Вместо извинение от Турция - оценка за превода на Чавушоглу

„Неотдавнашна реч, в която министърът на външните работи се позова на предишен разговор с българския външен министър относно промените в Закона за вероизповеданията в България и международните норми, е неправилно и погрешно преведена, интерпретирана и изкривена в българската преса“.

Това посочва в писмено изявление говорителят на турското външно министерство Хами Аксой по повод твърденията на министър Мевлют Чавушоглу за намесата му в процеса на поправките на българския Закон за вероизповеданията. Изявлението на Аксой е публикувано на 1 април в късния следобед първо в Анадолската агенция, а след това и в агенция IHA, препечатано е и в други медии.

В текста той подчертава, че „някои злонамерени кръгове са избрали този начин, за да навредят на турско-българското приятелство“. „Но приятелството ни с България е основано на здрави основи и няма да бъде провалено с подобни игри“, посочва Аксой.

„С България имаме много близки и добри отношения. Нашите сънародници в България придават особена стойност на отношенията ни. Като съседни, приятелски и съюзнически държави, Турция и България държат на принципа за ненамеса във вътрешните си работи“, пише говорителят на Чавушоглу. Той подчертава, че е естествено външните министри на двете страни да водят конструктивен и приятелски диалог, и консултации помежду си по редица въпроси.

Три дни преди местните избори в Турция външният министър Мевлют Чавушоглу се срещна с дружествата на български изселници в град Текирдаг и местните медии, както и кореспондентите на централните, отразиха словото му, придружено с видеозаписи.

„Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи, и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“, заяви тогава Чавушоглу и коментира проблема с натрупаните от Главното мюфтийство дългове.

Той посочи, че „сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“ и в опит да се намери решение, той отново се свързал със София. Но с кого – не уточни. В словото си пред българските изселници министърът каза, че Анкара „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това един от приоритетите на външната политика на страната“.

Първият дипломат на Турция подчерта, че отношенията с България следва да бъдат доразвити, особено в областта на правото и именно в тази посока те се засилват. Освен за социалната сигурност на сънародниците си в чужбина и тези с турско гражданство, Турция „подписва всякакви споразумения и прави всичко възможно, за да не стават тези хора жертви“. „Ние имаме предвид всички измерения на съседските отношения между България и Турция, и винаги се стремим те да са в интерес и на двете страни. Знаем и потребностите на братята ни от България, които живеят тук, например гражданството. България разрешава двойното гражданство, вие пристигате и живеете тук, но срещате и проблеми поради липсата на турско гражданство. И ние не сме безразлични към този проблем“, каза Чавушоглу три дни преди местните избори в страната му.

Той се спря и на времето на разпада на СССР, когато „братята от Средна Азия и турският свят имаха големи очаквания от Турция“, но Анкара не е успяла да ги оправдае. „Защото нямахме силата. Ту политически, ту икономически кризи, правителства падаха, преврати ставаха, модерни преврати, постмодерни опити за преврати…Тогава тези страни обърнаха посоката. Започнахме да обединяваме тюркския свят в политически и културен смисъл, създадохме нови структури. Ако Турция беше мощна, както днес, геноцидът в Босна и Херцеговина нямаше да се случи. През 1989 г. Тургут Йозал алармира, че нашите сънародници в България са жертви на преследване и насилие, но ако това беше днешната силна Турция, това насилие нямаше да се случи. Тогава не бяхме толкова силни, на международната арена гласът ни не се чуваше така ясно“, коментира Чавушоглу и уточни, че не иска да критикува никого. Той допълни, че предстои откриването на европейски център на Турския съвет в Будапеща.

След тази публикация от 28 март в Офнюз българското външно министерство разпространи изявление, от което стана ясно, че самият Чавушоглу е поискал разговор с Екатерина Захариева. Дипломатическото ни ведомство отхвърли твърденията на турския външен министър за намесата на страната му в процеса на поправките в нашия закон за вероизповеданията и подчерта, че промените са гаранция за равнопоставеност на всички регистрирани деноминации у нас. В писмото от МВнР се посочваше, че по време на разговора по телефона Чавушоглу изразил притеснения от поправките в българския закон, защото били насочени срещу мюсюлманската общност.

„България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого“, бе подчертано още в текста.

Въпросната реч на Чавушоглу в Текирдаг стана известна точно в деня, в който българските депутати окончателно приеха последните промени в закона и разсрочиха с 10 години натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания. Не е тайна, че този акт облекчава най-вече Главното мюфтийство.

На 29 март вечерта в рамките на 4-странната среща на балканските лидери в Букурещ премиерът Бойко Борисов настоя пред турския вицепрезидент Фуат Октай /който бе там като почетен гост/ Турция официално да се извини на България за твърденията на Чавушоглу. „Турция счита, че не ни е засегнала с нищо, както и че скандалът около изказването на Мевлют Чавушоглу е изваден от контекста“, заяви Борисов след 5-часова инфарктна среща с пратеника на Ердоган.

След всичко това, вместо извинение от Анкара, се получава изявление от говорителя на турското външно министерство, което съдържа не особено дипломатични нападки спрямо българските медии. Освен ако и сега не сме „неправилно и погрешно превели, интерпретирали и изкривили“ писменото слово на Хами Аксой.