е хвърлен на фронта без никаква подготовка. „Остават въпросите как се получи така, че им обещаваха два месеца подготовка, а в крайна сметка заминава човекът и след седмица го връщат обратно ето така. Никой не може да ми отговори на този въпрос“. Съобщението за гибелта му го връчили на 13-ти, пишело, че е загинал на 8 октомври, днес чака тялото му. Казала, че иска да го види, но ѝ отговорили „в прозорчето ще го видите, като се сбогувате“.

Местните власти казват, че няма да оставят близките на загиналите в този тежък за тях момент и ще им дадат по 1 милион рубли, близо 30 хиляди лева, ще има компенсация и от държавата.