В Русия. ''За по-малко от 2 седмици държавата срути бизнес, граден 30 години''

Русия затъва в икономическа криза. Западните кредитори предричат на страната неплатежоспособност, от пазара вече се изтеглиха няколко десетки компании, включително и най-големите работодатели – автозаводи, вериги магазини и ресторанти. Това заплашва с безработица хиляди хора в цялата страна. Руският опозиционен сайт "Медуза" събра истории на читатели, останали без работа и доходи:

Вячеслав е графичен дизайнер, фрийлансър от Новосибирск. Преди кризата изпълнявал проекти за списания, фирмени лога, годишни отчети и всичко останало, което може да се напечата – бланки, банери, опаковки и т. н.

„Най-голямата част от клиентите ми бяха държавни възложители – „Росстат“, „Росатом“, „Минприроды“, "Роснано". Работех през агенции. Това бяха около 80% от бюджета ми. Частните клиенти бяха съвсем малко – дребни предприятия, основно от хранителната промишленост. От 24 февруари съм в ступор. Не мога да работя, да мисля, нищо. Седя и се чудя какво по дяволите става. На 1 март разпратих до агенциите и клиентите си писмо – че вече никога, за никакви пари, при никакви условия няма да работя за държавна компания. Ако някъде са ми заплатили авансово, ще си изпълня поръчката и толкова. Моите клиенти и контрагенти ми написаха – „всичко е ок, разбираме те“. Ще си търся нова работа, но да не е свързана с държавата. Мисля да работя „на черно“, за да не дам и копейка данък на този режим."

Елена е била служител в магазин на ИКЕА в Москва. На 3 март им свикали спешно събрание. Обявили, че заради рухналата система за доставки на стоки ИКЕА е взела решение да преустанови дейността си. Обещали им заплати за следващите три месеца и запазване на работните места.

„Условно, до 31 май имам работа, но на практика е ясно, че вече нямам. ИКЕА няма да се върне, просто няма къде да се върне. Както и всички ние. Страната, в която живеехме, вече я няма. Сега ще си търся нова работа. Паралелно с това ще подам отдавна събраните документи за репатриране в Израел – две години отлагах, сега много съжалявам. Но и с това имам проблем, защото детето ми има забрана да напуска страната, която наложи баща му. В момента той не отговоря нито на есемесите ми, нито на позвъняванията. Не знам какво да правя, но ако имам късмет, ще замина и ще отведа сина си.“

Иля е работил в аутсорсингова компания. Той е от Москва. Казва, че компанията му съществува от 30 години и по-голямата част от клиентите им не са от Русия. През първите няколко дни на „спецоперацията“ са били с нагласата, че ще продължат да работят с руския офис, но след седмица контрагентите им масово започнали да се оттеглят. Най-големият им клиент, който осигурявал 60% от приходите на компанията, блокирал сметките им и оборудването в рамките на своята инфраструктура и ги уведомил за прекратяване на договора заради „форсмажорни обстоятелства“.

„Мисля, че това е краят на всички ИТ компании в Русия. Някои ще умрат по-рано, други по-късно, но е неизбежно. Ръководството на страната унищожи всичко, което сме градили през последните 30 години, за по-малко от две седмици. Сега ще взема гражданство в една от съседните на Русия страни от ОНД, където имам право на опростена процедура за екстрадиция, за да продължа да работя по професията си. Няма да остана в този Мордор повече от необходимото, нито за секунда.“

Мария е била служител в московския офис на Visa. Казва, че никой от техния офис не е очаквал такива санкции. По думите ѝ още през 2014 г. станало ясно, че платежните системи и обработката на плащанията са критична инфраструктура за държавата. И всички плащания са били прехвърлени за обработка през държавния NSPK.

„Вече повече от две години, когато извършвате плащане с карта Visa в Русия, всъщност не е Visa, а NSPK. (...) Първоначално всички очакваха, че ще има просто спиране на работата, беше обсъдено, че в настоящата ситуация е важно да се каже, че Visa подкрепя прекратяването на военните действия. И първото изявление за руските служители беше - "не се притеснявайте, това е временно". Обещаха ни шест заплати авансово и ни накараха да си пуснем молба за неплатен отпуск. Но още на празниците на 7-8 март, които в САЩ бяха работни дни, стана ясно, че офисът ще бъде затворен. Защо мнението се промени - никой не обясни. Към 03.09.2022 г. никой не е получил шест заплати авансово, служителите седят вкъщи и звънят на колеги от други държави в опит да намерят поне някаква работа в задграничните офиси на компанията. Но все още никой не е готов да наеме служители от Русия. Това е „токсично“. Получаваме дежурни отговори от рода на „разбираме ситуацията ви, но изчакайте, докато всичко се успокои малко“. Ще търся работа в чужбина и ще се преместя със семейството си.“

Алина е работила за за голяма международна компания в Москва. Компанията обаче е напуснала Руската федерация.

„Дадоха ми две заплати в рубли, казаха, че може да създадат руско юридическо лице, но не дочаках, защото беше страшно. Сега ФСБ ще започне да търси врагове на народа вътре в страната. Прехвърлих всичките си спестявания в криптовалута и заминах за Грузия. После не знам накъде.“

Алексей е бил в сферата на логистиката в Челябинск.

„Работихме с немска фирма. Клиентът загуби възможност да заплаща нашите услуги заради санкциите и преустановихме работа за неопределен срок. Сега смятам да напусна Русия и да се преместя в Казахстан.“

Олег е бил служител в малка немска компания, базирана в Санкт Петербург.

„В края на миналата година започнах в новооткритото представителство на компанията в Русия: интересна работа, отлични условия, домашен офис и големи перспективи за развитие. На 25 февруари имахме спешна онлайн среща с ръководството. От изкривените лица на моите колеги (самият аз имах същото лице, сега го нося, без да го свалям) ставаше ясно, че австрийският ни офис, който отговаря за бизнеса в Русия, е силно обезпокоен от събитията. Разбрах, че всъщност няма на какво да се надявам. И така стана! Още в понеделник, 28-ми, ми съобщиха, че компанията напуска Русия, без никакво съжаление. Всичките ми планове за кариера се превърнаха в тиква. Добре, че поне не ми падат бомби на главата, което, оказва се, е голям успех в днешно време. Какво доживяхме?!“